Джо Карас : Опитът прави майстора


Искате ли да пробвате вердевас и джокери на търговски водоеми
? Тогава следвайте ръководството на Joe Carass (Джо Карас) за успех на неподвижни води!

Напоследък методът на риболов на вердевас на търговски водоем придоби голяма популярност благодарение на арктическите условия, които обхванаха цялата страна през последните няколко месеца. Все повече и повече риболовци очакват с огромно нетърпение хубав ден за спорт, а доста от тях се пробват за тактики на вердевас на много от комерсиалните водоеми в страната.

И аз съм същият, а на предпочитаното от мен „ловно поле” – каналът Stainforth & Keadby Canal – от два месеца вече не може да се лови. Беше ми досадно, бях раздразнен и недоволен, че няма къде да отида на риболов. И така, докато някой не подхвърли, че на езерата Hayfield близо до Doncaster, има над 50 участъка, на които може да се лови сребриста риба на вердевас и спортът е чудесен, та нямаше как да се държа да не отида да проверя!

Сигурно съм първият, който си признава, че не е кой знае колко навътре в риболова на вердевас на търговски водоем. Ловил съм единствено на Barston Lakes и Packington Somers, но нямах търпение да се науча, още повече, че идваха няколко сериозни отборни мачове на Gold Valley и Woodland View, така че си знаех, че риболовът на територията на Hay (Хей) би бил добре прекарано време. Като имах предвид това, направо си резервирах място на два от уикенд мачовете, за да добия представа за мястото.

Когато пристигнах на рибарника за моя пръв мач, направо бях впечатлен от това, че на всеки от участъците беше прокарана бразда в леда. Персоналът на рибарника наистина полага много усилия, за да почиства леда, а това е направо брилянтно както за риболова, така и за самата риба, която страда от дългите периоди на лед над водата.

Изтеглих участък 24 на езерото Little Adams , а ми бяха казали, че мястото е страхотно и няма как да не уловя риба. Да не говорим, че на съседния участък компания ми правеше петкратния световен шампион Алън Скоторн!

Очертаваше се интересен ден, тъй като и двамата ловяхме по различен начин , така че щеше да е добре да видим кой подход щеше да победи.

Hayfield е дълбок рибарник, като на13 метра дълбочината е средно 12 фута, така че подхранването трябваше да бъде внимателно обмислено.

Тъй като водата беше доста студена, си помислих, че подходът с двойна глина и щедро количество джокери ще даде резултат. Смесих 2 кг глина и прибавих 400 мл джокери към тях. От сместа излязоха 11 топки. Изсипах 3 от тях на седем метра, а останалите на 13 метра.

Не тръгна много добре, но затова пък след около час вече ловях качествена бабушка почти при всяко спускане на монтажа. Алън също претърпя бавен старт. Дали пък не беше заради това, че подхрани с дънна захранка? Или пък защото беше по-близо до ъгъл? И на двама ни се щеше да намерим отговор на тези въпроси. След 90 минути рибата най-накрая дойде в участъка на Алън, а аз вече знаех, че държа мача в ръцете си!

Тъй като водата беше доста студена, си помислих, че подходът с двойна глина и щедро количество джокери ще даде резултат

И двамата ловяхме риба почти на всяко замятане и към края на мача вече се чувствах доволен от това как протече моя пръв Hayfield мач на вердевас. Когато измерихме, се оказа, че съм удържал превъзходството с 12кг спрямо 9кг, а това беше достатъчно, за да ми спечели мача.

 

Доста си побъбрихме след мача и така и не можехме да решим кой подход е бил по-подходящ. Тъй като за бях започнал да ловя по-рано, мислех, е подходът с глината е бил по-подходящ за бърз старт. Алън не беше убеден и твърдеше, че не се е отказал от дънната захранка, тъй като причината за бавния му старт е била в това, че участъкът му е по-близо до ъгъла. Имаше право

На следващия ден нямах търпение пак да се пробвам на глина, но за съжаление, попаднах на място в края, на което въобще нямаше лед и предния ден всички са били капо.

Когато сте на ново място, винаги си вземайте бележка за това какво правят редовните посетители, но никога не ги копирайте

Не беше момент да си правя експерименти с моя подход с глината, но някак си вярвах, че ще успея. Лових само 90 минути, тъй като исках да погледам какво правят редовните посетители Когато сте на ново място, винаги си вземайте бележка за това какво правят редовните посетители, но никога не ги копирайте!

