Моите първи шарани на щека


През седемдесете години беше модерно диското, през осемдесетте – варените дънки, а сега настъпиха други времена. Днес е модерно да се ловят шарани на щека. Една след друга се появяват статии за това и аз се старая да не изоставам от модата. Ще се опитам да ви разкажа за моят първи риболов на шарани с щека, от който останах очарован.

 

Ловя на щека вече няколко месеца, но основно ситна риба, както ме посъветваха мои приятели – докато се науча. Този риболов несъмнено е добра тренировка, но аз вече копнея за рибата от своите мечти. Коя риба може да се смята за мечта? Разбира се голям шаран. Аз съм чел доста статии за това, дори гледах и филм на тази тема, така че теорията ми е ясна. От друга страна аз нямам никакъв практически опит при риболова на шаран, особено на щека. Един ден ми се предостави идеална възможност да проверя своите теоретични знания на практика. Мой приятел ме покани на един арендаторски язовир, където по думите му имало шарани и амури между 2 и 3 кг. Риба имало много, не я хранели, но хващали само “много отворените”. Обикновено рядко хващам вяра, когато ми говорят за 2-3 килограмови риби, но този път информацията се оказа верна. Но за всичко подред. Времето през онзи ден беше великолепно и предразполагащо към нови рекорди. Нощната мъгла бързо се разсея, а утрото бе топло и слънчево. Аз се разхождах по брега на водоема, в очакване на моя познат, който трябваше да ми позволи да ловя риба. Докато оглеждах язовирчето си мислех, че е доста странно. На повърхноста се показваха само някакви дребни риби. В далечината имаше няколко рибари, но съдейки по скучаещите им пози кълване нямаше. Противоположния бряг бе силно обрасъл, а моят обратно благоустроен, посипан с пясък и имаше малко кейче за лодки. Отказвам се веднага от песъчливия бряг. Не ми трябват сирджии, които да ми досаждат и да плашат шараните. Но ето че моят познат пристига най-после, а получавам разрешение и се настанявам на обраслия бряг в една просека между храстите. Единственият минус е, че в дясно на около 15 м от брега стърчат клони от водата . Започвам да подготвям работното си място – монтирам си куфара, ролера и всичко необходимо. Разпъвам щеката си и едиственият шарански топсет който имам. Той е оборудван с ластик Preston inovations 1.3 мм, купен още пролетта специално за риболов на шарани. Такъмчето ми е елементарно, но здраво. Плувка 0.5г Colmic с дебела антенка, отежнен с няколко групирани съчми и кука № 14  Colmic N 500 вързана директно към основното влакно 0.16мм Shimano Antares. Подхранката ми не беше нищо особено, по-скоро даже бе предназначена за бабушки. Освен традиционната галета бях добавил бисквита, сухо мляко, ванилия и царевично брашно. За стръв носех със себе си жито, бял и торен червей и една консерва с царевица VERNET. Половината от нея аз изсипах в подхранката, като предвартелно намачках зъръната с ръка. И така аз подавам 15 малки топки на адистанция 11м, където дъълбочината е около 2.5м. Подавам такъма и моментално следва кълване на царевицата – малко амурче. И се започна…Амурчетата са по 100-300г и незабавно атакуват стръвта. Понякога плувката замираше без да потъна напълно, друг път тръгваше встрани още при подаването без стрвта да стигне до дъното. Рибите не се притесняваха от размера на стръвта и те лесно поемаха както 2-3 зърна царевица, така и сандвич от царевица и червей. Около 40 минути правех само това хващах и пусках обратно амурчета до 300г. По-късно ми казаха, че пролетта водоемът е бил зарибен с 2.5т дребен амур. Но на мен вече ми се струваше, че  съм изловил около два тона. През това време на подхранката се събираше все повече риба. Пред мен просто вреше, а от дъното излизаха все повече балони. Навих мако тесто на куката подадох линията и хоп….