Гигантски амури – как и защо!

За белия амур няма нищо по-вкусно от зелените водорасли. Но им харесват и бойлите, особено ако имат аромат на водорасли.

Това, което видях, веднага исках да споделя със своя колега по риболов с SMS. Това бе просто невероятно. Как по-точно да опиша тези риби? Обозначението големи ще е просто недостатъчно, дори огромни пък, не е това думата. Но те бяха, както и написах, гигантски. И плуваха точно пред очите ми. Риби около 30 кг или повече. Запомнящо се зрелище!

Но да ги видиш, не значи да ги хванеш. Едрият и мощен бял амур е костелив орех. Мястото на наблюдение бе кариерно езеро. На много такива водоеми с прозрачна вода се налага през лятото да се борим с интензивно обрастване с водна растителност. Слънчевата светлина може да прониква на голяма дълбочина и да предизвика буен прираст на водните растения.

В това езеро вече много години използват тревоядните риби като средство за борба с обрастването. Мене ме влече към такива водоеми, защото мога да наблюдавам живота на белия амур. Въоръжен с поляризационни очила, аз нееднократно съм виждал вълнуващи спектакли. Тревоядните риби стоят на дълбочина 1-1,5 м в прозрачната вода  понякога досами брега. При хранене често застават почти вертикално във водата, като отново шават със своите перки и се насочват към дъното, към растенията. Какво забележително представление, когато едновременно плуват няколко такива гигантски риби.

Неуморим апетит

От време на време амурите изчезват сред високи израснали растения. Но дължината на растението тях явно не ги привлича. Нерядко може да се забележат групи от 5-10 риби. Най-едрите често плуват по двойки или тройки. След като те прекършат стъблото на растението, го поемат в себе си подобно на спагети. Едно движение на гълтачните им зъби и макароните изчезват. Белите амури са истински подводни крале. Ако температурата е подходяща, примерно около 20 градуса,  няколко килограма водни растения на ден е тяхната обичайна дажба. Но риболовецът не е длъжен да чака да стане топло. Белите амури започват да се хранят още при температура на водата над 10 градуса и може успешно да се ловят. Апетитът им, вярно, не е така ясно изразен, но нараства от ден на ден. След наблюдения над тези риби аз реших да се опитам да определя  какви водни растения предпочитат амурите гиганти. Извадих няколко свежи растения от дъното на водоема. Когато ги държах в ръка, чувствах необикновено силен аромат, който доминира над интензивния аромат на бойла. Бързо напълних пластмасова торба с тези водорасли с цел да ги използвам при приготвянето на поредната си партида бойли. Тези бойли спокойно мога да нарека тревни, което не е съвсем далеч от истината. С тяхна помощ имах една от най-резултатните си примамки за амур, като допълнителни вкусови и ароматни вещества бяха напълно излишни. Тревата изсуших, смелих и след това във вид на брашно добавих към сместа за бойли. Бойлите интересно миришеха на тиня или по-благозвучно казано, на водорасли.

Клечки със зърно

Участъкът, който ще захранваме, трябва да избираме там, където рибите се придържат регулярно. Но на много водоеми тези гиганти толкова много време прекарват в път, ето защо е невъзможно да се намери място, на което да се задържат. Най-добре е да изберем чист от растения участък – по възможност с пясъчен бряг. Там няма естествена и вкусна растителност, затова захранката трябва да работи. Ако към това добавим, че мястото е разположено до подводен ръб с промяна в дълбочината, условията за риболов ще са идеални. Тук определено амурите ще дойдат и тогава ще настане време за кълване.

Особено привлекателни на захранваното място ще бъдат естествено тревните късчета. Но те са твърде скъпи, за да захранваме само с тях лакомите тревоядни. Ето защо добавям към захранката твърда царевица. Зърнената захранка задълго задържа амурите на мястото, а това повишава шансовете ни за улов. Когато рибите са се събрали на точката на ловене, те могат да поемат невероятно количество захранка. В зависимост от температурата на водата са необходими от 5 до 25 кг зърна на мястото на ловене.

Бойлите се подават по два начина. Първият вариант е комбинация от един плуващ и един потъващ бойл. Линията стои изправена върху дъното,  тъй като теглото на двата бойла се уравновесяват. Това равновесие дава огромно предимство, защото рибата значително по-лесно поема и забелязва примамката, в сравнение с единичен бойл, просто лежащ на дъното. При това и засичането е по-надеждно. Вторият вариант – плуващ бойл, който е фиксиран на 5-10 см над дъното. При това подаване стръвта е много добре видима и рибата може да я вземе без труд.

Куриозни кълванета

Белите амури са необичайно плашливи риби. Ако захраненото място се намира в близост до брега, трябва да бъдете много внимателни. Когато белият амур взима стръвта, кълването често е доволно странно. Усеща се слабо потрепване и придръпване, което напомня за кълване на платика или бабушка. Аз си обяснявам по следния начин кълването на амура: той се опитва да откъсне тревното топче, както това прави с растенията. Със странични движения на главата на рибата тя се старае да откъсне растението, което се възприема от нас като придръпване. По време на придръпването в никакъв случай не трябва да засичаме. По-добре да изчакаме, докато те не преминат в равномерно натоварване на влакното. Дори засичането да е успешно, съществува вероятност белият амур да се откачи. Той има крайно нежни краища на устата и куката се задържа на тях доста лошо в сравнение с другите шаранови риби. Ето защо острието на куката трябва да е винаги много добре заточено и остро. Ако на водоема е разрешен нощният риболов, тъмнината ще помогне на риболовеца, доколкото рибите се хранят и поемат примамките по-решително. Често имаме само едно кълване за целия риболов, тъй като рибите и при най-малкия шум бягат надалеч.

Закъсняла реакция

Ваденето на белия амур не започва особено зрелищно. Засечената риба охотно идва към брега и създава впечатление, че рибата на куката не е голяма. Това предположение може да има фатални последствия. Щом   почитателят на водни треви се почувства недобре, започва истински танц с многобройни напъни и зрелищни скокове на повърхността. Авансът на макарата трябва да работи надеждно, иначе е неизбежна загубата на рибата. Преди самия бряг рибата винаги се бори неудържимо,  докато силовото вадене не я изтощи окончателно. Но дори и в кепчето, белият амур не е свършена плячка. Ето защо е необходимо да бъдете внимателни.

Бил съм свидетел, когато колеги са губили улова си именно от кепчето поради прекомерната си увереност в победата. Контакта с кепчето  белият амур не понася. Ето защо  кепът трябва да се подава с потопена дълбоко глава, а след това решително да се вдигне нагоре, за да може рибата надеждно да падне в него. Моите тревни топчета работят отлично, за което свидетелстват добрите улови на различни водоеми, а не само на споменатото кариерно езеро. Това е доказателство, че тревните топчета рибата взима дори и там, където водни растения въобще няма. Първоначално бяха вадени малки екземпляри от по 17 кг, които са по-малко предпазливи. Но ако ви провърви, може да поведете към кепчето си истински гиганти.

Впрочем най-едрите амури като дължина са немного повече от техните по-млади събратя, но затова пък са двойни на ширина. На мой колега му се отдаде да улови през изминалия сезон един такъв гигант с тегло от 25 кг. Макар че това все още не е рекорден екземпляр. Виждал съм риби със значително по-голямо тегло. Но ние ще продължим да ловим и може би стрелката на кантара най-сетне ще ни покаже заветните 30 кг!

 

 

Маркус Шмид

 

Add Comment