Маршрут на Струма под яз. “Лобош”

Тази седмица реших да направя един риболовен излет заедно с няколко приятели от София. След безкрайни телефонни разговори и дълги сондажи за това къде дава, какво дава и колко в крайна сметка Калоян Белополски предпочете да ни води на река Струма, точно под стената на яз. “Лобош”. Калоян пътуваше заедно с Гогата, Пламен Пантелеев е заедно с негов приятел, а аз съм с уебдизайнера на www.ribolovec.com Атанас Тончев.
Времето бе мъгливо, но не много студено. До пристигането ни на реката все още не знаех какво точно ще ловим. Спряхме на един голям и хубав вир, в който се вливаха два канала, които се изтичат от стената на язовира. Калоян и Гогата хукнаха нагоре по каналите, а аз започнах да се настанявам на брега. Пантелеев вече бе разпънал една блеснарка и кръстосваше вира. Гогата обясни, преди да тръгне, че във вира основната риба е кефал и пъстърва. Погледнах доста скептично на информацията за пъстървите, тъй като все пак на това място надморската височина не бе голяма.
Избрах си едно място на вира, където на дистанция 11 м стигнах точно в края на средното течение, където би трябвало да бъдат рибите по мои сметки.
Колебаех се каква подхранка да забъркам и в крайна сметка миксирах 1 кг FilStar Река и 1 кг Super match, като добавих 1 кг глина. Храната на Van Den Eynde и пръста правят храната изключително тъмна, което е добре за тази бистра вода.
Разпънах си щеката и пуснах един такъм с плувка 2 г. Подозирах, че по някое време тя може да ми дойде лека като грамаж, но реших все пак да опитам с двуграмката. Премерих дълбочината и установих, че под върха е около 2 м и малко, което ме изненада изключително приятно. Наляво по течението ставаше по-плитко, като дълбочината стигна до метър, а на плиткото дъното бе покрито с водорасли. Като изключим този наклон, като цяло дъното бе равно и без големи камъни.
През това време Калоян и Гогата ги бяха изгонили от забранения участък на реката и те “кацнаха” при нас на вира. Пантата се мотаеше с блеснарката, после дойдоха още няколко души на вира.
Реших, че ще храня с купинг кит. Направих 6 топки, които подадох с малката чашка на дистанция 11 м. В храната добавих около 200 г червеи, тъй като не носих лепило, за да ги подавам слепени. Буквално минути след като подадох линията с три бели червея, последва кълване и ластикът ми се опъна около метър. Само минута по-късно извадих красива балканка. Не можех да повярвам на очите си, а рибата бе наистина красива. Върнах я обратно във водата, тъй като в момента балканската пъстърва е забранена и веднага подадох още две топки с купинга.
Последва кратка пауза. През това време мъглата започна леко да се вдига и на отсрещния бряг се разиграха няколко риби. Направих няколко изтичания, като редувах изтичане със задържане. След около 20 минути ми взе втора риба, отново пъстърва, която обаче ми се откачи пред краката. Срам ме е да си призная, но до момента не си бях разпънал кепчето. След изпуснатата риба обаче кепчето бе разпънато в бойна готовност. Последва поредното подаване на две топки с купинга. През това време Калоян и Панталеев вече бяха взели решение да се местят на някакво друго място и се разбрахме да се чуем по телефона, ако някъде излезе гъста риба.
Повече от 40 минути нямах пипане и реших да се преместя около два метра вляво, тъй като там се намираше точно улеят след бързея. Мина още половин час, докато успея да излъжа първия кефал. Рибата бе прилична – около 250 г, но ми даде доста зор, особено когато влезе в бързея. Устата й бе пълна с храна и червеи, което показваше, че все пак се храни. Тъй като кефалът ми взе почти в края на изтичането, подадох две прашки с червеи на около метър нагоре по течението и една топка храна с купинга.
Буквално няколко мин

ути по-късно последва ново кълване и извадих втори кефал. След него излязох в трайна пауза, което ме наведе на мисълта, че рибите във вира далеч не са толкова гъсти. Повече от час нямах пипане и реших да експериментирам с близалка на задържане. Плувка Clarusso 6 г пасна идеално на течението и аз се закотвих на стойката. На няколко пъти смених и стръвта, като редувах френски хляб, торен червей и бял, но резултат нямах. Очевидно риболовът на задържане не даваше резултат. Настоявах около половин час и
отново се върнах

на двуграмовата плувка.
Подадох нова доза червеи и веднага последва кълване. Само няколко минути по-късно извадих четвъртия кефал и веднага след него още една малка пъстървичка, която също върнах във водата.
През това време се показва слънцето, а водата стана съвсем кристална. Това ме наведе на мисълта, че е време да се прибирам. Започнах да си събирам багажа. Според мен рибите във вира далеч не бяха толкова много, освен това минаха съвсем епизодично. При това, макар че се хранеха, не реагираха на подхранката.

12.2005г

Add Comment