|

Пролетни платики и уклеи на яз. „Искър“

Най-после времето наистина отпусна и пролетта се усети. Няколко устойчиви дни и топлото време раздвижиха активно рибата и почти целият отбор „Биг Фиш – Van Den Eynde” – Люси, Риконото и моя милост, решихме да направим един излет за платики на яз. „Искър“. Имахме предварителна информация от Йордан Софков, че рибата е тръгнала, но като цяло не вярвахме много. И така, натоварихме се на колата трима души с пълно бойно снаряжение и тръгнахме. Лично аз за първи път щях да посетя язовира, а тъй като се бях нагледал на снимки и приказки, ми беше адски любопитно. Пристигаме на мястото около 6 часа, а там вече имаше две коли, които бяха намятали повече от десетина дънни въдици, заемайки място за десет души. Мястото за риболов е точно на срещуположния бряг на Филмовата къща, където се влива река Искър. След като огледахме щателно брега, се настаняваме на едно място, където предполагам, че ще има дълбочина около 3 м, което според мен е достатъчно за пролетни условия. Докато си сваляме багажа от колата, целият залив буквално ври от ситна риба, което малко ме притеснява. Неволно си спомням поговорката “Когато рибата играе, рибарите плачат”.

Нареждаме се тримата в редичка през десетина метра и започваме подготовка. Двамата с Люси ще тестваме две рецепти Van Den Eynde, а Риконото предпочита да лови уклеи и забърква няколко пакета подхранка Fil Star. В един момент забелязвам, че рибата вече не играе, каквото и да означава това. Надявам се да не е избягала в другия залив. Разпъвам си пръв щеката и започвам внимателно да прочуквам дъното от дистанция 11м навътре, като стигам до 14.5. Дъното е перфектно, песъчливо, без тиня и със съвсем малък наклон. Разликата между 13 и 14.5 е 15 см.

Рецепта Люси:

Rekord Silver   2 кг

Superlake          2 кг

Secret            2 кг

Рецепта Папарака

Gold Pro Breem     2 кг

BRX                       2 кг

Пръст                     2 кг

Докато изчакваме храната да поеме, около нас вече почти няма места. Пристига редакторът на списание „На риба” заедно със състезателя от „Вижън” Валентин Колев, магазинерът на Balzer Лоди и още няколко автомобила хора. Оставяме храната да поеме вода и започваме да си оправяме такъмите. Решавам да опитам стандартен риболов на платика. Вадя един готов такъм от състезанието на яз. „Дъбник“ и го монтирам на топсета. Линията е с класически монтаж – основно влакно 0.12 мм Bravo, специална издължена плувка 1.5 г с дълга антена, която работи перфектно „на повдигане”, групирано утежнение на 40 см от повода и два дропера. Куката, с която започвам риболова, е №20 Gamakatsu, серия 1010. През това време Люси също е почти готов, но той залага на по-лек такъм и ще лови с плувка 1г. Неговата линия също е с групирано утежнение, но на 30 см от повода и с един дропер за максимално пропадане на дъното. Рики е готов пръв с подхранката и започва регулярно да лови уклеи. След него подхранваме и ние двамата с Люси. Люси закачва една платика, а след него и Риконото, докато пред мен сякаш няма риби. Това затишие продължава около 15 минути, през които двамата ми съотборници вадят още по няколко риби. Няма никаква причина пред мен да отсъства риба и затова решавам да сменя такъма. Монтирам една готова линия със същото утежнение, но с плувка 1 г, която утежнявам максимално. Докато се мотая, двамата ми съотборници вече имат стабилна преднина, особено Люси, който води активно с 5-6 прилични платики. Веднага след това всичко си идва на място и най-после започнам да ловя и аз риба. Платиките кълват отвратително, едва-едва натискат. При стабилно лежане на дъното се затърмъчват за тялото и това налага да ги ловя, като едва опирам дъното с повода. До този момент ловим и тримата на бял червей с по един вердевас. Но след около два часа и пред тримата активно се настаняват уклеи и с такъмите от по 1г просто не успяваме да ги пробием. На Люси му идва добрата идея да опита на торен червей и това се оказва разковничето на целия риболов. През пролетта и есента торният червей е апетитна стръв за повечето риби, а в тази ситуация с гъсти уклеи се оказва единствената възможна. Около обед рибите буквално са се строили пред нас. Наоколо повечето риболовци хващат основно уклеи, като вадят по някоя съвсем епизодична риба, клатейки с глава и цъкайки с език. Рибата определено се събира на подхранката, но категорично не се контролира от нея. Това се дължи основно на сезона. Пред нас буквално ври от риба и през няколко минути закачвам по някоя риба за тялото. Само няколко риби повдигат плувката по стандартния платишки начин, но това по-скоро се дължи на факта, че никой от нас двамата не лежи на дъното стабилно. Около обед риболовът затихва. Рибите просто изчезват, без да се съобразяват кой с какво храни. Само тези, които ловят на дъно, продължават да вадят по някоя епизодична риба от дистанция 30-ина метра. Около 14 ч. започваме да събираме такъмите. Оказва се, че с моята рецепта съм успял да уловя 15 едри платики, а Люси е извадил 13 бр. По време на разбора по-късно единодушно стигаме до извода, че леката плувка и торният червей са оказали решаващо влияние за успешния излет. Качествената храна събра рибата и я задържа пред нас, независимо че заради ранната пролет платиката почти не се хранеше. Това се доказа от факта, че по целия бряг, докато си тръгнем, ние имахме уловени най-много по 3-4 риби. Когато Рики си извади живарника, се оказва, че има около 5 кг уклеи и няколко платики, независимо че не преследваше целенасочено платиката. Първите ми впечатления от яз. „Искър“ са брилянтни и се заричам да направя поне още един излет преди забраната.

 

Божидар Тодоров-Папарака.

25.03.2006

 

1 Comment for “Пролетни платики и уклеи на яз. „Искър“”

  1. strahoten ribolov

Добавете коментар