На гости на един френски пощальон

През миналата година ние имахме щастие да посетим Франция на кратко, но увлекателно пътешествие. Посетихме провинция Елзас, която се намира на границата с Германия. Този воаяж бе по покана на моя добър приятел – френския пощальон Кристоф Рот.Пет дни прекарах на гости на моя приятел, като се стараех да вникна в спецификата на тукашния риболов, наблюдавах различни техники и цялостната философия на тези, които французите наричат “passionnes de peshe”, което в буквален превод значи риболвци маниаци.

Ден първи

С щека на Злата река

Ние останахме да нощуваме у Кристоф в градчето с трудно произносимото име Суффелвайерсайм. Не звучи съвсем по френски, но такава е историята на тази провинция, която няколко пъти е ставала немска. На разсъмване се отправихме на река Зорн, която минава на няколко километра край града. Зорн в превод означава “зла” и действително тази малка река, широка няколко метра, става неузнаваемо бурна и пълноводна при първия дъжд. И нашето първо риболовно утро в Елзас се оказа именно такова – мрачно и облачно, и сякаш всеки миг щеше да завали. Не ни се искаше да пропилеем ден от своето кратко пътуване, затова останахме на брега. Разбрахме се Рот да ни демонстрира своята любима техника – риболов на къса щека – 8 м. Да си призная, винаги съм смятал, че щеката е по-скоро за състезания. Но тук е различно. Щеките са къси и евтини и се ползват масово. И така ние товарим целия багаж в неговото „Пежо партнер“ и тръгваме. Кристоф не ползва топмодели. Напротив, той с особена почит ни показва принадлежности от колекцията си, които е ползвал неговият дядо. Във Франция е прието да се отнасят с уважение към старите вещи. По пътя минаваме през един риболовен магазин, за да купим червеи. Това е най-лесно достъпната и любима стръв на французите. Тук е пълно с производители на червеи, занимание, значително по-лесно от ваденето на вердевас. Риболовците купуват големи количества червеи, които използват за стръв и добавят в подхранката. И така ние тръгваме към реката, но Кристоф спира на около 100 метра от брега. Оказва се, че с кола до брега е забранено да се ходи, така французите се грижат за своята природа. Той товари багажа си на малка количка и започваме да оглеждаме перспективните места. В друг ден Кристоф би избрал някое трудно достъпно място, но днес, понеже сме заедно, се установяваме не много далеч от пътеката. Начинът на риболов е елементарен. Ще ловим до отсрещния бряг, което е напълно постижимо с 8-метровата щека на Кристоф Maver. Линията, която той използва, не е сложна. Основно влакно 0.12 мм с овална плувка 2 г и повод 0.09 мм. На тази река няма едри риби и тази линия е напълно достатъчна. Кристоф има поставяни обаче и истински рекорди на тази река – платика 2.7 кг, бяла мряна 3 кг, затова кепчето задължително трябва да е в готовност. Французите, както е известно, са добри кулинари и това се отнася с пълна сила и за приготвянето на подхранката. Те обичат и могат добре да подхранват, затова ще ви опиша любимата рецепта на Кристоф. Още повече, че съставът е елементарен и може лесно да се използва навсякъде по света. 3 килограма обикновена храна за шаран той смесва с 2 кг пръст, а към тази смес се добавят 300 г консервирана царевица и 250 г бял червей. И така храната вече е готова. Не се учудвайте на голямото количество пръст, това е любим метод на французите. Основното подхранване се състои от шест топки с големината на портокал. Ясно е, че след такава бомбардировка в река, където средната дълбочина е 1.5 м, не бива да се очаква кълване веднага. Кристоф слага сондата и започва да изследва внимателно дъното. Както и се очакваше, първото кълване бе до другия бряг на самото дъно. Кълват ситни бабушки, мрянки и кефалчета. Със завидно постоянство Кристоф стреля по няколко бели червея с прашката малко по-нагоре от мястото, където започва да изтича. До този момент все се питах защо местните риболовци изпитват такава любов към риболова на щека. Но наблюдавайки как Кристоф ловко “задържа” стръвта и буквално на всяко изтичане вади по някоя риба, започвам да ги разбирам. Явно щеката е идеалният вариант за този риболов. В ранния следобед заръмя противен ситен дъжд. Кристоф направи още две дохранвания и подхранката му свърши. Между дребните риби, чието вадене си е истински адреналин с тънък ластик и повод, в живарника плуват и няколко прилични кефала. Така риболовът завършва, а рибата естествено е върната обратно във водата. По пътя към дома Кристоф ми разказва, че на река Зорн най-добрите месеци за риболов са лятото и есента. Зимно време тук също се лови добре риба, но тогава той практикува “търсене” на рибата, като се мести от място на място.

