На гости на един френски пощальон – част 2

Продължение

 

През миналата година ние имахме щастие да посетим Франция на кратко, но увлекателно пътешествие. Посетихме провинция Елзас, която се намира на границата с Германия. Този воаяж бе по покана на моя добър приятел френският пощальон Кристоф Рот. Пет дни прекарах на гости на моя приятел, като се стараех да вникна в спецификата на тукашния риболов, наблюдавах различни техники и цялостната философия на тези, които французите наричат “ passionnes de peshe”, което в буквален превод значи риболвци маниаци.

Ден трети. Риболовната школа на град Брюмат

До сега смятах,  че западният начин на живот се основава на хладна равносметка и изгода. Сега мога да кажа със сигурност, че това не е съвсем така, поне не и в риболовната школа на град Брюмат, където всичко се гради на доброволни начала. Вече 15 години 56-годишният Жерар Шаал оглавява школата. Помагат му още двама преподаватели – доброволци. Паскал и Жан-Марк са опитни риболовци, но важното е, че са готови безвъзмездно да губят свободното си време, за да обучават на риболов подрастващото поколение. Сегашната програма за обучение на подрастващите е изцяло разработена от Жерар. Курсът е  с продължителност три години. Завършилите получават символичен диплом, който макар и да не дава права за постъпване в някакво учебно заведение има голямо морално значение за учениците. В училището се занимават около 20-30 души на възраст между 7 и 15 години. Занятията се провеждат веднъж седмично – във вторник от 6 до 8 вечерта. Всяка учебна година се състои от 16 урока. През есента и зимата се стъмва рано, а и е доста хладно на улицата, затова училището работи с прлетно-летен режим. Занятията започват в края на февруари и продължават до юни. След това идва време на лятната ваканция и идва времето да се приложи на практика наученото през годината. Всичко това Жерар ни разказа предварително, а когато пристигнахме в училището любопитно се оглеждахме. В самият двор на училището има три изкуствени езера, пълни с риба. А отделно от тях има и един по-плитък и обрасъл, специално за хвърлянето на хайвера. Предположих, че подобно училище сигурно има проблеми с такъмите, още повече, че децата са си деца и все нещо ще счупят. Нищо подобно. Оборудването е на ниво, благодарение на представителите на риболовни марки и тъгровците. Освен риболовни принадлежности те подсигуряват и пари за стръв и подхранки. “Първокласниците” са напълно обезпечени. Тогава по-голяма част от учениците си купуват собствени такъми. Това не е защото училището не може да им подсигура, а просто повечето от тях започват да проумяват смисъла от хубавите такъми и все по-често започват да правят самостоятелни излети. На един плакат в класната стая виси разписание на програмата. Всеки предмет се състои от теоретична и практическа част. Децата гледат видеофилми за природата, линии, такъми, а най-малаките се упражняват и да четат между другото. Занятията за разнообразни – от общи познания за природата, основи на зоологията, изграждане на практични риболовни навици. Имах възможноста на наблюдавам едно рижаво хлапе, току що преминало във втори клас. На външен вид изглеждаше 10-11 годишен, но с такава лекота върза една кука, че ме накара да го загледам по-внимателно. При всяка уловена риба, хлапето мокреше ръката си в кофа с вода, за да не травмира стограмовота бабушка. След това точно подаваше до плувката поредната доза подхранка. А ако последваха гелета с умен вид хлапакът преместваше леко дропера. Освен това той без грешка определяше видът на рибите, които вадеха неговите приятели, още преди да са ги извадили от водата. Като цяло знанията, които придобиват децата в риболовната школа на Брюмат не могат да се нарекат повърхностни.Изобщо не говоря за най-големите, които са в трети клас. Те с лекота разглобяваха 8-метрови щеки и целеха специални шамандури с ваглерите си на дистанция 25 метра. Рибата, която ловят малчуганите не е едра. Най-големи са платичките по около 300 г, но за сметка на това са достатъчно гъсти. Докато се разхождам между децата при мен идва Жан-Марк , който е голям фен на шараните. Но това което чувам в следващата секунда ме шокира.

