Френски поглед върху риболова на дивия шаран

Като цяло е странно, че съвременното шаранско движение се е зародило не в Русия – с нейните могъщи речни диви шарани и южно слънце, а в дъждовна и неуютна Англия, където риболовецът трябва да е облечен до шия с непромокаеми дрехи, преди да се позабавлява минута и нещо с дребните и безволеви тамошни шарани, изтерзани от безкрайните „хвани и пусни“. Затова пък е разбираемо защо така стремително се развива този вид риболов у нас и в Русия. Съвсем до неотдавна новата вълна шаранджии можеше буквално да се преброят наум, докато днес тя включва цял поток от хиляди и хиляди любители. Скоро можах лично да се убедя в популярността на съвременните методи на шарански риболов с бойли и на косъм по родните водоеми. Трябва да призная, че английските методи в самото начало бяха приемани с голяма доза скептицизъм, ако не и с насмешка, но в крайна сметка се наложиха без конкуренция при риболова на диви шарани. Доколкото голяма част от риболова на диви шарани в Русия се извършва на реки, и основно на Волга, то у риболовците има определена представа за риболова на речния шаран. Не просто, за да се хвалят, а необходимостта да се преборват на течението с изключително мощната риба, притежаваща твърди устни, стремителни напъни и умение да отнесе влакното към подводния ръб, са причина да има определени изисквания както към оборудването, така и към самата техника и тактика на риболов. Дори бих казал, че  Русия, паралелно с традиционното, развива и свое шаранско направление. Не е важно само да измамите рибата с хитра линия или оригинален ароматизатор – дивият шаран далеч не е така плашлив и избирателен както неговият европейски събрат. Той прекрасно се лови дори и на най-прости монтажи и гарантирано може да го доведете до кепчето след кълването. И не без основание се обиждат някои специалисти по риболов на диви шарани, когато ги наричат просто шаранджии. Когато чужди шаранджии за първи път се сблъскат лице в лице с дивите шарани на Волга, първоначално изпадат в лек шок от неговата сила и стремителност. Достатъчно е да си спомня само първия риболов и посещение на известния френски шаранджия Кристофър Конрад. При изваждането на своя първи шаран, и то 5-килограмов, той упорито убеждаваше околните, че на куката си има истински здравеняк с тегло минимум 10 кг. Представете си възторга му от борбеността на трофея, когато най-накрая рибата се оказа в кепчето му. През есента на тази година по покана на водещо риболовно списание Кристоф Котрад отново се оказа на брега на Волга. Връщайки се, Кристоф признава, че се е запалил по руския див шаран и до ден днешен посещава регулярно Волга, за да може отново, и отново да премери сили със силните речни шарани. Всеки път аз с интерес следя действията на този професионалист. Много елементи от неговата индивидуална техника при риболов на диви шарани, образувана през последните няколко години, едно към едно повтарят подхода на руските риболовци, но в арсенала на този майстор винаги има нещо индивидуално, което се оказва полезно за родните риболовци. През последната година имах възможността да прекарам няколко съвместни излета на брега на Волга с Кристоф и искам да ви разкажа за неговия френски метод и подход към риболова на руските диви шарани. Не всичко тук е безспорно, но шаранджиите сами може да преценят какво си струва да използват. За три дни риболов Конрад хвана повече от десет шарана с тегло от 6 до 17 кг. Това е повече, отколкото цялото тегло на рибите, уловени на турнира, протичащ в същото време на другия бряг на реката. А в него имаше участие на дузина подготвени и добре оборудвани шарански двойки. Значи, все пак има какво да научим от френския ни колега. Това бе през началото на октомври.  В риболовната база бяха и участниците в шаранския семинар, воден от известния московски шаранджия Едуард Сидеров. Много от тях вече познаваха Кристоф по физиономия и с удоволствие се запознаха лично с него. Още при посрещането му на аерогарата, виждайки багажа на Кристоф, се убедих, че за да се пътува със самолет при предстоящ шарански риболов, е необходимо да познавате добре мястото – в противен случай просто е невъзможно да вземете всичко необходимо. Дори и когато посещава такова познато място, още на пръв поглед личеше, че багажът му е доста над ограниченията на самолетните компании. Впоследствие, разказвайки за своите приключения, Конрад призна, че само тежестите, които той е взел за случая, са над 10 кг. За да облекчи своето оборудване, нашият гост не бе могъл да измисли нищо, въпреки че все пак забелязахме една хитрост – тежката си стойка за пръчки бе заменил с леки алуминиеви стойки. Освен че са с малко тегло, те са и по-функционални. На течение, където върхът на пръчките трябва да бъде вдигнат възможно най-горе, стойките са по-подходящи за тази цел. Разбира се има и ситуации, когато използването на „род под”-ове е по-удачно, например ако се лови на каменист бряг или от специални дървени мостици, където стойките