Биг Фиш Van Den Eynde шампиони на турнир matchfishing.bg

На 7-8 май се състоя първият от поредицата турнири matchfishing.bg. Състезанието се проведе на яз. Скалар, близо до пловдивското село Войсил, като участие взеха 19 отбора. Мнозина от вас вероятно си спомнят от предишни статии, че водоемът е перфектно зарибен, но на състезание нещата доста се различават от свободен риболов.

И така съботното утро беше перфектно, което,  както се оказа в последствие не беше много добре.

И така в 7 сутринта пристъпихме към тегленето на жребия, след като уточнихме правилата за турнира. Основните различия от правилата на ЦИПС бяха, че няма ограничение в храната и стръвта, както и в дължината на щеките. Естествено имаше и недоволни от липсата на ограничение за 13м, някои даже се отказаха от състезанието поради тази причина. Както стана ясно обаче по време на самото състезание дистанцията не беше решаваща. Хубавото е, че някои от отказалите се все пак дойдаха да погледат и вътрешно леко съжаляваха…

Водоемът беше разделен на 19 участъка, които бяха обособени в три сектора. Независимо, че доста от състезателите настояваха да има смяна на местата през нощта, аз не се съгласих, което в последствие се оказа груба грешка.

И така най-добрият жребий изтеглиха Люси и Ники от Биг Фиш Van Den Eynde. Тапата на № 19 определено бе перфектно място. На № 18 обаче се паднаха Маранциката и Жоро Нафтата, което можеше да им обърка плановете.

Другата тапа я дръпнаха кърджалийците Ахмед и Аднан, а третата тапа, която разбрахме, че е много дашно място, я дръпнаха Иван Шопа и Гошо от Шумен.

Ние с Румен Монтанеца изтеглихме най-куцото място № 13, на което имаше табелка „място за инвалиди”. Оказа се наистина куцо място, затворено от двете страни. За следващия турнир ще го елиминареме със сигурност.

И така подготовката мина бързо, защото всички бяха нетърпеливи да започне риболова.

Предния ден някои от отборите бяха тренирали и знаеха, че в язовира наистина има доста риба.

Независимо от хубавото време риболова стартира мудно. Рибата беше стресирана от бухането на топки във водата и се беше залепила за десния бряг, където нямаше хора. Точно там обаче ги дебнеха двете тапи и започна истинска касапница. Особено при Люси и Ники беше абсолютен разстрел. От деветнайсет отбора девет извъртяха класическо капо на първата стойка. Слънцето препичаше, а шараните бяха епизодични.

Двете съдийки Мария и Нинка претеглиха рибите на участниците през почивката и състезателите смениха местата си. Тъй като повечето отбори не бяха тренирали предния ден, на практика първата стойка се оказа една тренировка. Застъпвайки вторите решиха, че вече всичко им е ясно и бяха много наострени. Изненадата беше пълна имаше 13 отбора капо. След като изтеглихме този куц жребий, а и като виждах какво става на язовира вече ми ставаше ясно, че трябваше да се навия на смяна на местата, но вече беше късно.

Като цяло тапите си ловяха регулярно. Ходил съм десетки пъти на яз. Скалар и знаех, че когато всички започнат да търсят шарани риболовът ще стане труден. Затова бяхме подготвени да търсим сомове, които ги има в изобилие. Носехме 6 кг земен червей, който да кълцаме и къпираме с глина. Не бяхме подготвени обаче, че ще изтеглим най-куцото място. Монтанеца още като го видя и каза, че в най-добрия случай можем да станем втори в сектора в крайното класиране. Иван Шопа и Гошо бяха на най-доброто място в сектор Б и си ловиха рибите закономерно. Първата стойка до самия бряг, а останалите навътре. Нашият куфар беше монтиран по диагонал, за да се доближим все пак линията на тези от ляво и от дясно.

Вечерта настъпи топла и приятна. Сомовете се активизараха и започнаха да кълват почти навсякъде. Участвал съм не на един 24-часов маратон и знам, че обикновено там където през деня не кълве риба, през нощта нещата се обръщат. Обикновено рибите си сменят местообитанието през тъмната част на денонощието. Това обаче в случая не се отнасяше за тапите. Иначе на състезанието се видяха уникални иновации… Някои ловиха на щеките с мини ваглер, с който замятаха на дистанция 17-18м. Имаше и други, които бяха монтирали слайдер на две точки на щеката. Тапите на практика си бяха на друг водоем и изобщо не участваха в състезанието. От всички останали, онези, които имаха торен червей за кълцане хващаха по някой сом, другите гледаха с влажни очи и цъкаха с език.

Въпреки всичко за мен лично се получи едно хубаво състезание най-вече защото в такива моменти човек развива ориентацията си. При хубав жребий всеки може да лови риба. По-интересно е, когато се паднеш на куц жребий. Тогава трябва да се мисли повече. Както и се очакваше основният риболов беше през нощта. Последната стойка отново беше доста куца.

Докато съдийките смятат народа набързо изнесе багажа по колите, още повече, че на времето му омръзна да бъде с нас и заваля качествено.

После народа хапна и пийна. Победителите си взеха кеша, купите и медалите, а останалите получиха по един медал за участие.

Следващият турнир ще се проведе най-вероятно на 11-12 юни. Повече подробности за датите и регламента четете в сайта www.matchfishing.bg

 

Класиране

 

1. Люси и Ники – 123.410г
2. Аднан и Ахмед – 88.580кг
3. Иван Шопа и Гошо – 69.760г
4. Маранциката и Жоро – 96.780г
5. Ивайло Христов и Тони Исаков – 55.680г
6. Монтанеца и Папарака – 26.020г
7. Пламен и Добчо – 35.570кг
8. Бранков и Костич – 31.680г
9. Янака и Пламен – 20.190г
10. Шушлин и Дани – 33.200г
11. Апо и Юрката – 25.980г
12. Серкан и Дурхан – 9.240г
13.Наско и Търнев – 18.420г
14. Били Доктора и Митака – 17.650г
15. Милен и Боби – 2.740
16. Камен и Снупи – 16.230г
17. Оги и Цецо – 5.610г
18. Стефан и Божидар – 1.960г
19. Ники и Мараша – 3.410г

Add Comment