Риболов на черевеноперки от лодка

Вероятно най-романтичният риболов е на покрито с тръстика и водни лилии езеро. Наоколо летят водни кончета, пискат комари, шумолят тръстиките, по широкия лист на водната лилия пълзи бръмбарът плувец, край линията на тръстиката делово преминава семейство гмурци.

Езерото сякаш нарочно те отвлича от риболова с необикновената си красота. Докато въртиш глава на различни страни, плувката с рязък наклон отива настрани. Закъсняло засичане, а после кратка борба и в ръцете се оказва удивителна по красота риба. Люспите са сребърни, но с ясни златисти оттенъци, перките и очите са ярко червени, гърбът е тъмнозелен с виолетови оттенъци. В ръцете ти е една истинска дъга!

Червеноперката е действително една от най-красивите риби. А нейният улов е по-интересен и вълнуващ, отколкото уловът на всяка друга мирна риба. Типичните места на обитание на “живата дъга” са плитките, покрити с растителност езера и сладководните лимани.

 

Ловенето на червеноперката по водоемите започва веднага след оплождане и изхвърляне на хайвера и завършва с първите застудявания през октомври. За няколко години съм събрал известен опит при лова на червеноперката в плавните езера и искам да разкажа за няколко тактики при лова на тази забележителна риба.

Първата тактика е най-разпространената.Червеноперката често се задържа в храсталаците на лилията и каните, които образуват на повърхността на езерото малки островчета. Риболовецът с лодка навлиза в самото плаващо островче. Положението на лодката тук е много важно, тъй като, ако се разположи на плиткия участък на откритата вода, макар и на няколко метра от плаващите листа, дъното на вашия съд ще подплаши червеноперката. Риболовът се осъществява с една до две пръчки на леко с фиксирана плувка. Влакното е 0,18 мм; плувката е оптимална за застоялата вода – издължена и тънка – игловидна.. Замятанията се извършват в пролуките между листата или по края на самото островче. Стръвта трябва да се намира на 10-20 см от дъното. При този начин на ловене ефективно работи захранката. Като цяло може да се каже, че червеноперката търси храна в по-горните и средните слоеве на водата, оттук е и главното изискване за захранката – да създадем  колкото се може по-устойчив облак от мътилка във водата. За тази цел се използва смес от ситно смляно брашно със средна хранителност. Особени изисквания към нейния състав няма /кюспе, грубо смляно брашно, счукани сухари, кастери/. От ароматите може да се използва малко количество нерафинирано олио, ванилия, стръкчета копър, специални ароматизатори за шаранови риби.

По време на ловенето край растителност заедно с червеноперката обикновено попадат  каракудата и линът.

 

Втора тактика. Към края на деня червеноперката започва да се храни към повърхността на водата в различни  участъци на езерото. Да се засече пасаж червеноперки, е много лесно: на повърхността се появяват кръгове и плясъци. Често пъти риболовците пренебрегват тази истина и упорито стоят на островчетата. Да се ловува сред тръстиките, не е много удобно. За да се хване червеноперка в такива условия, е необходима маскировка и аз на практика вкарвам лодката в тръстиките докрай. Замятанията правя на участъци с открита вода, свободни от вездесъщата водна леща и друга водна растителност. Рибарското ми оборудване включва лека пръчка за плувка с линия за далечно замятане, тъй като в дадената ситуация при червеноперката няма никакви пречки за свободен кръгозор и предпазливата едра риба никога няма да клъвне на чиста вода в непосредствена близост до лодката. За такъв риболов подхожда мачова пръчка с “бърза” акция и връх. Ако се стремите към универсалност на рибарските си  принадлежности, изберете тези с малка акция и с бърз строеж /знакът на пръчката е F, тоест fast/, изхвърляща тежест 2-6 г., дължина 2,1-2,4 м. Тъй като дълбочината на ловене е много незначителна, а рибата се храни на повърхността, линията трябва да бъде максимално облекчена. Към края на основното влакно 0,16-0,18 мм се завързва 2-метрово парче плетено влакно с диаметър 0,14 мм. Обикновено използвам малка, кълбовидна или овална плувка с носимост 1-1,5 г със здраво и надеждно закрепване на влакното. Куката №12-14. Стръвта се разполага на 10-15 см от повърхността.

