Беседи за шаранския риболов

С какво и как да захранваме – това е един от главните въпроси, които всеки път трябва да решава за себе си шаранджията, оказал се на брега. Тук няма универсални рецепти. Кулинарните предпочитания на тази риба са твърде изменчиви и свързани не само с конкретното място, но и със сезона. Битуващото някога мнение, че шаранът с удоволствие откликва на всякаква примамка, само да е в голямо количество, уви, не намира потвърждение в практиката. Свидетелство за това са многобройните шарански състезания и опитът на специалистите. Това в пълна степен се отнася не само за риболова на шаран в стоящи води, но и на реки. Оказва се, че шаранът е не просто любител чревоугодник, а ценител и  познавач на висшата кухня. Винаги съм повтарял и сега няма да кажа нищо ново: главното е да бъдете 100% сигурни в тези захранки и стърви, на които смятате да ловите. Шаранът действително обича да си похапва. Но това като цяло не значи, че той ще набива, каквото му попадне. За няколкодневен риболов шаранджията изразходва доста внушителен запас от бойли за захранка, пелети, зърна и т.н. Естествено всичко това струва пари. Така че, ако продуктите му са некачествени и шаранът не дойде на така усърдно захранваното място, за каква икономия може да говорим? Това не значи, че е необходимо да се ориентираме изключително към фирмени опаковки и захранки.

Ако ловите на шарански водоем, където рибата е постоянно хранена с комбинирана храна – гранули, то тя безусловно ще е и подходяща за вашата захранка. В дадения конкретен случай това ще бъде най-оправданият избор. Но ако сте на непознат водоем с евтина захранка със съмнителен произход и останете валат, то едва ли има да се чудите коя е причината за този резултат. Въобще формулата на успеха в шаранския риболов има много и различни съставни и колкото по-малко неизвестни има, толкова по-голяма е вероятността за успех. Ето защо и в днешната беседа ще говоря не за теории при използването на едни или други компоненти за шаран, а изключително за това, в което са ме убедили моят личен опит и практика. Всеки шаранджия има своите предпочитания по всеки въпрос. Аз, например, не обичам да захранвам с чиста царевица. Е, не обичам и това си е, а на някои тази захранка се струва оптимална. На първо място бих поставил като подходяща захранка, разбира се, бойлите. У тези топчета има редица неоспорими преимущества пред другите начини на захранка. Най-главното е  простотата на използване. Не е необходимо нищо да се смесва или кипи. Това са същите бойли, които служат за стръв и сами по себе си и за захранване. В същото време те са най-далекобойният начин. С помощта на пръчки–кобри може спокойно да работите на дистанция над сто метра. Ето защо кобрите се владеят до съвършенство от най-добрите състезатели шаранджии. Има един минус за бойлите като захранка. Това е тяхната стойност. Впрочем не е задължително за захранване да използвате същите бойли и за стръв. Понякога с цел икономия шаранджиите ловят на бойли с екстра качество, а захранват с такива, които са по-евтини. Освен това винаги може да се заемете с  производството на бойли в домашни условия. Това занимание, макар и малко скучно, благоприятно се отразява на семейния бюджет. Тестът за пригодност на бойлите е много прост: достатъчно е да ги разтрошите с ръчка на дребно и хвърлите на плитка вода. Ако дребните рибки се интересуват от тях, те в най-лошия случай не съдържат плашещи вещества, ако и да не са уловисти. Трябва да отбележа, че само с бойли аз самият захранвам доволно рядко. Обикновено това е оправдано за водоеми, където покрай шараните има много други по-дребни риби. И за да не хапнат те цялата захранка до идването на шараните и да не пречат на риболова, се захранва само с бойли. Добри са, както вече казах, за риболов на далечни дистанции. Обикновено такъв риболов е характерен за състезания – ако сте на свободен риболов, може сам да си изберете най-удобното място, където няма нужда от максимума на вашите пръчки. Между впрочем напоследък станах привърженик на пръчката за бойли Cobra Top Banana. Формата й е достатъчно оригинална и силно извита, от което е и самото й име, но затова пък достига дистанции  и работи доволно точно до 120 м от брега! Наистина необходимо е да загубите малко време, докато усвоите техниката за работа с нея, но си струва. За спортистите, както и за любителите, бойлите се използват и в качеството на оперативно дохранване след улавянето на поредния екземпляр. Хващате риба и замятате няколко десетки бойла на мястото на ловене Този нехитър прийом ни позволява да задържим шарана в своя сектор. Разбира се, такова захранване с пръчка–кобра е подходящо само за водоеми без течение. Подходящо е и за някои речни заливи, където течението е много слабо или практически липсва. Но това не е единственият начин да ги доставим в мястото на ловене.

