Деликатен подход към риболова на каракуда

Каракудата е една от най-разпространените риби у нас. Тя може да бъде уловена практически навсякъде – в малката или в пълноводната река, в язовира или дори в някоя обрасла локва. Може би именно поради тази причина между риболовците тази риба не се ползва с достатъчно уважение. Според мен обаче риболовът на каракуда е доста интересен, а понякога е по-увлекателен от дърпането на шарани, бабушки или платики. В сравнение с кълването на каракудата  другите риби кълват съвсем примитивно. Дори на един и същи водоем кълването на каракудата може да се промени за няколко часа от леко потрепване на плувката до стръвно потапяне. Каракудата има две основни достойнства: вкусът и кълването. Но основно все пак си остава кълването.

Всичко се крие в кълването

Каракудата често е наричана най-капризната риба. Тя ту кълве като бясна, ту изведнъж, без всякаква причина, спира да се храни. Често обаче проблемът не е в това, че каракудата е спряла да се храни, а  че просто е сменила начина на кълването си. По някакви свои причини тя е започнала да кълве едва-едва, а по-грубият такъм не регистрира кълването. Именно поради финото кълване леката линия е изключително важна при риболова на каракуда.

Сред елементите на линията на първо място е плувката. Мнозина от риболовците, особено по-възрастните, смятат, че за каракудата може да се използва всякаква плувка и затова често остават валат. Работата не е там, че каракудата не кълве, просто те не регистрират кълването. Разбира се, когато рибата отнася плувката, проблеми няма. Проблем е, когато каракудата натиска само 1-2 мм, а това се вижда единствено с ултрачувствителна плувка.

Плувката

Сред множеството плувки рядко се срещат модели и затова някои предпочитат да си изработват плувките самостоятелно. Най-неутралният цвят за плувката е черният. Антената е добре да бъде оцветена в жълто и червено. Мнозина предпочитат червените антени, но макар и ярки, те уморяват окото. След половин час риболов при фино кълване плувката вече се размазва пред очите, докато жълтото стои добре на тъмната вода и се вижда отлично и в слънчево, и в облачно време. Цветът на антената обаче далеч не е най-важното при плувката, а доброто утежняване. Добре утежнената плувка реагира адекватно както на потапяне, така и на повдигане, което е особено важно при риболов на каракуда.

Как кълве каракудата?

Тя натиска едва-едва, отпуска, отново натиска и едва тогава или потапя, или повдига. Често съм виждал как риболовци с лошо балансирани плувки правят доста гелета. В повечето случаи те обикновено виждат едва последната фаза на кълването, т.е., когато рибата е усетила съпротивлението и вече изплюва стръвта. А всъщност е изключително важно да се проследи цялото кълване от началото до края. Каракудата е претенциозна риба и рядко кълве от раз. Обикновено опипва стръвта, колебае се, подръпва я леко и едва след това я поема. Чувствителната плувка позволява да усетите целия етап на кълването и да подберете точния момент кога да засечете.

Когато отида за риба, първо се старая по кълването да определя настроението на каракудата – дали днес е активна или не, стръвно ли атакува, или внимателно. Това не е обикновено любопитство. От тези фактори зависи моментът на засичане, а и количеството уловена риба. Например каракудата често кълве на повдигане. Антената се повдига, засичам – геле, втори път – същото. Тогава се старая да засека рибата в самото начало на повдигането и това често е разковничето. Това означава, че рибата е капризна в този ден и трябва да се засича в самото начало на повдигането преди още да е изплюла стръвта. Това кълване е много характерно при риболов на хляб. На торен червей каракудата кълве значително по-стръвно и често потапя цялата плувка. Лош момент е, че лятно време каракудата рядко кълве на торен или бял червей.