не може да се монтират. Но тук, на пясъчния бряг на Волга, стойките са без никаква конкуренция. Пред френския ни приятел въпросът с храната не бе проблем – тя се носи ежедневно от водач от риболовната база. Или с две думи –  на него му оставаше само да се занимава с това, да хваща риби, с което той и успешно се справяше пред нашия внимателен поглед. Ако сме справедливи, трябва да отбележим обаче, че така впечатляващият улов на Кристоф на фона на слабото представяне на руските риболовци в голяма степен бе предопределен от грамотно избраното място. А то бе посочено от Едуард Сидоров и на което в течение на няколко дни нашите отбори интензивно тренираха и хранеха мястото. Впоследствие фпацузинът похвали своите руски колеги за това, отбелязвайки, че посоченото място от Едуард е идеално във всяко едно отношение. Ще ви посоча критериите, които имат французите в главата си, когато говорят за идеално място при риболов на река. Вярвам, това ще е полезно не само за професионалистите, но и за любителите шаранджии. И така, за идеалното място може да се счита участък, малко встрани от основното течение, където то леко се забавя и се образува завихряне. Тук се събира повече храна и като цяло се задържа повече риба. Наличието на ясно изразен подводен ръб също е много желателно. От една страна, този дънен подстъп се явява като едно сериозно препятствие при вадене, а от друга – като укритие и естествен рибен трап, на дъното на който може да срещнем и дивия шаран. На мястото, където ловихме, подводният ръб имаше забележима извивка, което също може да се отнесе към положителните фактори. На такива места вероятността шаранът да се задържа за по-дълго е още по-голяма. Твърдото дъно и ракообразните по него – това са очевидни плюсове на избраното място. Тук шаранът може да се храни постоянно и да се лови дори без захранка. И последното, на което Кристоф обърна внимание, е, че малко по-надолу по течението е образувана дупка. Между другото ловенето в нея рядко носи успех. В това можахме да се убедим на тренировките на опитните риболовци, които тренираха на това място и вместо шарани вадеха едри платики, които кълвяха на самоделни бойли с диаметър 16 мм. Същия извод направихме и при разговорите си с останалите риболовци – опитите да се лови точно в шаранското леговище и на тях не им бяха донесли особени успехи и дивиденти. На втория ден от нашето пребиваване на базата на руските риболовци шаранджии, които на тренировките уловиха няколко диви шарана, се преместиха на противоположния бряг на Волга, за да премерят сили в спортната борба. Последен нашия лагер напусна Едуард, който също взимаше участие в турнира. По-нататък Кристоф започна да действа, така да се каже, в автономен режим, а аз само можех да следя за неговите големи и малки риболовни хитрости. Всичко започва със захранката. Оказва се, френските ни колеги са отишли доста по-напред в това отношение. Като основен свързващ елемент за натрошените и разрязани на две бойли и сухи царевични зърна се използва все една и съща глина. Кристоф я събира от самия бряг и усърдно лепеше топките захранка. Половинките бойли – това е известен метод за по-малкото им носене от течеието, а и освен това при риболов на река е желателно да има в захранката повече малки частички, отколкото тези на куката. А пък царевицата той добавяше в значителна част по-малко, сравнено с това, което правят нашите риболовци. И това е правилно – царевичните зърна и останалите дребни частички от захранката веднага привличат на мястото на ловене огромни стада от малки рибки. Разбира се, по техните следи може да дойде и дивият шаран, но най-често на шумния пир се появява друг гост – сом, който може да изплаши от мястото дори сравнително едър див шаран. Или поне така разсъждава нашият френски приятел. От десетината оформени топки с големина не на портокал, а направо на добър грейпфурт два той прави по особен начин. Формейки глината като чашка, той я запълва със смес от натрошени бойли и царевица. Получава се топка с пълнеж. Разпадайки се на дъното, тя веднага отдава своето съдържание, което се отнася далеч по течението. По такъв начин захранката има по-голяма далекобойност и увеличена продължителност на действие. Каквото и да си говорим за захранване на река, най-добрият вариант включва използването на моторна лодка, оборудвана със сонар. Уви, на състезания подобен разкош не е позволен, но нашите приятели не бяха ограничавани от правила и се възползваха именно от този начин на захранване. Сонарът ви позволява безгрешно да определите положението на подводния ръб и точно да разположите захранката, имайки ориентири на брега. Като шамандура да се използва пластмасово шише, не върви – и така реката достатъчно страда от риболовната преса и свързаното с това замърсяване, а и още борбеният див шаран нерядко успява да уплете влакното за въжето на шамандурата при вадене. Първия мой див шаран в нашата експедиция аз изпуснах точно поради тази причина, което беше двойно обидно, защото той бе