В голям водоем може да работим и с хранилка-ракета, предназначена специално за бойли. Обикновено тя има диаметър 20-25 мм, а бойлите се поставят в нея на един ред. Ако използвате за тази цел обикновена ракета, при рязко замятане бойлите се заклещват и често запушват отвора на хранилката. За да долети ракетата с бойли до целта си без приключения, има смисъл да напълните носовата й част с вода или сложите пясък. Бойлите не трябва да се тъпчат в нея до откат. Най-добре е да оставите ракетата непълна догоре, а отгоре да покриете с малко обикновена захранка. В шаранови водоеми при риболов на средна и близка дистанция използвайте прашка или лопата. Лопатата – това е особен разговор. С нея не можеш да заметнеш така надалеч, както с другите хранилки, но затова пък има много високо КПД. С един неин замах излитат десетки бойли. Тя е много подходяща за подготовка на места за нощен риболов до самия бряг, когато например замятаме паралелно на брега в близост до обрасъл с тръстика бряг. В този случай захранването може да се осъществи над тръстиката, а пръчките да са разположени настрана на чисто място. Най-добър метод за много и точно захранване с бойли си остава използването на водоразтворимите PVA нишки и торбички. За техниката при тяхното използване вече е писано доста и няма да се спирам подробно на това. Напомням само, че далечността на замятане се снижава доста поради съпротивлението на линията. Често ме питат за стартовото количество на захранката. Веднага ще кажа, че това е въпрос на индивидуален избор. Например, когато аз посещавам един от любимите си водоеми, където има див шаран, веднага пускам в ход около 1 кг бойли.

Не трябва да превишавам това количество. Колкото повече бойли лежат на дъното около вашата кука, толкова по-малки са шансовете шаранът да се натъкне именно на вашата стръв. За да не се прехранят шараните, съществуват специални слабителни вещества, които се слагат в състава на бойлите. Най-простото от тях е олиото. На река захранването с бойли си има своите специфики. Тук те трябва да са нарязани на части, за да може по-малко да се отнасят от течението, и се смесват с пръст. Строги правила няма, но обикновено режа 20-милиметрови бойли на четири части, а 14-милиметровите – наполовина. Пръста трябва да е специална – плътна, почти черна и главното без странични аромати. Формата на отделните парчета захранка, с които ще захранваме, трябва да не са кръгли, а правоъгълни. Размерите може да им са различни, като лично моите обикновено са четвърт от стандартна строителна тухла единичка. През лятото като стартова захранка използвам 10-15 такива парчета. Като правило добавям обаче освен натрошените бойли и коноп, царевица и жито. Моята рецепта изглежда така: 15-25% бойли – около 3 кг, 15-25% смес от коноп, царевица и жито. Останалото е пръст. Задължително прибавям към тази смес и 20-30 мл някакъв аминокиселинен комплекс. След захранване на течение е трудно да се определи ориентир на замятане. Важното е точно да локализирате захраненото място с помощта на брегови ориентири. Добър за тази цел е специалният маркер, който си донесох от Франция, и с успех използвам на заливи със слабо течение. Това е изобретение на моя приятел Кристоф Конрат, който представлява съединени една с друга пластмасови пръчици или сламки и тежест, привързани на въже. Сламките имат достатъчна плаваемост, а ако закаченият шаран отведе линията до такъв маркер, той просто се накланя и потъва, а влакното се откача. Категорично не ви съветвам да използвате в качеството на маркери пластмасови бутилки на връв и тежест.

