Философия на риболова в арендаторски водоеми

Какво ще откриете в тази статия:

 

Тактика на захранване на шарански водоем

Плувки, пригодени за всеки вид червеи

Принципът на water-tapping (удряне по водата )

 

Французите и белгийците са признати специалисти по захранките. Ако техните познания в тази област им служат в някои ситуации, то при други те определено им гарантират преднина. По принцип това са  случаите обикновено при риболова на шаран. Скоро бях свидетел на доста интересна ситуация – в края на една журналистическа конференция бях поканен на обяд от колега. Извън този обед не бях разговарял с белгийския журналист. След като обсъждахме какво ли не, той ме попита в коя медиа работя. След като му отговорих, че се касае за рибарско издание, видях как лицето му изрази учудване и изненада. Както всички, които не са рибари, и той имаше абсурдна представа за риболова. За него риболовът  представляваше занимание за пенсионери, седнали на брега, очаквайки дълго някоя риба да лапне куката с гоемия червей. Той не разбираше нито как, нито защо има специализирани месечни риболовни издания. Бъдете сигурни – не го оставих дълго време да пренебрегва така нещата. Опитах се да му обясня разликите при различните техники на ловене за всеки вид риби или разликата на типовете води и видях как неговият поглед малко по малко се проясни и той се заинтересува. Дори обеща един ден да опита да практикува риболов. Ако ви загубих времето да ви разкажа тази случка, то е защото поне за мен тя показва две много вожни неща – първо, очевидно е, че за голяма част от хората в ежедневието рибарлъкът не е кой знае какво. Риболовът обаче е една цялостна дисциплина и по мое мнение й липсва доста масовост и публичност, за да се оцени точната му стойност. Не може да оцените това, което не познавате добре. Толкова съм доволен да представя тази си позиция, че самият аз дълго време отказвах по същата причина да се посветя на риболова по известни шарански водоеми. Колкото повече опознавах уменията, гарантиращи ми пълен живарник с червеноперки на канала или на реката, толкова повече не виждах трудността да го напълня и на зарибен шаранов водоем. Много просто – това за мен бе нито повече, нито по-малко  риболов в аквариум. Накрая бързо обаче разбрах грешката си. Не искам да остана с негативно отношение към този вид водоеми, които ще представляват бъдещето на състезателния риболов, един ден реших да се впусна в такова приключение. За моя голяма изненада риболовът не бе така лесен, както го предвиждах.

 

Английско влияние

След труден и неуспешен старт аз изцяло смених моите предпочитания. Посвещавам занапред по-голямата част от времето си именно на този вид риболов. За мен той стана нещо, което осигурява най-доброто съотношение между чувствителност и техника. Като свидетел на множество риболовни студии и репортажи за улов на шарани, вече реализирани от Declice Peche, съм убеден, че риболовът предлага богато разнообразие от тактики. Участвайки в многобройни състезания от този вид, на много места аз постоянно съм в търсене на нещо ново, което да даде разлика в резултата. Ето защо прекарвам доста време, като следвам местните специалисти риболовци на всеки един шарански водоем. През това време дори да живея в стана на пионерите в границите на дадения шарански водоем, признавам, че основните ми познания и вдъхновения в тази област остават английски. Преди време се запознах с един английски риболовец – Дийн Смит, който до голяма степен ме накара да променя мнението си по отношение на риболова на големи риби, и най-вече на шараните. Дийн е риболовец, който е започнал от реката и каналите, преди да се обърне към риболова по язовири. Един ден той решава да посвети за цяла година съботните си почивки именно на този вид риболов. Амбицията му е да повдигне нивото си до такава степен, че да стигне до върха. Той се отдава на един вид риболовно наблюдение, ако мога така да се изразя. Прави таблица на всичките си идеи с цел да изучи и развие нови стратегии. Най-малкото, което може да кажем, е, че неговите идеи и усилия дадоха резултат и доказателство за това е, че още същата година той получи престижната награда на Kamasan matchman of the year. Не си мислете, че съм се забавил да приложа и опитам неговите тактики. Те ми позволиха да хвана много риби и да се класирам на доста състезания. И така на мой ред да си правя собствени тактики. Теорията на Дийн  има две съществени точки – начин и ритъм на захранване. Според него не трябва никога да захранваме масирано с тежка захранка. Обяснението му е следното – в по-голямата си част на шаранските водоеми пресата е много интензивна от риболовци. Всеки рибар иска да привлече и задържи възможно най-много шарани на своето място с помощта на всякаква захранка, и то в предостатъчно големи количества. Като резултат рибата свързва  наличието на много захранка с лош опит, както и с присъствието на риболовци – т.е с опасност. И все пак струпването на рибите е това, което се търси в този тип водоеми, и за да успеете, задължително трябва да имате риби пред себе си. Цялата тънкост на провежданото от него захранване се състои в това, че храни така, сякаш пред него се намира един-единствен шаран. Захранката се хвърля отвреме-навреме. Това е начин на захранване, използван най-вече през студеното време, когато рибите чувствително по-трудно се ловят. Единствено през лятото Дийн е привърженик на интензивното захранване, защото водата е топла и рибите са активни. Тогава се изисква едно постоянно захранване, за да принудим рибите да се вдигнат между две водни нива и да ги задържим в подобно превъзбудено състояние. През останалата част от годината ритъмът на захранване е такъв, че за месец достатъчно количество за захранване е едва едно-две килограма гранули.