закачен на единствената пръчка, заметната за всеки случай малко встрани от главната батарея. Намирайки място с дълбочина от 6-8 м, Кристоф много точно полага цялата захранка във водата. Знам, че някои риболовци се стараят да създадат на подхранката на дъното своеобразна периферия  или просто захранват доволно широка зона, ето защо ми бе интересно с какво е свързано такова концентрирано бомбардиране. „Така е по-просто за ориентиране – обясни майсторът – първата пръчка ще заметна точно тук, където във водата падна захранката. Когато линията лежи на дъното, тя ще се окаже в близост до топките захранка. Останалите две пръчки ще заметна малко по-отдолу в облака от размитата от течението захранка. Ще видим на коя пръчка ще има кълване и ще приближим към нея останалите.“ Между другото, избирайки мястото по показанията на сонара  риболовецът не обръщаше внимание на размера на рибите, а повече се ориентираше за дълбочината, релефа и разстоянието от брега. В заключение се изясни, че далечината на замятане е необходимо да бъде всичко на всичко едва 50 метра. Връщайки се на брега, той се зае с правенето на пръчките си. Ние с удвоено внимание започнахме да следим неговите действия. Между другото – няколко думи за самите пръчки. Забелязал съм, че много родни шаранджии използват свръхмощни пръчки с тест от 3,5-4lb. Тежестите, които използват, също са доволно тежки – 150-170 г, за да не се отнасят от течението. А като гледах оборудването на френския специалист, аз си помислих, че той е сбъркал мощната руска река с някакъв негов роден шарански водоем. И го споделих с него. Без да мигне дори, той ми обясни, че дървени пръчки не ползва по принцип, защото не дават възможност да почувствате истинското удоволствие от ваденето. Но най-интересното за мен бе изказването му, че при дадените условия и 120 г тежест ще е напълно достатъчна. Причина за това е че, първо – течението тук не е толкова силно и мощно, както на основното русло, и второ, тежестта ще се влачи по дъното дотогава, докато не намери нещо, за което да се спре, или някаква неравност на дъното – какво по-добро място бихме могли да желаем да се спре куката ни със стръвта. А и струва ли си непрекъснато да товарим линията, за да я стопираме на мощното течение, и при всяко замятане да се притесняваме за пръчката? Не трябва ли да действаме по-рационално? Що се отнася до самата линия, тук Кристоф определено е консерватор. И за стояща вода, и на река той винаги използва един и същи тип монтаж, при който тежестта е закрепена за държача на противоусуквателя с резба. Това е много удобно, защото позволява по всяко време да може да сменяте тежестта с друга, по-подходяща за дадените условия. Самата тежест има кръгла и странично сплескана форма, която французите наричат часовник. Но когато елзаският риболовец забеляза линията на Едуард, той буквално изпадна във възторг от нейната простота и ефективност. Тежката рамка нелошо се държи на течение, но главната особеност на конструкцията й – това е простотата на самия монтаж. Трудно може да не се съгласим с мнението на френския специалист, че най-добрият монтаж за река е най-евтиният. Помня как на едно състезание преди няколко години още на втория ден половината отбори бяха останали без резервни такъми за линиите си. Но само по себе си евтиността не трябва да е в ущърб на ефективността. Влакното на шпулите на макарите на нашия френски приятел експерт е 0,35 мм – малко тънка според нас, но затова пък гарантира по-малко съпротивление на течението. Като нямам предвид далечината на замятане, тъй като, както вече споменах, дистанцията, на която се лови, е едва петдесетина метра. Шок-лидерът е от плетено влакно с издръжливост от 21 кг. Едуард Кристоф също го прави по-дълъг от обикновено. Това е най-ефективната мярка срещу острите ракообразни на дъното – мидите, с които е покрит подводният ръб. Разликите започват на ниво повод. Французинът, нарушавайки всякакви общи правила, монтира на всички свои пръчки доволно дълги поводи – 30 см. Според него в този случай куката с бойла има по-голям шанс да намери и заеме стабилно положение на дъното. А дивият шаран в това отношение въобще не се различава от шарана – и двата вида предпочитат неподвижната и лежаща на дъното стръв. Представлява интерес и възелът, който използва французинът за закрепване на повода към вирбела – фиг. 2. Съществуват десетки начини за приготвяне на косъма и закрепване на бойла за куката, но нашият герой предпочита един от най-простите, а и в същото време, както се оказа по-късно, напълно работоспособен начин. Той взима влакното за повод с готов стопер за бойли и нанизва на него стръвта, на която възнамерява да лови – в нашия случай два бойла. Отмерва дължина от 40 см и отрязва повода. Така нареченият „безвъзел възел”, който използва Кристоф за закрепване на куката, притежава две очевидни преимущества – той е надежден, тъй като влакното никъде не се пречупва, а в същото време позволява и много точно да се регулира дължината на косъма. Вдявайки