В някои случаи червеноперката проявява голяма предпазливост и не се доближава до лодката по-близо от 25-30 м. За да се хвърли линията на такова разстояние, се налага да се утежни малко, да се постави плувка с по-голяма носимост.

Опитът показва, че не си струва да се притеснявате от постоянните замятания. Често пъти червеноперката от любопитство следи и реагира на плясък, разбира се, ако не е много силен.  Именно хранещата се на повърхността червеноперка е подсказала на много наши риболовци такава интересна стръв като комара. Възрастните комари са най-разпространените насекоми във водните басейни и, разбира се, те се явяват едни от основните обекти за храна на червеноперката през лятото. Чести са случаите, когато тя отказва да поеме всякакви други примамки. Дай й вердевас, и това е всичко.

Но как да се набие на куката тази малка и деликатна стръв? Първо, трябва да се опитате да използвате супер тънки кукички. Второ, риболовците са изобретателен народ, ето защо са измислили и кука, имитация, по-аналогия с мормишката. Да се сдобиете с подобна имитация, не е сложно от риболовните магазини, а предвид материалите, с които разполагате, не е сложно и сами да си направите такива куки примамки.

 

Трета тактика. Мястото за ловене са храсталаците с блатна леща. Именно под зеления килим на това растение можете да издирите “живата дъга”, ако предните опити в други точки са завършили с неуспех. Често това се случва през ветровити дни, когато има спокойна вода само в заливите, покрити с плаващи растения. Тук възниква трудност: как да се достави куката със стръвта под този плаващ килим? Дълбочината на ловене е обикновена за езерото през лятото – 1 м, иначе е по-малка. Плувката и линията не могат да пробият защитната бариера и просто си лежат на повърхността на блатната леща. Ако се увеличи масата на тежестта, такъмът веднага ще загуби чувствителност и деликатност, а за това червеноперката няма да прости. Решение на този проблем по мое време намерих благодарение на пристигналия нов брой на съветския “Риболовец – спортист’’. Авторът на статията съветваше да се прилага саморъчна утежнена плувка, която без проблем може да пробие зелената преграда. Днес прогресът е пристъпил далеч по-напред и във всеки магазин може да се купи утежнена плувка с комплект тежести към нея. Желателно е да се приложи лека, с два пропускателни пръстена, тип слайдер, а вместо кука да се пробва и на малка мормишка. В този случай стръвта ще се пуска вертикално, без да се закача за плаващите растения, а кълването ще стане значително. Друг вариант за ловене изпод блатната леща е с върха на пръчката да се правят малки “прозорчета” и в тях се подава такъмът. Макар че при това ловене съществува недостатък: “прозорчетата” са склонни достатъчно бързо да се покриват с блатната леща.

Сега за някои други примамки. Към животинските се отнасят малките пеперуди, дребните торни червеи, дребните пиявици /те могат да се открият на обратната страна на плаващите на повърхността листа/, различни насекоми, които успеем да хванем: дребни водни кончета, скакалци. Към растителните спадат: сладко тесто, топено сирене, каша от грис с добавките – описаните по-горе ароматизатори. Позволявам си да твърдя, че еднозначни сезонни предпочитания червеноперката няма. Единственото, което може да се отбележи – през есента популярността на растителните примамки малко спада. Но това съвсем не означава, че трябва да се изключат от арсенала.

Апропо, за есените примамки и способи за ловене. Именно в края на лятото, началото на есента най-успешен за мен беше уловът на червеноперка на малка въртяща блесна. За ловенето на мирна риба на спинингови примамки е писано много, затова аз няма какво да добавя повече. Един детайл само – пред въртящата се №00-№1 блесна  пробвайте да монтирате чифт миниатюрни “брадички” или от бяла козешка вълна, или украсени в жълт или виолетов цвят. Възможно е именно тази малка хитрина да ви донесе 300-400-грамов трофей.

 

 

 

Add Comment