Много и различни плувки

За да онагледя нещата, предприех риболов на водоемите около местността Елесин. Това са мои отдавна предпочитани места. Гледката е просто великолепна, а водоемите са богати на шарани. Избирам да поднеса линиите си на десетина метра в близост до едно островче. Монтирам пръчките и започвам да сондирам дъното. За моя голяма изненада установявам, че дълбочината е само 80 см. Това е малка дълбочина, защото, макар и времето да е меко през нощта, температурите са ниски и си е студено. Но, какво пък – рашавам все пак да се доверя на предчувствието си и оставам на това място. Както и да е – ако бях на състезание, трябваше да се справям с положението. По отношение на линиите – монтирам три такъма с леки плувки. На първата монтирам плувка с носимост от 0,3 г, към която съм сложил една средно дебела куха антена, която позволява да монтирам достатъчно червеи, без да се притеснявам от теглото или движението им след закачане и това да се отрази на чувствителността или носимостта  на плувката. Тази линия ще ми е от полза в началото на риболова, докато локализирам и открия рибите и подбера правилната стръв. За другите две линии ще подбера по-специфични плувки. На първата слагам от новия модел на  Carbolino – DC 3 с носимост от 0,2 г. Това е една чувствителна и добре видима плувка, стабилно стояща на водата при риболов с едър торен червей. Втората е с носимост от 0,3 г, модел Caster на Drennan. Тя е оборудвана с дебела антена с оцветена основа, което предполага по-малка чувствителност, и е идеална за по-обемни видове стръв от червеите, като гранули, царевица, нахут и т.н.