Ако сте обозначили с такъв маркер захранваното място, бъдете сигурни, че ако не с първия, то вторият шаран задължително ще се омотае в него. Ще загубите и рибата, и монтажа. Само по себе си пък маркерът ви ще бъде загубен или изместен от мястото си. Не говоря за това, че стърчащите от водата бутилки загрозяват външния вид на водоема и в края на краищата усложняват риболова. След замятането линията естествено се отнася от течението, но и захранката не стои на едно място. Тя се размива, образувайки хранително покривало и следа. Зад този облак или следа трябва да лежат вашите куки с бойли. Да се определи къде точно след потъването ще се окаже тежестта, може да определите по влакното, ако направите рязко дърпане, преди да оберете линията. В работно положение влакното се огъва от течението и дава лъжлива информация за местоположението на монтажа. Както вече казах, рядко прибягвам до захранване само с бойли. Допълнението към захранката ми е смес от различни семена и зърна, като едни използвам задължително, а други сравнително рядко. Някои не съм тествал никога, но това не значи, че те са неприложими в шаранския риболов. Например няма да ви убеждавам в достойнствата на нахута, донесъл първото място на Люксембург на Световното във Франция. Но в същото време не го използвам, тъй като нямам достатъчно информация относно използването му.

Еднозначен фаворит обаче в тази категория е конопът. Трудно е да се прецени неговото магично въздействие върху шарана. Честно казано, аз си мисля, че това е свързано по някакъв начин с наркотично влияние върху шарана от конопа. Но семената на това растение работят просто великолепно. Особено ефективно е използването му на състезания, когато се нуждаете от бърз ефект. Впрочем шаранът не е единственият любител на този деликатес и често пъти доста риби от различни видове, които той безспорно привлича, може да ви донесат проблеми. Затова най-често го използвам като добавка. Приготвям конопените зърна така, както и другите. Първоначално ги накисвам във вода и варя на бавен огън, докато зърната не започнат да се разпукват. Това е много тънък момент – едва появили се бели петънца и трябва да махнете съда от огъня. До риболова аз съхранявам така приготвените зърна в замразен вид. Конопът потъва бавно, ето защо е подходящ за риболов във водоеми без течение. Доставянето му до мястото на ловене може да бъде в чист вид или в смес чрез хранилка–ракета. Както и в случая с бойлите, няма да ви навреди утежняването на носовата част на хранилката. За захранване на близки дистанции напълно подходящи са прашките и дори захранващата лопата. Има специфика при използването на конопа с PVA торбички. Доколкото конопът се съхранява във влажна среда, ако веднага поставим семената в разтворимата торбичка, би било твърде непредвидливо. За да не повредим разтворимия материал, необходимо е да подсушим семената, разстилайки ги на открито на вестник. Може да ги полеем и с растително масло – то ще предпази торбичката от преждевременно разтваряне. Независимо от силното му привличащо действие, използването на конопа в течащи води е ограничено. Най-надеждният способ е да го смесим в топки за захранване с други компоненти. В крайна сметка може да използваме и конопено масло. Винаги може да си набавите коноп от риболовните магазини.

Царевицата се счита за едва ли не най-популярната съставка на захранката. Обръщам внимание на това, че от нейната активност се възползват не само за любителски риболов, но и на състезания. Главните й предимства са нейните достъпност и ниска стойност, а освен това шаранът като че ли я удостоява с внимание с голямо удоволствие. Работата обаче е в това, че царевичните зърна са много хранителни – ето защо аз я използвам в моите смеси в умерено количество – обикновено не повече от 10%. За кука обаче царевицата е много удачна, дори и в голямо количество – нанизани и монтирани на косъм 5-8 зърна,  но това е тема на друг разговор.

