12 килограма бабушка за 5 часа

Месец януари бе доста топъл в първата си половина и нямах търпение да направя някакъв интересен излет на открита вода. На гости от Москва ми дойдоха приятели, които ми донесоха 1 кг едър вердевас. Само риболовец, който се е убедил в качествата на вердеваса, ще разбере стойността на този подарък. Бях на седмото небе от щастие. Решихме да опитаме да уловим някоя платика на Ръжево Конаре, но за нещастие сепарацията бе замръзнала. Така риболовът пропадна, руснаците заминаха да карат ски на Пампорово, а аз останах с 1 кг едър рубиненочервен вердевас.
Първоначално имах идея да направя един излет на канала край Ковачево и все пак да потърся платика, но приятели бяха ходили предишната седмица и доложиха, че се ловят само бабушки. По това време на годината около Пловдив единственият водоем, където със сигурност може да се лови риба на открита вода, е Гарваново.
Посещавал съм Гарваново неведнъж – както през зимата, така и през лятото. През миналата година дори си направихме едно състезание с Асенас от софийския клуб по спортен риболов “Пирани”. Бабушката там кълве целогодишно, но през зимата все пак уловите са значително по-слаби. Но при нормално подхранване с качествена храна и правилна тактика се правят по няколко килограма риба на ден, което за зимни условия си е постижение.
Но този риболов се очертаваше да бъде коренно различен, тъй като имах 1 кг едър вердевас, което в зимни условия си е чисто богатство.
Предната вечер внимателно разтворих вестника и разделих вердеваса със специалния разделител на SENSAS. Белият прах разделя всяка ларва и я активизира като наркотик. И въпреки че дните бяха слънчеви, аз зная, че рибата по това време на годината е изключително слабо активна. Затова залагам на изпитаната подхранка от гамата Van Den Eynde – Super Match. Това е една изключителна храна, която е едва от две години на нашия пазар. Super Match е почти черна на цвят и изключително слабо питателна, което я прави незаменима именно за зимни условия. От друга страна, тази подхранка работи перфектно за бабушка, тъй като има много фин и ненатрапчив аромат. Разбърквам 2 пакета Super Match, като преовлажнявам храната и я оставям да поеме влагата. Предварително съм приготвил и два килограма овлажнена пръст на Van Den Eynde. На пръв поглед купуването на пръст е един излишен разход, но това съвсем не е така. Повечето пръст и глина, която имаме у нас, е тежка и лепкава. Тя е подходяща по-скоро за риболов на течение. А на мен ми е необходима пръст, която да прави хубав облак на дъното. В този смисъл няма по-добра от овлажнената пръст на Marsel Van Den Eynde. След като добавям пръстта в подхранката, разбърквам готовата смес добре и я прекарвам през едро сито. Храната е перфектна. Добавям към нея и едрия вердевас и съм готов. На сутринта ще трябва само леко да я доовлажня и ще бъде напълно готова за риболов. С това количество пръст в храната едрият вердевас със сигурност ще живее. В противен случай соленият вкус на храната Van Den Eynde ще го умори само за няколко часа.
Нощта премина бързо. Нямах търпение да видя какво ще се получи на следващия ден. Сутринта пием кафе по традиция в магазин COLMIC при чичо Веско Щедрия. Предния ден се уговорихме доста народ, но в крайна сметка сериозни останахме само Богито Доктора от клуба на COLMIC и Иван Компютъра. И така тримата се натоварихме сутринта на колата и тръгнахме за „Гарваново“. Когато пристигнахме на язовира, ни очакваха две неприятни изненади. На стената вече имаше около 20 души риболовци, което обаче бе по-малката беда. Най-неприятното бе, че на разстояние около 3-4 м от брега имаше лед. Наистина не особено дебел, но все пак лед. Повечето от присъстващите риболовци ловяха на дистанция 10 и повече метра от брега. Подвижните им плувки не потрепваха и смешно стърчаха от водата. Докато се нагласяхме на големите камъни, никой не извади нито една риба. Това не ме обезкуражи, тъй като знам, че на дистанция 10 м от брега дълбочината е над 8 м и там риба няма. Тримата бяхме перфектно подготвени и оборудвани с 6 м голи телескопи без водачи, а Доктора носеше седмица.