Утежнение

Чувствителността на плувката и линията основно зависят от правилното утежнение. В риболовната литература битува мнение, че плувката трябва да бъде утежнена така, че от водата да се показват около 3 см от антената. Като цяло това е така, но не съвсем. Обикновено повечето риболовци утежняват линиите си у дома. Оловото виси във водата, без да докосва дъното и антената стърчи точно 3 см. На водоема обаче ситуацията се променя. След като риболовецът е намерил „дъното“ и долната сачма (дропера) лежи на дъното, антената вече стърчи 5-6 см. Така тя се вижда чудесно, но плувката вече няма резерва за „повдигане“ и фините кълванета на повдигане няма да бъдат регистрирани.

За подобни случаи ще ви споделя една малка хитрост. За дропер аз не използвам най-леката сачма, както съветват корифеите, а една значително по-голяма. Това ми позволява да регистрирам перфектно кълването на „повдигане“. А колко ще ми се подава антената от водата, регулирам винаги на самия водоем в зависимост от кълването. При активно кълване 2-3 см антена на повърхността е нормална, но при вяло кълване преутежнявам плувката и оставам на повърхността 2-3 мм. Естествено това е възможно само при тихо време и отсъствие на вълни.

Линията

Сега няколко думи за линията. Каракудата, разбира се, е удоволствие да се лови именно на плувка, а не с някакви си дънарки или фидери. Риболовът на плувка дава възможност не само да се лови добре, но и да се насладите максимално на риболова. Можете да използвате както пръчка с макара, така и телескоп без водачи, а най-добре е, разбира се, щека. Гола пръчка с дължина 7 м обикновено е достатъчна почти за всеки водоем, тъй като каракудата е риба, която обитава близо до брега. Но и двата типа пръчки са подходящи при тихо време. Когато има вятър, единственият начин за подаване точно върху хранителното петно е щеката.

При риболов с телескоп без водачи самата линия трябва да бъде поне с 15-20 см по-къса от самата пръчка. Така се лови значително по-удобно, независимо дали телескопът е оборудван с ластик или е с жило. Основното влакно зависи единствено от размера на рибите. За нашите условия основно влакно от 0,14 мм е напълно достатъчно, а поводът трябва да е 0,10-0,12 мм. С такава линия могат да се вадят спокойно риби до 2 кг, а у нас такива каракуди отдавна вече няма. Линията трябва да е максимално незабележима, затова използването на всякакви вирбели е крайно нежелателно. Това винаги се отразява негативно на кълването, независимо колко малки са те. Съединяването на повода с основното влакно става само клуп в клуп, с изключение на риболова на река, където вирбелът е задължителен.

Дължината на повода при риболова на каракуда може да варира от 15  см при риболов на растителна стръв до 25 см при капризно кълване и риболов на червеи. Главното изискване към куките е да бъдат максимално остри. Размерът на куките зависи основно от използваната стръв, но варира от № 10 до № 18. При всички случаи, независимо с каква пръчка ловите, ползвайте кепче, за да няма неприятни ситуации.

За стръвта и подхранката

Грамотно направената линия далеч не гарантира добри улови. Има и други нюанси, които трябва да се отчитат. Например повечето риболовци при пристигането на мястото за риболов започват веднага да хранят, като разчитат, че докато си подготвят пръчката, рибата ще се събере на храната. Това е съвършено неправилно. Каракудите може да са пред вас, когато пристигнете и бухането на топки с храна може да ги подплаши или просто да ги нахрани. Ако ятото се върне изобщо, ще е след доста време. Затова няма смисъл веднага да се храни. Половете известно време, без да храните, и когато видите, че няма кълване или то е много рядко, тогава подхранете. При риболова на каракуда има един важен момент. Пръчката е желателно да стои на стойката, а не да я държите в ръка. Нетърпеливите риболовци взимат пръчката при първото потрепване на плувката. Влакното потрепва и често това е краят на кълването. Що се отнася до стръвта през лятото, ако не е голяма жега, хлебните примамки и червеят са добър вариант. Хлябът не се прави на топче – шаранът предпочита трохата и дълго я осмуква, преди да я поеме. А добрата линия ще ви покаже целия този процес.

По материали от чуждия печат

 

 

 

 

 

 

 

Add Comment