Докато се разхождах наоколо, надзърнах да видя какво става при Адам – там беше настъпил празник и той вече беше „включил на скорост” и щеше явно да извади голямо тегло. Наистина

накрая измери  29lb – напълно достатъчно, за да спечели мача. Моето 4-6-0 беше достатъчно, за да спечеля секцията, макар че може би не го заслужавах!

След мача пак обсъдихме кой подход е по-добър, макар и вече да не бяхме чак талкова убедени в тезите си, още повече, че аз бях изтеглил лош участък и нямаше как да се правят изводи. Решихме да се пробваме в друг, тренировъчен, ден и аз нямах търпение това да се случи.

Подходът на Джо с глина

Реших отново да пробвам с глина, тъй като е евтин, „безопасен” начин да се лови на вердевас и джокер на търговски водоем. Рискът е малък, когато единствената храна е само джокерът, така че винаги да можеш да ловиш риба над него без да я прехранваш.

Самият метод за смесване на глината е от прост по-прост. Всичко, което трябва да направите, е да добавите към пакет влажна глина една трета пакет сива глина. Доста хора погрешно смятат, че двата вида глина се свързват достатъчно добре, че да могат да задържат джокера. Да, наистина можете да сложите доста стръв в топките, но проблемът е, че могат да се разпаднат още преди да са стигнали дъното на езерото. Така че цялата работа е в навлажняването на глината.

В идеалния случай трябва да разполагате с механична бъркалка и вапоризатор („пръскалка”) . Не че не можете да го направите и на ръка, ако нямате бъркалка. Най-важното е обаче да добавяте водата малко по малко, тъй като глинената смес може лесно да се разруши просто като се сипе повече вода наведнъж.

Колкото повече джокери слагате в началото,толкова повече време ще ви трябва, за да „тръгне”

В буквалния смисъл на думата, пръскането с вода е единственият начин да постигнете правилната консистенция на сместа. Познава се това, че частичките на глината изглеждат като дребни топченца, а не като прах.  От 2 кг глина излизат 10-12 топки и това трябва да ви ориентира колко джокер да сложите. Добро начало за всеки водоем е да отмерите 250 мл джокер. Това е добро количество стръв и над него можете да хванете доста риба. Когато очаквам риболовът да е тежък, отмервам едва 125 мл и обратно, когато се очертава да е добър, слагам 400 мл.

Трябва да сте наясно, че колкото повече джокер добавите в началото, толкова по-бавно „тръгва” участъкът. Тъй като за тази се сия очаквах риболовът да е добър, добавих 300 мл джокер към 11-те топки, с които щях да подхранвам двете линии – една на 7 и една на 13 метра.

Монтажите са много прости, а аз направих два. Използвах плувки Preston Magic 6 от 0,6г, 0,8г и 1 г, всяка от тях утежнена с броеница и три дропера No 10. Куките са от вечно надеждните Gamakatsu Green, най-често с размер 20. Друго, което си заслужава да се отбележи, е че плувката трябва да бъде утежнена така, че да се вижда само връхчето й; тъй като водата е студена, щеше да кълве леко и плувката да потъва едва-едва.

Подходът на Алън с дънна захранка

За мен риболовът на бабушка на вердевас и джокер върви ръка за ръка с дънната захранка. През годините съм пробвал много и успешни начини за риболов на джокер, но винаги съм използвал дънна захранка. Обичам да ловя позитивно (демек с много стръв)м, а при този подход трябва да се позитивен и не може да атакуваш участъка само с глина. Щеше да е интересно подходът на Джо с глината да бие моят с дънната захранка, но направо не може да ме напусне мисълта, че  вината за бавния старт е в самия участък, а не в начина на захранване. Но ще бъде интересно да сравним, двата начина днес.

„Миксът дънна захранка, който използвам днес, ми е вършил доста работа през последните две години, така че имам пълна вяра в него. Основният компонент на сместа е VDE G5; която е по мой дизайн и откакто я пуснахме на пазара, доста от риболовците преминаха изцяло на нея, особено в Белгия, където се продава направо с кофи! Конкретно за този метод обаче няма как да я използвам направо от пакета и трябва да се пресее. Това е както за да се намали хранителното съдържание, така и за да не се вдигнат частичките от дъното и да повлекат и рибата с тях. Сместа е несамо прекомерно навлажнена, за да бъде инертна, но и мога да добавя глина и пръст.