След като се настанихме, трябваше да се погрижим за леда пред нас. Начупихме си няколко прозореца, а останалото свърши слънцето след по-малко от час. Системата за риболов ми е напълно позната и не се колебах дълго какво да правя. Монтирах на шестицата един такъм с основно влакно 0.10 мм Bravo, плувка 1.5 г Preston Innovation и повод 0.09 мм Reflo. Куката, която реших да използвам, бе Drenan Fine Magot № 18. Тъй като такъмът не беше нов, се наложи да пренаредя съчмите. Оставих един дропер до клупа на повода, а останалата част от утежнението групирах на 30 см. Използвам повод с дължина 25 см, за да не се оплита при замятане.
Почти едновременно започнахме да мерим дълбочината и пред нас, както и предполагах, се оказа около 5 м. Точно под върха на пръчката ми се образуваше някаква равна плоча, а малко по-навътре дълбочината ставаше 6 и повече метра.
Оформих 4 стегнати топки с големината на портокал и запратих между мен и Иван Компютъра. След което подадох още 3 топки по-рехава храна. Само на пръв поглед това количество храна изглежда голямо. Сигурен съм в качествата на храната и затова не се поколебах изобщо. По-голямата част от риболовците наоколо неодобрително ме изгледаха, но това въобще не ме притесни. Закачих два вердеваса на куката и заметнах. Буквално секунди след като плувката зае нормалното си положение, тя плавно потъна и се задържа така. Първата бабушка бе уловена. И се започна истински “багинг” на бабушки. След няколко бабушки обаче се завъртяха дребни костурчета. След петатата риба реших да сменя стръвта и нанизах едно пинки и един вердевас. Моментално си пролича разликата в кълването. Рибите пипаха значително по-мудно и по-рядко. На две пинки кълване почти нямаше. Кълването е едва забележимо. Това обяснява факта защо наоколо хората вадеха съвсем епизодично по някоя риба. След около десетина минути минах отново на вердевас, а бабушките буквално бяха строени под върха.
През това време Доктора вече си беше доутежнил плувката и ловеше бабушки, но на седем метра. Резултатът не беше по-добър, само дето се ловеше значително по-бавно.
Подадох още две топки подхранка и моментално отново влязох в серия с костури. Веднага след подаването на храната костурите се събират на вердеваса и не оставят бабушката да се вреди. Тогава отново преминавам на стръв пинки и вердевас, за да отсея костурите. Това трае не повече от 7-8 минути, след което бабушките отново вземат превес.
Иван Компютъра през цялото време лови само на две пинки. Хваща значително по-малко, но пък рибите са му само едри и няма нито един костур. Риболовците наоколо започват да нервничат. Отдясно на нас една група най-накрая се сеща да разбие леда малко по-близо до брега. Във водата следва канонада от камъни, но нашите риби са строени върху хранителното петно и продължават активно да се хранят. На няколко места рибарите хранят като през лятото. Сеят пълни шепи жито и ловят на жито. Естествено резултатът е трагичен, тъй като през това време на годината рибата е изключително капризна към храната и бързо се наяжда.
Около 14 ч. започваме да се ориентираме към приключване. Когато вадим живарника от водата, се чуват одобрителни възгласи наоколо. Имам около 12 кг риба, което си е истинско постижение за зимен риболов.
Връщането на рибата във водата предизвика бурни протести от страна на съседите, но ние все пак искаме да ловим бабушки и следващата зима, а за да стане това, рибата трябва да се връща обратно.

Add Comment