***

Сравнително неотдавна открих за себе си и привлекателната сила на лещата. Ето защо днес доста често използвам зърната й както в качеството на захранка, така и на стръв. Зърната на това бобово растение по-добре се усвояват от шарана за разлика от царевицата. Неслучайно признатите лидери в тази област – французите, активно използват зърна от леща в своите шарански захранки. Зърната са по-едри, твърди и не са по зъбите на малките риби. В това е и тяхното неоспоримо предимство пред царевицата. Тигровият орех – това е още един екзотичен компонент на шаранската захранка, който съдържа в себе си захар. Той е много популярен на Запад, като, ако не греша, произлиза от Испания и има положително влияние върху шараните. Доста често съм ловял успешно на големи реки като Волга. На куката се използват цели орехчета, а в захранката – в натрошен вид. Начинът им на приготвяне е специфичен. Тигровите орехи се варят около 30 минути. На 1 кг от тях се добавя около 700 г захар и се оставя за няколко минути. Житото или пшеницата са едни от най-достъпните компоненти на захранката, но не трябва да злоупотребяваме с тях в количества по две причини. Първо, имат свойството да прокисват и, второ, те са твърде хранителни. Няма смисъл да ги използваме в захранката си в количества, по-големи от 5-10% от общата маса. Варенето им става, както и с другите зърна.

Признак за тяхната готовност е, че набъбват. Пелетите са един уникален продукт, който доста често използвам в захранката си. Макар и да се слага граница на различие между гранулите и пелетите, те и двете са един и същи продукт. Но доколкото гранулите са предназначени за хранене на рибите в рибните стопанства, а пелетите за съвременен риболов на шаран, сега ще се спрем на последните. По своите физически свойства те са потъващи и бавно потъващи. Последните са много ефективни на тинесто и обрасло с трева дъно. По състава си трябва да различаваме пелети, създадени на основата на зърна, и такива на основата на рибно брашно. Съответно и  да ги използваме според тези им данни. Размерът на гранулата също има значение. Ако диаметърът им е по-малък от 8 мм, то за доставянето им до мястото на ровене се използват хранилки–ракети, PVA торбички или се добавят в топки с пръст за риболов на течение. Ако диаметърът им е по-голям от 8 мм, те са подходящи за PVA нишки. Може да нанизваме по-големите пелети непосредствено на куката, но трябва да имате предвид, че те се разпадат по-бързо на куката в сравнение с бойлите. От размера на гранулата зависи и скоростта им на разтворимост. Колкото са по-малки, толкова по-бързо се разтварят и обратното. Средно това става за 20 мин до 1 час. Много успешно е използването на пелети на състезания особено в комбинация с коноп. Пелетата лесно поема аромата на всякакъв ароматизатор, не разтваря водоразтворимите торбички и най-главното – не е в състояние да прехрани рибата. Към основния му недостатък аз бих отнесъл сравнително високата им стойност, като единственият начин да икономисате е да ползвате и експериментирате с родни гранули или пък да си направите сами пелети. Това става лесно. Взимате базова смес за направа на бойли, като я омесвате не с яйце, а с вода. Правим топчета с помощта на дъската за бойли и ги сушим 2-3 седмици. Получават се отлични пелети с формата на бойли, които можем да ползваме спокойно за захранка. За да увеличим времето им на разтваряне, може да добавим по-голямо количество сухо мляко. В заключение бих искал да кажа, че моите съвети и наблюдения не са опит да систематизираме всички известни захранки за риболов на шаран,  а само личен опит и наблюдения, които обаче са нееднократно проверявани в практиката. Ако някой има собствени оригинални рецепти в областта на висшата шаранска кухня, нека не се стеснява и ги сподели в риболовните издания. Както е известно, за вкусовете не се спори!

 

Едуард Сидоров

 

1 коментар по “Беседи за шаранския риболов

  1. напиши рецепта която ти използваш за захранка и за стрьв на шарани в язовир

Add Comment