Дитер Шрьодер : Риболов на трофейни бабушки


Дитер Шрьодер е определил за себе си минимален размер за улов на бабушки – 30 см. Той е фен на трофейните риби.

Бабушката се среща в повечето водоеми и се лови целогодишно. Но обикновено това са дребни риби, които се събират на всяка подхранка. Едрите бабушки над 30 см са обикновено бонус между другата риба. Всъщност едрата бабушка може да се лови целенасочено на плувка. Първоначално обаче трябва да си отговорим на въпроса къде обитават едрите бабушки. Ако се направи една справка със статистиката се оказва, че по-добри резултати има на реките. Това съответства и на моя 35-годишен опит при риболов на плувка. Независимо че в езерата и язовирите се ловят едри риби, плътността на бабушки XXL в реките е по-голяма. Разбира се, и реките си имат своите особености. Колкото по-голяма е реката, толкова по-едри риби могат да се ловят. Но и в реките трофейните бабушки невинаги се ловят лесно.

Местата през сезона

Бабушката през различните сезони обитава различни места и именно там трябва да се търси целенасочено. Пролетно време едрите баби излизат от дълбочините в плитките участъци, за да си хвърлят хайвера. Често те могат да се срещнат на дълбочина едва 15 см. По това време бабушката като цяло е изключително капризна и се храни трудно. Колкото по-топло става времето, толкова рибата се премества в по-бързо течащи води, които са с високо съдържание на кислород. Вечер и нощно време рибите отново се дърпат в спокойните води. Есента и зимата, когато водата застудее, бабушката мигрира в дълбоките участъци. Аз препоръчвам за риболов на бабушка телескоп без водачи или болонезе. По-важно от избора на пръчка обаче е дистанцията на риболов, за да се облавя максимално хранителната пътека. Дистанцията на риболов зависи от водоема. Затова в един случай е достатъчна дистанция 6 м, а друг път 13 м. Едрата бабушка е добър съперник, в реката освен нея кълват още и платики, бели мрени, кефали, морунажи и др. Добър вариант за риболов е щеката, която задължително трябва да е оборудвана с ластик. При риболова на река, разстоянието от върха до плувката не бива да е късо както при риболова на езеро. Едрата бабушка се лови перфектно по метода stop-and-go. Изтичането на плувката се задържа, а след няколко секунди отново се отпуска по течението. При задържането стръвта се отлепва от дъното, а при отпускане отново пада. Именно в този момент рибата атакува стръвта, затова е необходима голяма концентрация. С дълго влакно от върха до плувката методът stop-and-go може да се повтаря многократно. Когато ловите с болонезе, това пък ви дава възможност да облавяте огромни участъци от хранителната пътека.

Леки близалки

Плувките за риболов на течение трябва да носят такава тежест, че да държат добре стръвта на дъното. В зависимост от силата на течението плувката може да има различни форми – от овална, през яйцевидна до близалка. Основното влакно при риболов на трофейни бабушки трябва да е съобразено с големината на рибите от 0.12 до 0.16 мм. Основното утежнение е от оливетка, застопорена с малка съчма или ластик. Това важи както за стандартните плувки, така и за близалките. Диаметърът на повода и размерът на куката зависят преди всичко от сезона и големината на стръвта. Лятно време използвам куки 14-16, с повод 0.12 мм. На силно течение може да се използва и по-голяма кука, за да се избегне изваждането й от устата на рибата. При застудяване, напротив, за предпочитане е да се използва по-тънко влакно. Важно е да се помни, че колкото по-капризно кълве рибата, толкова по-дълъг трябва да е поводът.

Добрите комбинации

Най-добрата стръв при риболов на бабушки определено е белият червей. В зависимост от размера на куката и сезонно се нанизват от два до пет бели червея. Понякога много добри резултати дават комбинация от два бели червея с няколко изкуствени вердеваса на фирмата Berkley. Изобщо комбинациите са много удачни при риболов на трофейни бабушки. Могат да се направят десетки комбинации, но няколко от тях са стандартни – бял и торен червей, бял и царевица, бял и вердевас, царевица и торен. Но ключът към улова на бабушки XXL е в подхранването. Храната трябва да е с едри частици задължително.

