Английска или френска тактика на шаранови водоеми

По причини, които отдавна ме вълнуват, исках да организирам един голям тест, но малко по-специален, в един шарански вооем, къдeто да пробвам два стила на риболов по типичен френски начин с Дейв Винсент, професионален риболовец, който лови в Англия, и Кристоф, придружаван от Уилям Алавоан – търговци на дребно в риболовен магазин в Амиен. Двамата са върли привърженици на щеката. Мястото, на което се спираме, не ви е непознато, защото се отнася за басейна Отоа, разположен в центъра на Амиен, където бе финалът на Declic Open 2002, спечелен от Кристоф Шамбрен с над 70 кг шарани. Като изключим някои състезания през годината, този водоем е по принцип забранен за риболов, но благодарение на съдействието и настояването на Уилям и разбирането на кметските власти успяхме да получим специално разрешение за нашия тест. В действителност, шараните на този водоем са много малко обезпокоявани и просто няма никаква причина да не вярваме в увереността на Уилям и Кристоф, че ще се хванат много риби. Относно условията очевидно не се касае за обикновен водоем, а за такъв, специално предназначен за риболов – бреговете са отлично заравнени, а ширината е около 80 м. Уловените шарани по време на турнира бяха с тегло от 1-1,5 кг, а сега – средно между 3-4 кг.

Условия

Тестът ще бъде в началото на месец май и температурата е все още ниска. През нощта тя пада дори под 5 градуса. За наше щастие денят се очертава слънчев и можем да се надяваме, че шараните ще се активизират следобедните часове. По-голямата част от провежданите на водоема състезания се печелят в една зона, разположена в близост до входа на зоопарка на Амиен, където дълбочината е по-малка, отколкото другаде. Точно и там се настаняваме да ловим.

Такъми и монтажи

Моите инструкции към двете страни на този тест са прости – ловете риба така, както чувствате. Казвайки това, за нищо повече не ме е грижа. Знам добре, че подходът на Дейв ще бъде много по-различен от този на Кристоф и Уилям. Просто не исках никакво налагане. Кристоф и Уилям – Много уверени, те се убедиха, че риболовът на щека ще им позволи да напълнят живарника си. Решиха да ловят на съседното място и да захранят в началото с тежка захранка. Дейв – Той е много по-предпазлив. Започва, като се настанява на около 15-ина метра от Кристоф и Уилям, използвайки дискретно хранене на основата на кълцани червеи и гранули.

Нека хвърлим поглед върху използваните от тях такъми и монтажи.

Деив – щека Browning CC910, ластик 2 мм, плувка Drennan Tipo, Browning Cenitan 0,16 мм, кука синя Gamakatsu №12, утежнение групово от сачми №6 и два дропера №11.

Кристоф – щека Colmic Yang, кух ластик, плувка Drennan Capr Choppa, влакно Colmic Mimetix 0,18мм, кука VMC DK800№14, утежнение групово от сачми №6 и три дропера №8.

Заключение 1

Погледнато отблизо, няма голяма разлика между монтажите на Дейв и Кристоф. И двамата ползват плувки на Drennan с малки размери и утежнение от сачми. И в двата случая монтажите са директни и завършват със здрави и дебели куки. Трябва все пак да отбележим, че Дейв монтира под основното утежнение  по-малки сачми от тези на Кристоф – без съмнение това се дължи на навика му от риболова на английските шарани, където, за да имаш успех, трябва да си много внимателен към придирчивите риби.