ластикът излезе на около 5 м. Най- пойсле, ето го и Него. Развълнувах се, но всичко вървеше като по часовник – ластикът бе опънат, но имаше още ход. Яркият конектор показваше местоположението на рибата и аз виждам, че вече мога да разглобявам топсета. Разлобявам на 5-о колаяно и започвам да вадя рибата парралелно на брега. Рибата се показва на повърхноста – огледален шаран…Такава риба вадя за пъръви път. Ръцете ми се тресат, а адреналинът ми се покачва все повече. След около 15 минути рибата започва да се изморява и аз разбирам, че все пак ще успея да я извадя. Не бързам, нямам спешна работа. Нагласям кепчето и почти без никакви усилия гребвам шарана. Ето го и моят първи шаран на щека, който тежи около 2.5кг. За раазмерите на шаранджийството това не е едра риба, но на мен все пак ми е приятно. След като си взех малко дъх и запалих цигара, нанизвам две царевици на куката и се връщам към риболова. Амурчетата са си все така там. Хващам десетина бройки докато кълването на поредния шаран не прекъсва техния обяд. Адреналинът ми отново е в небесата. Линията ми работи перфектно. Шаранът няма какво да прави освен да се поддаде на силата на ластика. Вторият шаран също е около 2.5кг. Вече не съжалявам, че дойдох. Амурчетата започнаха да се хващат по-рядко, тъй като явно на храната се събират едрите риби. Отново кълване и още един шаран е в кепчето, приблизително със същите размери. Водата, където ловя стана леко мътна от ровещата се риба, а от време на време продължават да излизат балони. Подхранката на дъното явно е намаляла. Подавам с купинга 9 топки и в момента на подаването на десетата на около два метра едн шаран грациозно се обръща в знак на одобрение на моите действия. Поредното кълване бе на пропадане. Последваха няколко силни напъна, а след това съъпротивлението отслабна. Рибата някак непривично се мята в различни посоки и след около 5 минути кепчсвам един амур 1.1кг. В устата му виждам скъсан повод. Горкият как ли се е мъчил с куката в устата. Решавам да почина малко и да прекъсна за обед. След като хапнах силите ми се възвърнаха, настроението ми е отлично, а както се оказа и шараните не са избягали. След поредното кълване поредният шаран този път тръгва по диагонал и се запива в злополучните клони на дървото във водата. Наложи се да се събличам и да влизам във водата, за да си освобождавам такъмчето. Но най-лошото все още предстоеше. При следващото кълване рибата се поколеба на място и след това като торпедо се изстреля навътре. Щеката се огъна, а след това се чу едно особено плющене….ластикът се скъса. Става ми кофти, изпуснах вече две риби. Сменям ластика и слагам предавварително приготвения такъм със същите параметри. Около час няма къълване, нарядко се хваща по някое амурче и аз започвам да се опасявам, че повече кълване няма да има. Най-накрая клъвна….Всичко се повтаря – след мощното засичане следва първият напън, който успявам с мъка да парирам. Следва серия по-слаби напъни и ето че успявам да разглобя топсета, но рибата идва трудно. Не исках да излиза, но аз не бързам. Усещам, че е по-голям от предишните риби и продължавам да го моря, като се опитвам да извадя главата му над водата, за да вземе въздух. От другия бряг хората наблюдяваха със скрита завист в очите. Но най-накрая рибата е уморена и се подава на повърхноста. Няма къде да ходипридърпвам го и още 3.5кг влизат в моето кепче. В следобедните часове над водоема е тихо, водата е като стъкло и няма дори полъх на вятър. Плувката ми потрепва от рибите, които закачват влакното в търсене на храна. След поредното кълване ластикът силно се опъва, рибата се откачва и ластикът се връща обратно, а такъмът става на кълбо. Когато решавам да си тръгвам по закона на Мърфи последният шаран се бави доста, но все пак най-накрая ми кълве. Естествено решавам да претегля улова за да се похваля на приятелите си – 17 кг. Имам уловени 6 шарана по 2.3кг, един 3.5кг и един амур 1.1кг. Главният извод които си направих е, че с щека шараните определено се ловят по-лесно и освен това и удоволствието е несраванимо.

Ако не сте опитали вълшебството на риболова с щека съвествам Ви да го направите.

 

 

 

 

Add Comment