Без раздразнение

Смятам да използвам и трите монтажа, предвид че съм се запасил с разнообразна стръв. И така, освен традиционите стърви – торен, земен червей и царевица, съм взел със себе си и гранули с различен диаметър, вкус и цвят. Относно гранулите – предпочитам тези, които се продават в опаковки под формата на кофички поради по-лесното транспортиране, а и съдържанието им е видимо обозначено на капака. Освен това всяка опаковка предлага различен модел, а и цената им е еднаква. Един път завършил подготовката, регулирам дълбочината така, че стръвта ми да се влачи по дъното, но само 5 см. Захранвам отначало с шарански гранули, които дозирам в потата на купинга си. Предпочитам микрогранулите, защото са по-богати на протеини и мазнини. При попадането си под водата те изпускат по малко и от двете и привличат и раздразват рибите. Освен това бързо се разтварят във водата и по-активно работят. През цялото време на риболова ще продължа да захранвам не с купена пота или прашка, а със саморъчно направен купинг от яйце Kinder, разделено наполовина и закрепено на върха на пръчката ми. Ритъмът на захранване е последователен. Един път привлечена рибата, в началото на мястото, където ловя, така планирам захранването, че да не доставям във водата повече от необходимото количество захранка в зависимост от активността и присъствието на риба. След като уловя първата риба, захранвам с още 6-7 гранули  и пробвам да хвана друга. Знам, че това количество гранули за захранване може да шокира някои риболовци, свикнали да хвърлят цели шепи или пък големи топки захранка. Безспорно тези захранки ще позволят често пъти да привлечем рибите на мястото, където ловим, по-бързо, но недостатъците им не са за пренебрегване. Изобилието на храна ни убеждава по показателен начин за активността и раздразнеността на шараните върху хранителното петно, което води до многобройни фалшиви пипания и случайни празни засичания, както и да несигурни закачания, често завършващи с откачане, вредно за провеждането на един добър риболов. Ако захранвам с купинг, а не с прашка, то е поради по-голямата точност и за да намаля до минимум риска от подаване на излишна по количество храна. Колкото по-концентрирана и малка е точката на захранване, толкова рибите повече се раздразват от мястото, минавайки край него наляво-надясно. Захранвайки отвреме-навреме, си осигурявам повече на брой сигурни пипания, отколкото може да предположите, ако сравним резултатите, когато се използва голямо количество захранка. Така риболовът е по-ефективен и реултатен, а и рибите по-бързо забелязват и смело атакуват стръвта, поднесена на куката.

Water-Tapping – шум по водата

Ако за съжаление има периоди, когато няма пипания, аз използвам една серия от хитрини, които съм оставил за резерв. Най-напред мога да използвам ароматна добавка за стръв, например Crasy bait yellow fish meal, с която третирам малко гаранули и поднасям на захранения участък. Този спрей е с миризма на рибно брашно и създава жълт облак, придружаващ гранулите при пропадането им под водата. Този трик често е ефективен и позволява да върнем шараните или успява да ги накара да се заинтересуват от стръвта отново. Друга хитринка е леко удряне с върха на пръчката по водата – това е английски опит, и се прилага с цел създаване на неестествени вибрации във водата, за да събудим любопитството на шараните. Шумът от една гранула, от конопено семе или от топка захранка, падащи на повърхността на водата, може да е достатъчен, за да привлече шарана, търсещ храна наблизо. В този смисъл именно англичаните използват израза water-tapping, или по-точно tapping the water. Както ни показва и самият превод на този израз – шум, удряне по водата, този метод се състои в леко удряне на водната повърхност с върха на пръчката,  имитирайки шума от падаща стръв. Не може да се използва, ако дълбочината е малка или ако ловите на самата повърхност. При използването на този трик може да различим три етапа. В първия етап аз като начало поставям една едра гранула на куката и започвам с върха на пръчката да удрям леко повърхността   за около три-четири секунди. Това привлича вниманието на рибите и те, провокирани от вибрациите, почват да търсят храна, каквато обаче няма. След това изцяло изваждам линията и презамятам. Шумът от падащата гранула, закачена на куката, привлича раздразнените любопитни шарани, които се нахвърлят бързо на нея, схващайки, че това е единствената храна. Много често рибите удрят само на 5 см под повърхността на водата. Когато това не се случи – рибите са с малка гъстота или не са забелязали примамката, гранулата, поела вода, бавно потъва под водата, като си запазвате шансовете за кълване, което не закъснява да се случи. Един път засекъл, рибата се подчинява на моята логика на риболов. Много риболовци смятат рибите за животни, представяйки си, че те трябва да бъдат извадени възможно най-бързо от водата, за да хванат друга. Аз не ловя обаче така. Предпочитам, когато съм закачил риба, да я вадя така, като че ли ми е първата и последна риба за деня. Риболовът, особено на големи риби, няма нищо общо със спинта. Практикувайки по този начин, аз не откачих нито една риба при вадене по време на описвания излет. И на финала, след тричасов риболов бях хванал цели 25 кг шаран! И то, захранвайки само с по 5-6 гранули…

 

Никола Детри

 

Превод от френски

 

Add Comment