Тактика на захранване

Ако като съставки захранката им не е толкова различна, то по отношение на начина си на захранване те тотално се различават. За Кристоф и Уилям тежката захранка е наложителна, защото са на обширен водоем и трябва добре да привлекат рибите върху мястото си на риболов. Според Уилям трябва само половин час, за да види как рибите вече са се настанили върху килима от захранка. Поради ниските температури може би ще се наложи да поизчака малко повече, но той твърдо е убеден, че тежката захранка е най-доброто решение. Кристоф е този, който се заема с приготвянето на захранката. Отваря два пакета Krisfish – Gross Gardons и Etang. Миксът формира лепкава и добре приспособена смес. Добавя към захранката мека царевица и бели червеи, без да забрави да запази от тях достатъчно количество, което смесва с гранули. Захранва естествено и второ място, но само с гранули отдясно на първоначалното място в близост до брега. За това няма нужда от купинг – просто регулира стойката по такъв начин, че пръчката да легне точно на нея и върви по брега, за да заметне гранулите на ръка точно в точката, където е върхът на щеката му. От друга страна, Дейв поставя своята смес от нарязани червеи и гранули от типа expander в купинг. Това като начало. После смята да дохранва с гранули, използвайки помощта на прашка, за да положи захранката деликатно и тихо на водата. За внасяне на захранката използва един малък купинг от типа на Fox Toss pot, или пък още по-просто – от половинка на Kinder яйце.

Трудно начало

Местата на риболов и на двамата са захранени. Аз сядам зад Дейв. Уилям – зад Кристоф. Както предположих, нищо не се случи през първия половин час. Най-накрая Кристоф регистрира първо пипане. Засича и виждам, че ластикът му се разтяга едва 10 см. Със сигурност не е шаран, и наистина, скоро той изважда една червеноперка от около 200 г. Няколко секунди Дейв го настига с подобна червеноперка. Въпреки размера на куката и внушителния диаметър на влакното и двамата са хванали по една малка риба. В края на първия час все още никакъв знак за присъствие на шарани. Уилям се притеснява и загрижено обяснява на Дейв, че не разбира какво става. Той твърдо е бил убеден, че рибите ще дойдат още след първите трийсетина минути. Местата обаче съвсем не са статични. За доказателство и Дейв, и Кристоф хващат достатъчно редовно едри червеноперки, както и дребни костури.

Заключение 2

Дали е английски, или френски, всеки риболовец се намира в достатъчно изменчиви и различни условия,  особено когато се търсят шарани. Те хващат други шаранови риби, но очевидно много по-малко, ако ги търсеха специално. От друга страна, ако сменят такъма си с по-фин, те губят всякакъв шанс да докарат шаран до кепчето си. За да няма изненади, нашите шампиони предпочитат да не сменят избрания монтаж, дори и да не е подходящ за хващане на червеноперки, с пет червея, нанизани на една кука №14.

Те идват

Към един часа следобед нещата, изглежда, започват да се развиват благоприятно. Пипанията на червеноперките при Уилям и Кристоф спират внезапно, което е знак, че може би шараните са дошли на мястото. И наистина, няколко минути по-късно последният засича и виждам, че ластикът му се разпъва близо 5 метра. За нещастие рибата се откача. Няма и съмнение, че беше закачен шаран. В резултат на това всеки си възвръща доверието и вярата, че ще има следващо пипане. Четвърт час по-късно Кристоф отново засича шаран и битката започва. Ако можеше да видите широката му усмивка и възбудата на любопитните зрители, които го обградиха веднага, то бихте разбрали защо подобен вид риболов има толкова голямо бъдеще. Скоро един изключително хубав екземпляр от 3 кг е в кепчето. Кристоф и Уилям спокойно може да кажат, че шараните най-накрая са открили тяхната захранка и положително ще се задържат на мястото. На практика обаче след тези две пипания следва пълен застой и като че ли червеноперките ще се завърнат. От своя страна Дейв е в очакване на първата си голяма риба. Винаги наблюдаващ околната обстановка, веднага забелязва два или три шарана, които се показват на повърхността на около 25 м от брега. Решава веднага да реагира, като ми обяснява с решителен вид, че те положително няма да дойдат до брега и че трябва да лови там, където са те. Без много бавене изважда от чохъла си един готов фидер на Browning. Приготвя една захранка от съвсем новата гама на същата фирма – Betain mussel mix на основата на екстракти от гранули и смлени водорасли. Много богата на мазнини, но и достатъчно лепкава, за да се държи добре на фидера при замятането, действа активно, попаднала на дъното.