Тъмна и тежка

Тъй като едрите бабушки се плашат от светла храна, аз винаги предпочитам да я боядисвам в кафяво. За целта добавям боя, а за да утежня храната, задължително слагам и пръст. Понякога се налага да се лови на много силно течение. Тогава е оправдано слагането и на мозайка в подхранката. Добавянето на глината става, след като подхранката е вече овлажнена. Самият аз съм тествал доста видове подхранки, но тук ще ви предложа една примерна рецепта:

1 кг Gros Gardons 3000

0.5 кг галета

1 кг Riviere 3000 за силно течение

0.5 кг царевично брашно

1 кг Fond

0.5 кг копра меласа

Към тази смес се добавя задължително ароматизатор. Моето лично мнение е, че ароматизаторите на Van Den Eynde са по-концентрирани. След овлажняването се добавя и глината заедно с живата стръв. Задължително е подхранката да се прекара през едро сито. За успешен риболов на течение дохранването по време на целия риболов е абсолютно задължително, независимо дали има кълване, или не. Не се притеснявайте, че на подхранката ви ще се събере ситна риба. Тя бързо ще се нахрани и ще отстъпи място на едрите риби. Често в такива случаи се наблюдава пауза в кълването, докато не се събере едрата платика.

Риболов на бабушка на водорасло

Бабушката вероятно е позната на всеки риболовец. Да се хване прилично количество от тази риба при известен майсторлък и познаване на водоема, не е особено трудно. Но понякога не е толкова лесно да се хване бабушка. От средата на лятото в горещите летни дни в реките с умерено течение червеноперката практически спира да кълве на обикновената стръв: червеи,  жито и дори вердевас.  Дори подхранването не спасява положението. Точно тук идва на помощ изпитаният метод на риболов с водорасло.

Още преди повече от 100 г. класикът Л. П. Сабанеев във фундаменталния си труд “Рибите в Русия” е написал: “Водораслото е най-добрата стръв през лятото за бабушката. За съжаление тя кълве на водорасло само там, където е привикнала към тази стръв. Конецообразното водорасло расте както на слабо, така и на умерено течение и на неголяма дълбочина.  На много слабо течение водораслото винаги е грубо и тъмно и рибата не го приема особено добре. Най-добрата, т.е. най-ярката, тънка и здрава зеленина (водорасло), расте обикновено под мостовете.”

Риболовът на бабушка на водорасло се различава доста от обикновения риболов. На първо място при този риболов не се подава никаква подхранка. Освен това се лови, ходейки по брега. Естествено първоначално риболовецът подбира най-подходящото място за риболов на водорасло. Такива са например мостовете, комбалтиите покрай основното течение, покрай ямите с водовъртежи. Факт е, че там, където има много водорасли по дъното, бабушката кълве слабо, вероятно защото е сита. Трябва да се лови по течението след обрасли участъци, където рибата обикновено чака плуващите покрай нея треви. Веднага щом кълването намалее, трябва да се преместите на друго място. По този начин риболовецът постоянно ще лови активно. След не по-малко от 2 часа можете да се върнете на първото място и да опитате дали не се е събрала отново риба.

Най-важната особеност за риболова на водорасло е наличието на течение. Там, където няма течение, рибата не кълве на водорасло. Доказано е, че бабушката на водорасло  се лови най-добре на реки със слабо и средно течение. На бързеите кълват повече кефал, морунаж и скобар.

Кълването на бабушка на водорасло е много бързо и същевременно внимателно. Това определя такъмите за риболов. Пръчката трябва да бъде твърда и лека с дължина от 5 до 7 м. Не е задължително да бъде с водачи, обикновено изтичането не е много голямо. Основното влакно не трябва да бъде над 0.14 мм, а поводът 0.08 или 0.010 мм. Не се превъзбуждайте с много тънък повод, тъй като на водорасло понякога удрят и добри скобари. Плувката трябва да бъде обърната капка с дълга антена и дълъг кил от 0.8 до 1.5 грама. Прави се т. нар. “френска линия”, като съчмите се пръскат по влакното през равномерно разстояние. По този начин водораслото ще плува във водата естествено. Ползвайте винаги качествени куки. За водорасло добри серии имат куките Gamakatsu, Owner…

Водораслите е добре да се съберат на място преди самия риболов, като се съхраняват в кутийка с вода, за да не изсъхват.

Поставянето на водорасло на куката е специфично. Откъсва се парче водорасло с дължина 10 см и дебелина 4-5 мм, сгъва се на две и се прави двоен клуп във вид на буквата В. Куката се прекарва през отверстията и се затяга водораслото.  След това крайчетата се обрязват с ножица, така че да не стърчат повече от 3-4 мм. По този начин жилото на куката остава навън, но това не притеснява рибата, тъй като водораслото плува отпред във водата и рибата поема първо него, преди да стигне до куката. Задължителното условие за риболов на водорасло е да се лови над дъното. Дълбочината, на която се лови, се определя по кълването. Необходимо е да се експериментира, но основно най-резултатно е да се лови на няколко пръста над дъното. В никакъв случай не бива да се лови на водорасло и стръвта да се влачи по дъното, тъй като там самото водорасло изглежда неестествено.

Кълването на водорасло е бързо и затова трябва да се реагира мълниеносно. Именно затова е необходимо да се лови с твърда пръчка. Пробвайте – особено в горещите летни дни риболовът на водорасло е много ефикасен.

 

 

Add Comment