– Искаш ли сега да хвана един шаран на изкуствена муха? – пита ме той и хитро ми намига. Аз машинално кимам с глава, като се опитвам да съобразя как точно ще го нправи. И докато си мисля къде е клопката той вече разпъва своята мухарка от лепен бамбук. Кълването последва след около десет минути, а след това последва потресаващо вадене, съпроводено от силните му вопли и одобрителния шепот на учениците. След четвърт час бе изваден красив шаран, а от устана му стърчеше изкуствената муха, която имаше вид на …….хлебна троха.

На външен вид рибата изглеждаше поне пет килограма. Както разбрах по-късно шараните тук ги хранят редовно с бял хляб и те са свикнали на тази храна. Когато Жан-Марк върна рибата във водата, видях как светят с риболовна завист и възторг очите на децата. Далеч не всички от тях вероятно ще станат в бъдеще състезатели, но всеки от тях ще се научи да усеща и обича природата. А това умение рядко се усвоява в обикновеното училище

Ден четвърти – Шарнският водоем

Този пункт от нашата програма, при гостуването ни у  Кристоф се роди спонтанно. Но аз много се радвам, че успях да видя с очите си водещи експерти на шаранския риболов в действие. Като цяло ние сме писали в списанието за риболов на шаран с щека, но там ставаше дума за риболовци, които предават своите знания. Тук обаче бе истински атракцион. Французите, като отявлени шовинисти ни уверяваха, че тази идея за специализирани водоеми с големи шарани, които се ловят само и единствено на щека, е тяхна. И че се е зародила именно тук в Елзас. Това разбира се не е така, първите пободни аткракциони са създадени в Англия доста по-рано, но ние нямахме намерение да спорим с нашите домакини. Факт е, че това увлечение става все по-аткрактивно в Европа. Това е видно и от факта, че почти всяка уважаваща себе си фирма производит на щеки пуска на пазара шаранови модели. По правило тези модели с в средният и ниският ценови клас и са достъпни за масовия риболовец. Преди да идем на езерото гостувахме на Мартан, който държи рекорда за уловен шаран на щека – 26кг. Разглеждайки десетките снимки с трофеи все повече се убеждавам, че пред мен не е просто любител на атракции, а сериозен риболовец.  Тръгнахме заедно за шаранският водоем, където искахме час по-бързо да го видим в действие. Водоемът има формата на подкова и не беше особено голям. Първоначално даже се усъмних, че може да има някакви големи риби. Но достатъчно беше нашите домакини да хвърлят няколко парчета хляб и като истинско ято пирани, шараните лакомо се нахвърлиха на примитивната подхранка. Това продължи доста дълго, но щом Мартан започна да си вади щеката рибите просто изчезнаха, сякаш усетиха, че им готвят неприятна изненада. Но тези лакомници трудно можеха да устоят на такива лакомства, като варени макарони, консервирана царевица и шарени бели червеи.  Все пак истинската сензация отвово бе хлебната троха, която риболовците закрепват за куката с помощта на специален силиконов пръстен. Двамата риболовци, които наблюдаваме ловят с прости линии, но достатъчно надеждни. Те използват основно влакно 0.16мм и поводи 0.14мм, оборудвани с чувствителни плувки 0.6мм и шаранска кука № 14. Ластикът на щеката е ярко-чеервен и монтиран в четвърто коляно, като изглежда поне 1.8мм. Този запас от здравина е достатъчен даа се извади доста приличен екземпляр. А в това, че такива има в този смешно-малък водоем ние се убедихме много скоро. Двамата приятели понякога синхронно, понякога поотделно правеха енергична подсечка и започваха продълъжително и атлетично вадене на рибите. 5-6 килограмовите шарани вадеха по няколко метра ластик от щеките. Сега разбрах защо ластиците бяха в такива ярки цветове, така по-лесно се следи движението на рибите. След десет-петнадесет минути ожесточена борба трофеят се уморяваше и позволяваше да бъде кепчосан. Целата тази атракция може да се нарече и забавление, но всъщност ние видяхме образцово владеене на техника, както и завидна физическа подготовка. Едва по-късно разбрахме, че пред нас наистина са професионалисти, които участват в такъв тип състезания. Самите състезания от този тип са изключително интересни. Отборите са от по двама души и маратонът продължава 24 часа, като във водата може да има само една щека. За сметка на това двамата състезатели могат да се сменят колкото пъти поискат. Победителят се определя по общите килограми уловена риба. Награда има и за най-голяма уловена риба. А след такива състезания обикновено трябва поне едно денонощие за възстановяване.

 

По материали от чуждия печат.

 

Add Comment