„Най-общо сместа се състои от 1 кг G5,?пинта пръст и ? пинта глина. Глината и пръста добавят обем и тегло, а помагат и помагат на топките да се разбият равномерно на дъното. Използвам смес от двойна глина, с която да подхранвам; като това е проста смес от половин пакет влажна глина на VDE, към която съм добавил 250 мл сива глина, а след това размесвам с механичната бъркалка, както описах.

„На този водоем обикновено си нося от ? до ? кг руски джокер, но на куката винаги гледам да слагам английски или полски джокер, тъй като е доста по-голям и по-жизнен от руския.”

„За първоначална захранка правя 14 топки – по седем за всяка от линиите. Много е важно топките да се отмерват с купа, така че ако искам седем топки, сипвам седем купи в отделен съд и после добавям джокер. За тази сесия ще добавя 250 мл джокер за всяка от линиите. Това доста ще обогати сместа, така че да мога да подхранвам когато участъкът поне да замира.”

„Установил съм, че на този водоем рибата реагира добре на подхранване на повърхността, но на други водоеми трябва да се експериментира, за да не се окаже подхранката целувка на смъртта”.

„На този водоем монтажите трябва да се обмислят добре. Това, което трябва да се  има предвид при риболова на вердевас е, че ще ловите точно над дъното, така че не ви трябват деликатно утежнени монтажи, на които им трябва бая време, за да стигнат до дъното. Те може и да намират приложение на плитки канали при риболов на дребосък, но тук ви трябват 20lb, за да „влезете в играта”, така че позитивните монтажи са задължителни.

„Плувките, които използвам, са  Rive Scotthorne 108. Те са със стесняващо се надолу тяло, антена от фибростъкло и метален (телен) кил. Аз малко ги преправям, така че да стане не повече от инч дълъг. Режа и кила (стъблото) до около 6 инча. Така плувката застава по-бързо в работно състояние. Днес съм направил два монтажа за дългата линия – 1 г и 1,25г, както и един 0,8 г за късата.

„Утежнението е самата простота – една оливетка и два дропера. Освен това има и малка броеница от сачми No13 два фута над оливетката. Използвам дроперите само за фина настройка на монтажа, така че тя да може да потъне до самия връх.  Винаги поставях тази сачма точно под оливетката, но това причиняваше някакво странно оплитане, така че утежняването по този начин намалява проблемите около куката, а така се намаляват оплитанията. За този монтаж използвам къси, 4in поводи за бърза индикация на кълването. Използвам 0.07mm Shimano Silk Shоck и го връзвам към кука 20 Gamakatsu Green. Това се допълва отлично от ластик No3 Preston Original Slip, с който прибирането става бързо, а куката без контра остава на място.“

Сесията

След като и двамата подхранихме участъците, ги оставихме да почиват за около 20 минути, за да може рибата да се настани на място. Това е важно, тъй като ако почнете да ловите веднага, дори и да извадите една-две риби, можете да  изплашите останалите от пасажа.  Отне ни още 20 минути преди да клъвне при някой от нас. Късметът се усмихна първо на Алън. Скоро след това десетина бабушки вече се бяха настанили в живарника на Алън, докато в моя имаше само вода!

Минаха още 30 минути, през които Алън вадеше риба след риба, а аз все така се надявах да клъвне…явно нещо не беше както трябва. Накрая все пак улових някоя и друга риба, но минаваше ужасно много време преди да клъвне и нямаше и съмнение, че нещо не е както трябва.

След като разменихме няколко думи с Алън, решихме, че проблемът може да е в участъка, тъй като аз седях доста по-назад от Алън. Все пак, това си беше тренировка, така че реших да направя бърза проба с дънна захранка.

Набързо свих малко дънна захранка от Алън, добавих още 200 мл джокер и метнах три топки на моята дълга линия. Това, което се случи, направо не беше за вярване. След 10 минути вече бях хванал бабушка и това не спря до  края на сесията!

По това време Алън вадеше риба с обезпокояваща бързина, а си и направи експеримента да подхрани с няколко топки наведнъж.  Това още повече засили участъка и нямаше как да не се съгласим, че неговият подход беше наистина по-добрият. Всъщност, никой от нас не можеше да повярва как дънната захранка промени участъка. Преди това и двамата смятахме, че всичко се дължи на лошия участък.

Алън завърши с двоен на обичайния резултат от улова на бабушка с размер до 12oz, а аз улових 10lb, по-голямата част от които през последните 90 минути от сесията и след като преминах на дънна захранка.

Така че, ако искате да се пробвате на вердевас и джокер на търговски водоем, опитайте с дънна захранка. Направо ще се изненадате от резултата. Поне аз бях!

 

Add Comment