|

Риболов на Струма в бистра вода

Юлиян Йорданов–Цирка е дългогодишен състезател по спортен риболов с много индивидуални и отборни титли. Изключително прецизен риболовец на щека, особено когато става дума за риболов на река. Повечето състезатели познават Юли като човек с уникални познания за миксирането на подхранки. Определено може да се каже, че голяма част от успехите на отбора, в който се състезаваше до миналата година Юли, се дължат на правилното миксиране на храната от него. Именно оттам идва и вторият му прякор, който му лепнаха самите състезатели – Алхимика. В момента заедно с Масимо Изопи държат най-големия и престижен магазин за риболовни принадлежности в Кюстендил – “Мистер Фиш”, а освен това е производител и на риболовните куфари ДЕЛУКС. От дълго време планирам един излет на река Струма. С Юлиян Димитров се чухме предварително по телефона. Юли отиде същия ден да провери участъка на реката до Невестино. Умишлено избираме този участък по няколко причини. Мястото е изключително красиво, има риба, но като цяло риболовът е доста труден и почти винаги има свободни места. В събота водата в Струма е била доста мътна и се надявахме и в неделя да е така, за да хванем по някоя риба. По тъмно тръгвам от София, в Кюстендил се събираме с Юли и около 8 ч сме вече на реката. Мястото е изключително живописно. Заставам точно над едно паднало във водата дърво.

Водата е прилично мътна и Юли, като специалист, определя, че до обяд ще ловим кефали, а по-късно, ако се избистри водата, ще опитаме да излъжем някой скобар.Риболовът започва с подготовката на подхранка. Юли забърква само един пакет храна – FilStar Тъмна ванилия, като добавя един ароматизатор Bloedmeal. Тази добавка е направена на основата на кръвна плазма и е най-добрата за кефали. Аз забърквам 2 пакета River Ice и добавям един килограм пръст. Докато подхранките поемат вода, с Юли започваме да си подготвяме такъмите. Той решава да опита да лови с овална плувка 1 г, а аз монтирам направо 1.5 г. Дълбочината на дистанция 13 м е малко над метър. Още докато мери дълбочината обаче, Юли установява, че течението все пак си е силно и също монтира плувка 1.5 г. Пред мен е с около 10-15см по-плитко, но иначе дъното и пред двамата е равно и без закачки. През това време Юли започва да пресява средата от няколко хляба. Трохите ще ни трябват за следобедния риболов, когато ще ловим скобари. След това решаваме, че ще храним с лепени червеи, тъй като концентрираното хранене на това място, според Юли, дава по-добри резултати. Юли е почистил половин килограм червеи предишната вечер. За да хване добре лепилото, червеите трябва да са добре обезмаслени. След това им добавя около 500 г ситна мозайка и ги овлажнява с ръка. Така червеите са вече готови и той ги поръсва с лепило. Червеите са готови за подаване. Когато не са преовлажнени, се оформят лесно топките и не лепят по ръцете. Започваме да къпираме с купингите, като и двамата вкарваме първоначално по 6 топки тежка подхранка и по три топки  лепени с мозайка червеи. Палим по цигара и започваме риболова. Липсата на кълване ме обезкуражава, но това очевидно е нормално за риболова тук, тъй като Юли методично продължава да лови. Веднага след първото изтичане Юли има едно кълване, след него второ. Първоначално той лежи около 2-3 см на дъното, като изтича плавно и задържа на равни интервали плувката. Течението отлепя бавно стръвта му от дъното, след което той отново отпуска такъма. След двете гелета Юли увеличава още малко дълбочината и ляга с почти целия повод на дъното. Сега изтичането става още по-плавно. Аз започвам все повече да се изнервям, а Юли продължава педантично да изтича с щеката, като подава две топки слепени червеи. По повърхността на реката цари пълно мъртвило. Не играят никакви риби, а водата започва да се избистря. Междувременно рибите все пак започват постепенно да се събират на подхранката и червеите, и Юли започва да лови кефали. Трофейни риби няма, а масовите са около 350-400 г. По същото време няколко километра по-надолу ловят състезателите Масимо Изопи и Тони Исаков, които предния ден са излъгали един хубав кефал над 2 кг. В неделя обаче нямат и кълване и периодично се чуваме по мобилните телефони, за да ги подразним, че при нас кълве, а те са класическо капо. След повече от час успявам да излъжа един заблуден кефал. През това време Юли е извадил повече от десет риби. По-късно, когато коментираме защо при мен не е имало риба, Юлиян ми изтъква няколко основни причини. От една страна, пред мен бе доста по-плитко, освен това аз хранех малко над върха на щеката, което според Юли е груба грешка. Той ми показа как храненето с купинга трябва да става на около половин вдясно от върха. Тук течението е доста слабо и храната почти не се мести. Направи ми впечатление, че всички риби на Юли му взимат почти в края на изтичането, когато той задържа неподвижно плувката. До обяд той имаше над десетина кефала, а аз само един. За сметка на това обаче на брега имаше няколко негови приятели, които бяха направили едно чудесно барбекю с пържоли, кюфтета и хубаво червено вино. В ранния следобед пристига и съпругата на Юли заедно със сина му. Докато ние хапвахме, рибите също излязоха в обедна почивка, защото последва една дълга пауза. Водата все повече се избистряше и Юлиян реши да потърси скобарите. Той добави сухите трохи в подхранката и подаде отново с купинга няколко топки храна. Последва отново една пауза от около половин час, през което време нямаше пипане, но той отново демонстрира желязна настоятелност и тя в крайна сметка се увенчава с успех. Първият скобар бе налице. След него дойдоха още няколко, а водата вече бе толкова бистра, че дъното й се виждаше на няколко метра навътре.Юли сменяше периодично стръвта – френско хлебче и два бели червея. По принцип скобарът атакува по-добре трохата, но днес е някакъв странен ден и всички риби налитат повече на белия червей. Аз опитах на няколко пъти и торен червей, но без резултат. След няколкото скобара обаче  рибите отново изчезнаха и Юли реши пак да потърси скобарите. Тъй като белите ни червеи вече бяха свършили, той поиска от своите приятели половин килограм и направи нова доза червеи с мозайка и лепило. Така Юли подаде още няколко топки червеи с лепило с купинга и продължи да изтича плавно. Той ми обясни, че за да се получи плавно изтичането, има два основни фактора: разстоянието от върха на щеката до плувката и твърдостта на самата щека. При разстояние около 70 см и твърда щека се осъществява перфектен контрол върху линията. Половин час след дохранването с бял червей последва нова серия кефали. Времето стана доста топло и водата също се сгря. Това активизира и черните мрени, които принципно по това време на годината би трябвало да не кълват вече. Въпреки това Юли успя да излъже и няколко мрени между кефалите. В ранния следобед се ориентирам към прибиране в София, а Юли, след като направихме снимките, върна рибите във водата. Получи се един интересен риболов, макар и доста труден. Юли ми обясни някои тънкости при риболова на река и особено при храненето с купинг кит. Останах доволен, а най-вече се надявам и вие да сте доволни, научавайки  нещо от този текст.

2005г

 

Добавете коментар