|

Риболов на река Дунав

Слушал съм хиляди разкази за риболов на река Дунав, за това, колко много риба има и колко е специфичен риболовът. Но когато човек застане на брега на тази величествена река, разбира колко е незабележим. Пристигнах във Видин заедно с приятели, пренощувахме в един от хотелите, а рано сутринта реших да ловя риба. Обадих се на вуйчо Дебелия, но така и не успях да открия някакво прословуто място, и се отправих към с. Дунавци – по информация на един от сътрудниците на в-к “Къде кълве рибата”. Мястото, където се настаних, е известно като “Пристанището”, което всъщност е доста пресилено, тъй като имаше само няколко стари изкорубени лодки. Пристигайки на реката, започнах да подготвям подхранката. Неведнъж съм чувал, че на Дунава се лови на мамка, но аз все пак смятах, че може да се храни и по стандартния начин с топки. Бях се подготвил добре, като носех с мен около 15 кг подхранка, пръст и няколко хляба. Първо замесих 3 кг FilStar Река, като добавих един пакет Colant и 3 кг River Ice. В главата на кепчето  накъсах на парчета два хляба и ги оставих да се накиснат. След това изцедих водата и прекарах хляба през дупките на кепчето.

С тестената маса овлажних подхранката и добавих вода. След това претрих средата на два хляба през ситото и оставих трохите, за да ги добавя непосредствено преди оформянето на топките. Брегът на това място е полегат и тайнично се надявах да има добра дълбочина, но останах неприятно разочарован, когато установих, че на 13 м щека е едва 1,5 м. Дори децата в първи клас знаят, че течението на Дунава е силно, но само един риболовец има понятие какво значи “силно”. Започнах да пробвам различни близалки от 15 г, докато накрая стигнах до 30 г. Дори и с нея не успях да ловя на задържане, а изтичах, макар и бавно. За всеки случай оборудвах още един топсет с овална плувка 5 г. За мое удоволствие на 14.5 м дистанция дълбочината бе малко над 2 м и това определи дистанцията, на която ще ловя. След като премерих дълбочината, пресях подхранката и добавих 3 кг предварително овлажнена глина. Тя, освен че направи храната тежка, промени цвета й към по-тъмна. Подбрах няколко камъка от брега с големината на орех, като гледах да са по-ръбати, и добавих сухите трохи към храната. След това оформих шест топки с неправилна форма, като във всяка сложих по един камък. Това ми позволи да подам топките на около две педи преди върха на щеката. След като подхраних, доовлажних още малко подхранката и оформих допълнително няколко топки, които щях да подавам регулярно през няколко минути.

За стръв носех само бял червей и френски хляб. Странно, но френският хляб не ми даде добри резултати, въпреки, че настоявах на няколко пъти. След около 15 минути започнах да дохранвам. На няколко пъти имах усещането, че топките храна, независимо от пръстта и камъните, са отлетели в небитието, отнесени от зверското течение. Но около половин час по-късно, при едно от поредните задържания, близалката рязко изчезна под водата. Плавно засякох и извадих първата риба – едно отвратително попче с тегло около 30 г. Веднага подадох две стегнати топки подхранки и започнах отново да изтичам. Има особена тръпка да извадиш риба с тегло около 30 г на плувка 30 г. Ластикът на щеката излиза повече от силата на течението, отколкото от тежестта на рибата. Тъй като за рибите в Дунава се носят какви ли не легенди, съм оборудвал щеката си с кух ластик на Preston Innovations. Само няколко минути сред уловеното попче плувката изчезна този път плавно. Засичам и рибата изважда няколко метра ластик.

Когато подавам кепчето, за да извадя първия морунаж около 250-300 г, разбирам всъщност колко силно е течението пред мен. Подавам отново няколко топки храна и продължавам да настоявам с изтичането. На задържане нямам никакви резултати, тъй като дори 30-грамовата близалка не ми позволява да застопоря стръвта на дъното. Течението отлепва дропера ми и близалката застава в неестествено положение. С овалната плувка резултатите са определено по-слаби, независимо че увеличих дълбочината и се влачих по дъното с цялото утежнение. На този топсет улових само две риби. След първия морунаж рибата започна да кълве ритмично. Две топки подхранка, риба, отново две топки храна, риба и това продължи около час. Към 11 ч мина някакъв огромен шлеп по средата на реката и риболовът замря за известно време. Излязоха големи вълни, които вероятно отмиха подхранката. Затова подадох 4 топки храна и след около двадесет минути кълването се възобнови. Извадих няколко скобара, но основната риба бе морунаж. На няколко пъти настоявах по десетина минути на консервирана царевица, с надеждата да излъжа някой шаран, понеже ги имаше, но не успях. По обяд нивото на водата започна да пада и кълването се разреди. Не помагаше нито дохранването, нито промяната на тактиката. Около 14 ч търпението ми се изчерпа и започнах да събирам такъмите. Имах около десетина килограма риба, която с удоволствие върнах обратно и си тръгнах за София с твърдото намерение да дойда отново.

 

Божидар Тодоров-Папарака

 

 

 

2 Comments for “Риболов на река Дунав”

  1. Грешно място просто. Пробвайте на ТЕЦ топлият канал и по селата местността Чифтилера също дава резултат но повече щука има там. Успех на следващото идване.

Добавете коментар