Catch&release – аргументи в негова полза…

Всяка екосистема е неустойчива и уязвима от обективните фактори и чувствителна към външни вмешателства. Достатъчно е да се извади едно звено от веригата, и механизмът престава да работи.

 

Данък на традициите или защото няма какво да ядем?

Сложно е да се пуска уловената риба, нали? Като че ли от сърцето ти се къса… Какво е това – данък на традициите? Да, вярно е, че риболовът е една от най-древните професии в света. Та хората са ловили риба още преди ледниковия период. Съгласен съм, че у всеки у нас има ген на ловец, откривател на храна. Да донесеш вкъщи дълго чакания улов и да получиш преданата любов на домашните, няма нищо по-хубаво. Определено това ни е в кръвта. Но да погледнем от друга страна. Нима нямаме какво да ядем наистина? Не мисля, на прага на 21-ви век храна има достатъчно.  Нима е толкова сложно да си набавим храна? Едва ли. Със сигурност да се борим за храната както преди хиляди години, не ни се налага. Любимото семейство можем да зарадваме и с нещо друго, не само с риба. А за котките вече има чудесни котешки храни. Пържената рибка е нещо вкусно, няма спор. Особено с лук. Самият аз я обичам много. И затова отивам в магазина и си купувам хек или треска. И тя никак не е по-лоша от прясно уловената. Неведнъж съм бил свидетел как на брега спира лъскав джип, от там се вади лодка, мрежи и… Забавление ли е това, или няма какво да ядат? Или гледам как риболовци пълнят живарници с риба. Питам ги ще я ядете ли, а те се подсмихват – не, ще я продаваме. И какво се получава в крайна сметка? Рибите, както знаем, не падат от небето и не се развъждат с милиони. Уморих се вече да “засекретявам” водоеми, където все още е останала някаква риба. Щом се прокрадне информация, че някъде “дава”, и на следващия ден вече няма смисъл да се ходи. Там е истински панаир. Принципно нямам против обмяната на информация между колеги, но когато ги виждам, че унищожават всичко на пътя си – от най-ситната бабушка до малките платички, вече мълча. Защо се получава така, по дяволите?!

Малко философия и психоанализа

Мисля, че ние се страхуваме да връщаме рибата обратно. Да, именно се страхуваме. И виновен за това е един от нашите основни инстинкти. Инстинктът за самосъхранение, който поражда у нас страх. И по-точно илюзията от страха, защото това е само една илюзия. Ще опитам да обясня. Ние често се страхуваме от новите усещания и изобщо от всичко ново. Защото това е нещо ново, което поражда страх у нас. Затова и избягваме неща, които пораждат подобни усещания у нас. По-добре да вървим по утъпкания път, кой би могъл да спори по този въпрос. Гарантирана безопасност. Това се нарича консерватизъм. Дали това е лошо или добро, решава всеки сам за себе си. Аз мисля, че е лошо. Да тъпчеш на едно място, е глупаво… Ако вървим по този “стар път”, животът ни става скучен и еднообразен, предсказуем и лишен от ярки впечатления. Но човек трябва да се развива, при това към по-добро. От страха смисъл няма. Какво ще изгубите, ако изпитате ново усещане – нов начин на риболов или нова подхранка? Нищо. Ние се боим дори и малко да изменим своя живот. Страхуваме се, понеже си казваме, че това не ни трябва, че и така добре си живеем. Колко сме наплашени от собствените си фантазии… Изобщо как може да се говори, че принципът “Catch&release”(хвани-пусни) е лош по отношение на рибата, ако не сме изпитали чувството на гордост, дарявайки свобода на рибата. Ние често говорим с увереност за неща, които не знаем. Освен това много често се изказваме категорично. Само връщайки рибата във водата, можем да си кажем: ”Аз съм силен, аз успях да преборя в себе си чувството на варварство по отношение на уловената риба.” Силен е онзи, който е дарил свобода, а не онзи, който е домъкнал у дома чувал с риба. Аз отдавна не нося риба у дома и раницата ми не мирише на риба. А повечето предпочитат да хванат много риба, показвайки по този начин своето превъзходство над останалите, като вече почти са изгубили облика на риболовци. Това е също един от нашите инстинкти – инстинктът за власт. Желанието да покажеш на другите, че ти си по-силен. В случая обаче ситуацията е обратна, по-силен е този, който връща рибата във водата.

Ихтиологически бележки

Без да претендирам, че съм експерт в екологията, смело мога да кажа, че понякога се изумявам от отношението ни към природата. Мислим си, че имаме право да се месим в нейния живот. А всъщност, хващайки 30 бабушки от малкия водоем, това внася дисбаланс в екосистемата. Да предположим, че вземем само едрата риба. И другите са постъпили като нас. На пръв поглед няма лошо, остава едра риба, която един ден ще порасне. За съжаление това не е така. Основата на всяка популация е нейната изменчивост и естествен подбор. За успешното развитие на популацията е необходимо да има кръстоска между младо и старо поколение. А благодарение на естествения подбор оживяват само по-силните. Така се формира потомство, годно да обитава дадения водоем. Човек мисли, че знае всичко. На места, където има доста хищник, съм чувал безумни идеи да се излови хищникът, за да си поеме дъх мирната риба. Глупости. Нима майката природа не може сама да се погрижи за това? И колко време после ще трябва да чакаме, за да се възстанови отново екологичното равновесие, ако изобщо се възстанови. Трябва да помним, че ние сме гости на тази вселена.

Грижа за бъдещето

Пристига риболовец на малката река и лови риба. Тази, която е над кило, я прибира, другата я пуска. След пет излета вече няма едри риби и той започва да прибира тези, които са 600-700 г. След още няколко излета следва ред на 400-грамовите. Като с чиста съвест казва, че е връщал риба обратно, не е взимал всичко. Игнорирайки принципа “Catch&release”,  ние лъжем преди всичко себе си. Да се погрижим за природата, кой друг ще го направи, ако не самите ние. Не става дума винаги да се връщаме без риба. Просто трябва да мислим кои риби и от кои водоеми можем да взимаме, без това да навреди на бъдещето. Щуката, шаранът и костурът са видове, които се развъждат по-лесно, и с тях проблеми няма. В този смисъл идеята да се връща рибата по време на състезания е много добра. Друг е въпросът, че почти на всички състезания местните съдии събират с торби улова след това, а организаторите си затварят очите. През последната година аз съм хванал десетки килограми риба, но много малка част от нея съм занесъл у дома. Щастлив съм, че поне от мен рибата няма да види беда. Опитайте и вие да пуснете уловена едра риба. Повярвайте ми, удоволствието си струва експеримента. Тогава ще се почувствате силни. По-силни от онези, които не могат да постъпят по този начин. Пускайки всяка риба, бъдете акуратни с нея, все пак рибите са наши далечни предшественици. Щастието не бива да се гони, а да се върви срещу него.

И не бъдете, за Бога, равнодушни към бракониерите!

 

Божидар Тодоров

 

4 thoughts on “Catch&release – аргументи в негова полза…

  1. Прекрасна гледна точка! Честно казано, никога не бях поглеждал този въпрос от позицията на страхливостта пред различното.

    п.с. Обаче това за пържената риба с лук не го разбирам и споделям. Според мен, с лимон и чеснова паста е по-добре. 🙂

  2. Истина на 100% ! Истина,която се надявам все повече риболовци в скоро време да прозрят !

Add Comment