Ден втори

Каменни трюфели за рейнските платики

Главен експерт на нашия втори риболовен ден бе Жерар – страстен риболовец и ръководител на детската риболовна школа в град Брюмат. Двамата с Кристоф се запознали на работата, той също е пощальон. Когато разбрали, че имат обща страст, станали приятели. За разлика от Кристоф, той предпочита по-големите реки и затова най-често лови риба на Рейн. Тази река е границата между Германия и Франция. И макар че тя е само формална, когато става дума за риболов, нещата веднага придобиват национален характер. Още предната вечер Жерар ни предупреди, че трябва да ставаме рано, понеже ония “дънари” от другия бряг ще окупират местата и няма да има къде да ловим. С една дума – конкуренция. На нас това ни е познато и на разсъмване вече сме будни. На брега сме едни от първите. Първото нещо, което правим, е да се установим добре на брега, тъй като укрепителните камъни на дигите са много хлъзгави. Куфарът с регулируеми крака е незаменим в този случай. Естествено по брега няма никакви боклуци, а водата е изключително чиста.  Сега идва ред за подготвяне на подхранката. Признавам си, че това, което видях, ме изненада. Неговата философия за подхранването бе елементарна – храната няма нужда да бъде скъпа. И изобщо не всички френски риболовци харчат пари за скъпо струваща подхранка. Такива риболовци, като Жерар, които ходят редовно за риба, а не отвреме-навреме, си имат собствени “икономични” рецепти. Първо, той слага да се кисне в една кофа френски хляб – багета. Отгоре поставя друга кофа, за да остане хлябът под водата. А през това време започва да подготвя своята линия. През последните 15 години Жерар неизменно лови с едно 8-метрово болонезе. В този аспект той също проповядва принципа на разумната достатъчност. Щом пръчката е здрава и работи добре, няма смисъл да бъде подменяна. Линията, която Жерар използва, е показана на схемата. Това е 6-грамова издължена плувка, утежнена с оливета и три съчми. Естествено поводът е свързан с вирбел, за да не се усуква. Ако течението се усилва, той монтира 8-грамова плувка, като не разваля линията. Просто сменя плувката, като добавя няколко съчми. След около 10-15 минути хлябът е бухнал и може да се пристъпва към приготвянето на подхранката. Той отцежда водата от хляба, като го изстисква в главата на кепчето, и започва постепенно да добавя житни и царевични отсевки. През цялото време той щателно разбърква сместа. Готовността на храната той проверява по следния начин: правейки стегната топка, той я пуска на земята, като топката трябва да остане цяла. Храната е готова, но сюрпризите му нямат край. Във всяка топка той вкарва по един камък с големината на мандарина. Топките стават тежки и плътни, с големина на портокал. Той оформя 15 такива топки, като разчита на 3-4 часа активен риболов. Идеята е, че на течението тези “трюфели” ще легнат на дъното точно там, където трябва, и няма да бъдат отмити. Отделно Жерар подготвя топки и за дохранване. В тях няма камъни, те са по-рехави и обогатени с бели червеи. Все пак трябва да подмамим рибата с някакъв деликатес, освен с обикновен хляб. Когато всичко е готово, Жерар поставя сондата и започва да изследва руслото на дистанция 10-15 м от брега. Най-важното е да няма закачки, обяснява той, докато регулира дълбочината. Той подхранва с 8 от големите тежки топки и още четири от другите за дохранване. За стръв Жерар използва прословутия френски хляб “Pain Chailloi”.

 

Рецепта:

Френският хляб се продава напълно изсушен. От него се реже тънка филийка, която се навлажнява и след това се завива в мокра кърпа. След известно веме филийката омеква. Поставянето на трохата е много просто, тъй като самият френски хляб е изключително еластичен. Той не се рони, а се отцепва на лентички. Тези ленти се навиват на ствола на куката и се пронизват на няколко места. Основното му преимущество е това, че не пада, когато се влачи по дъното или го атакува някоя риба.

 

Тази стръв е на почит от повечето мирни риби – шаран, каракуда, кефал, мряна, платика. Жерар използва голяма на пръв поглед кука №8, но тя почти не се вижда, скрита от трохата и двата бели червея. Истински сандвич, даже по-скоро двоен хамбургер. Следя с интерес всичките му манипулации. Стръвта се получи доста едра и той очевидно разчита на големи риби. Но какви големи риби може да има в река, която тече през индустриалните зони на Германия, Франция и Холандия. Първата риба ме хвърля в тих ужас и опровергава всичките ми съмнения. На куката се мята платика около килограм. Интересно начало, какво ли ще стане по-късно. Веднага след като извади рибата, Жерар подава една топка храна на около два метра нагоре по течението. Както и при първото кълване, вторият удар е почти в края на изтичането. Древната пръчка се огъва красиво, а на куката е същият размер платика. През този ден Жерар улови шест платики, като пет от тях бяха над килограм. Към обед течението се усили и Жерар сложи 8-грамова плувка и продължи да лови. За мен само остана загадка, защо в реката няма малки риби. Излишно е да уточнявам, че след риболова всичката риба бе върната обратно в реката. Може би точно тук се крие загадката за големите риби в река Рейн.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Add Comment