свободния край на повода в ухото на куката, риболовецът задава необходимото разстояние между извивката на куката и бойла. На теория то трябва да е от порядъка на 2-5 мм, но Кристоф предпочита косъмът да е още по-къс и той почти докосва куката. След това се прави следният възел, указан на фиг. 3. Като завършек на възела – той се фиксира със секундно лепило. Вярно, че ако искате да ловите със стръв с друг различен размер, ще ви се наложи  да правите нов повод, но във всеки случай тази операция би ви отнела броени минути. Бойлите, които използва Кристоф, са домашно приготвени от негов приятел, специалист по риболов на река, и той си ги носи от Франция. Те вече са минали успешни изпитания на Сена, Лоара и Гарон, а избързвайки малко, трябва да призная, че и тук, в Русия на Волга, се изявиха добре. Задължителен ритуал преди замятане – потапянето на бойлите в специална ароматизирана смес, отделяща примамката на дъното от захранката и привличаща дивия шаран отдалеч. На бурканчето е написано – LSD, намек за неговата неустоимост за шараните. Впрочем, независимо от отвратителната миризма, всички използвани компоненти са разрешени и, както ни увери Кристоф, проблем на митницата е нямало. При замятане, след като линията докосне повърхността на водата, риболовецът стопира с палеца шпулата на макарата и леко стопира размотаването на влакното, контролирайки потъването. По този начин линията потъва на дъното не отвесно, а и поводът не се оплита. Първите кълванета последваха доволно бързо, но затова пък моментът до улавянето и изваждането на първия трофей отне повече часове. Вина за това има коварният подводен ръб. Още по време на тренировката на нашите шаранджии ние станахме свидетели на няколко досадни откачания. Същото се случи и на Кристоф. Но опитният френски риболовец в края на краищата изработи свой собствен алгоритъм на вадене, за който, без да твърдя че е някакво кой знае какво ноу-хау, някои от действията му се използват и от родните риболовци, но като краен резултат и комплексни действия те определено му гарантираха 100%  успеваемост. С изключение на първите удари, които изтърва, за останалото време Кристоф не направи нито една грешка и откачане на риба. Какво включват тези действия? Ами веднага след кълването риболовецът нагазва в реката на височината на риболовния си гащеризон, намалявайки максимално ъгъла на пречупване над злополучния подводен ръб, а пръчката се държи максимално високо над главата, опирайки дръжката не на корема, както обикновено, а на гърдите. Но основното е, че французинът въобще не форсира изваждането на рибата – дори напротив, дава възможност на шарана да се разходи. В това се заключава и главната тайна на неговата стратегия. Когато дивият шаран бързо се подведе към подводния ръб с помощта на бързо и силово вадене, той още е пълен със сила и решително се насочва към дълбокото, прекрасно разбирайки къде е неговото спасение, обясни Кристоф. Тук именно се получава закачане на тежестта за подводния ръб и почти неизбежно губите трофея. Аз се стремя да го уморя надалеч и едва когато го почувствам леко изморен, започвам да обирам влакното. Разбира се, ако рибата по собствено желание се насочи към мен, аз бързо обирам хлабината. Умореният съперник много по-просто се извежда над злополучния ръб и се довежда до кепчето. Случи се така, че имахме на разположение един гащеризон, така че се наложи да се кепчосва рибата самостоятелно. Първоначално неудобство ни създаваше и шаранският кеп.  Течението непрекъснато го отнася надолу и пречи на риболовеца да маневрира спокойно, но после го привързахме с повод, нанизан за китката на ръката, и по този начин във всеки един момент можеше да се борави с него при нужда. Не е кой знае какво изобретение, но безспорно помага в случаите, когато ви се налага да се преборите сами с мощния волжски шаран. А като заключение искам да завърша с отношението на френския риболовец към уловената риба. Приятно е да се види, че и руските диви шарани са така скъпи на Кристоф, както и неговите родни френски шарани. Ето нещо, от което още може да се поучим от френския ни колега! Дори и през нощта, нашият приятел не пренебрегна правилата за безопасност – не забрави да намокри шаранския сак и веднага пускаше рибите обратно във водата. При такова естествено положение и отношение рибите се държат доста спокойно, без да се травмират, шляпайки с перки по земята. За особено нервните особи има една хитрост – да се запушат за кратко ноздрите на рибата – това ви гарантира поне минута спокойствие за паметна снимка – дори и най-буйната риба след това се държи абсолютно спокойно. За няколко часа непрекъснат риболов ние успяхме да уловим десетки шарани и всички бяха върнати обратно във водата. Заминавайки си, Кристоф призна, че мечтае да се върне тук на следващата година, за да улови екземпляр с тегло над 20 кг. Какво пък – в този уникален край на волжките диви шарани неговата мечта е напълно възможно да стане реалност!

Антон Разстегаев

 

Add Comment