Ето как процедира Дейв, когато вкарва в действие тежката артилерия:

1. Избира за работа плосък фидер, който си е направил сам и е типичен за доста от английските фирми. Този вид фидери винаги падат на плоската си страна на дъното, което е много важно, особено когато куката ни е в захранката.

2. Монтира фидера на основното влакно.

3. С едни голям вирбел в края на линията прави неподвижен монтаж, подходящ за самозасичане на шарана.

4. Към вирбела привързва къс повод с дебелина 0,22 мм.

5. Слага стръв на куката.

6. Оформя топка от захранка върху фидера, която обаче не трябва да съдържа нито един червей.

7. Поставя куката със стръвта в топката захранка на фидера и я покрива с малко храна.

8. Добре стяга токата върху фидера.

9. Хвърля, използвайки гъвкавостта на пръчката, а не сила.

10. При отсъствие на пипане замята повторно на всеки пет минути.

11. Пръчката се поставя на стойка.

12. При пипане не бърза със засичането. Оставя рибата да повлече и когато опъне и се забави, просто повдига пръчката и навива с макарата, за да заработи авансът.

Заключение 3

Ние с Дейв добре видяхме Кристоф да хваща своята първа риба. Френската техника обаче няма нищо общо с тази на английските риболовци, които процедират по друг начин. Засичането при тях се състои в това просто да вдигнат пръчката нежно, за да забият куката в устата на рибата, и нищо друго. По този начин шаранът не се паникьосва и не рискувате да провокирате един много силен първи напън на рибата. След това пръчката веднага се отвежда назад, като остава да работи само ластикът. Достигнал вече до топсета, върхът винаги е наравно с повърхността на водата и с потопен ластик. Когато рибата е вече близо до брега, риболовецът става и с едно-единствено движение повдига своя топсет, вертикално издърпвайки силно рибата, за да я положи в кепчето.

Дейв излита

Той стартира с директно замятане на около 25 метра без никакво предварително захранване с прашка или фидер. Само след три-четири замятания пръчката му се огъва. Няма съмнение, че това е шаран, чийто напън е овладян без трудност, и скоро е до кепчето му. Следват още други четири риби, докато мястото на Уилям и Кристоф остава безнадеждно пусто. Всички на брега са възбудени. Сега, когато Дейв откри как да хваща шараните, ние съвсем не сме решени да напуснем скоро местата, въпреки че нашият фотограф го очаква дълъг път, и моли за няколко пози за крайна снимка. Дейв продължава своята фиеста по метода на фидер  и пръчката бързо преминава от ръка на ръка. Кристоф и Уилям хващат на фидера също толкова, колкото и синът на Дейв, който го придружава. Признавам, и аз не мога да устоя на изкушението и оставям химикала, за да хвана един шаран.

Заключение 4

Дейв имаше добър рефлекс на опитен риболовец, навикнал да хваща шарани. За да успеем, трябва да  умеем да се приспособим и да владеем различни техники. Въпреки захранката кълцани червеи, гранули или каквото и да е – днес по една или друга причина шараните не искаха да дойдат до брега. Това го накара да хвърли своя фидер там, където забеляза знаци за активност, и тази му правилна ориентация се отблагодари с обилен улов.

Този тест показва повече, отколкото съм се надявал, че поливалентността е съществена за всеки, който желае да се впусне сериозно в риболова на шарани по принцип във Франция. Единствено от обстоятелствата зависи дали трябва да се използва щека, мач с тежък ваглер или метод фидер. При тази хитра риба дните следват, но не си приличат никога. Разбира се, ще бъде жалко да се забрани риболовът на далечни дистанции на широки водоеми. Това си е мое мнение, но остава въпрос за оцеляване за шаранските водоеми, които съществуват до момента  във Франция. Това като че ли е единственият начин  да се гарантират големи риби през цялата година, а и една редовна клиентела. Без съмнение френските риболовци не са все още сигурни дали ще платят цената на едни ден риболов, когато резултатите ще зависят от техния опит и умения. Колкото до тези, които критикуват подобен вид риболов, това е един вид мотив да размислят дали тогава риболовът ще е лесен, ако владеят една-единствена техника, или всички възможни .

 

 

 

Add Comment