С „ракета“ по шарана


Помня какво откровение навремето стана за мен стратегията на Тим Песли и Стив Бригз – победители на Световното първенство по улов на шаран  през 2000 г. във Франция. В същото време, в което останалите участници се колебаеха за захранката, всячески стараейки се да пазят тишина и внимателно да замятат във водоема едва по няколко бойла, двамата англичани смело и с някаква ярост шляпаха здраво по водата с хранилка-ракета на разстояние около 70 м от брега. Звукът от падането й още не се бе разнесъл по брега, предизвиквайки погледите на останалите състезатели, докато невъзмутимите представители на мрачния Албион в същото време подкарваха към кепчето си поредния трофей. Така за първи път видях в действие този начин на захранване с ракета при шаран. И така вече няколко години използвам този метод на захранване както на състезания и чужди водоеми, та дори и на добре познати и посещавани обекти. Това се дължи на достойнствата и преимуществата, които  дава ракетата, доказани многократно в практиката ми. Стандартна задача, възникваща пред риболовеца при риболов на големи шарански водоеми, е захранването на участъка на ловене, разположен на 60-80, че и повече метра от брега. Ако имате лодка, проблемът е частично решен – стартовата захранка може да пренесете с нея, но за дохранването на мястото с помощта на лодка, например, след всеки пореден уловен шаран става твърде уморително и досадно. Прашката за захранка в случая е лош помощник – нейната далекобойност се ограничава до дистанция от 30-40 м, големият катапулт на тринога позволява да изстреляме захранката доста по-далеч – до 70 м. Може, разбира се, само ако използваме малка хитрост – да добавим в зърната или в готовата захранка малко вода и да ги замразим във форми на малки топки. Тези ледени топки, изстреляни от прашка или катапулт, летят надалеч, като във водата ледът се разтваря и на дъното оставя само захранката. Но нужно ли е да споменаваме за недостатъците на този метод, особено ако възнамерявате да прекарате на брега не един ден? Пръчката–кобра без съмнение е едно от най-далекобойните приспособления за замятане на захранката и при добра техника може да изпратите бойлите на разстояние от 120 метра. Но уви, това приспособление е твърде специализирано. Готовите захранки, зърна, пелети – всичко това не е за нея. Както и самите бойли, които използваме, трябва да бъдат идеално кръгли. В противен случай биха се отклонявали при замятането от отбелязаната траектория. А акетата позволява да захранваме на далечни дистанции, практически с всичко, което съвременните риболовци използват за привличане на шарана: цели или натрошени бойли, различни зърна (от различни зърна царевица до дребния коноп), гранулирани захранки, пелети, дори и лепкави готови захранващи смеси. Освен това точността при този метод, особено ако имате техника на замятане, е много висока, а товарът, които може да носи ракетата, може да стигне до 350 грама! Без да съм лукав, ще спомена, че съществува още един метод, който в значителна степен може да замести ракетата, и това е радиоуправляемо корабче. Но стойността му е от порядъка на над 1000$, което го прави достъпно за доста ограничен кръг риболовци шаранджии. В същото време един курс на корабчето на място на разстояние от 100 м и обратно би отнел толкова време, колкото за десет замятания с хранилка–ракета. Без съмнение при радиоуправляемите корабчета има и плюсове – той ви позволява деликатно да доставите захранката и куката със стръвта на място с надвиснали над водата клони на отсрещния бряг на езерото, например, както и на разстояния, които може да видим само с бинокъл. Това качество го прави незаменим за шаранджиите, които изпитват хронични проблеми с точността и далечината на замятане. Но на повечето официални състезания използването на подобни помощници е забранено. Затова изборът си остава за риболовците. Всички ракети се делят на два големи класа: плуващи и потъващи. Тялото на всяка ракета е плътно и затворено откъм носовата си част.

На фиг. 1 е показана най-простата плуваща ракета. Чрез отвор в задната част тя се пълни със захранка. На самата опашка е разположена и закачалката, с която се осъществява връзката с влакното. По време на замятане захранката не се изсипва от хранилката, благодарение на силата на инерцията, която натиска захранката напред. Аеродинамиката на това приспособление е безупречна, а опашните стабилизатори на ракетата не й позволяват да се литка по време на полет и да се отклонява от отбелязаната цел. Но едва приводнила се, плуващата ракета, подобно на плувка, заема вертикално положение във водата,  благодарение на парче стиропор или друг плуващ материал, поместен в носовата й част. Захранката свободно се изсипва и хранилката изплува. Появата й на повърхността свидетелства за това, че товарът е изхвърлен. Ето защо носовата част на ракетата се боядисва с ярък сигнален цвят, за да се вижда лесно. Но тази ракета е подходяща за замятане единствено с различни зърна: царевица, коноп, фасул, грах, а също така и пелети. Омесена с вода, готовата захранка ще полепва по стените на ракетата и тя ще се връща частично пълна със захранка при нас обратно. За да не се получава това, се използват ракети с отвори по цялото тяло. Те са подходящи както за зърна, така и за готова омесена захранка, тъй като благодарение на отворите захранката отлично се измива от ракетата. Честно казано, този тип ракети аз използвам най-често в сравнение с другите, защото предпочитам комбинираната захранка, състояща се от пелети, зърна и готови шарански смеси с добавки от цели и разтрошени бойли. Производителите на подобни ракети ще впечатлят дори и неизкушените – три замятания и килограм захранка е на дъното. Колкото и да разсъждаваме за силата на инерцията при замятане на зърна и пелети с помощта на хранилка с отворена задна част, винаги някакво количество от захранката все пак се изсипва. За да сложим край на подобно разточителство, производителите са измислили ракета с отварящи се задни капаци. След напълването със захранка тези капаци прилежно се затварят и при полет ракетата не губи от ценния си товар. Но в момента на падане във водата, когато напрежението на влакното отслабне и хранилката заеме вертикално положение, задните отвори се разтварят и цялото им съдържание се изсипва безпрепятствено. Ако имаме за задача прецизно и точно да захраним участък с бойли, идеално за целта ще ви послужи тънката и издължена ракета. Тази хранилка ви позволява достигане на далечни разстояния. При подходяща техника с нея може да заметнете на дистанции от 130-140 м. На такова разстояние при използването на “Кобра” добра точност не може да постигнем. Тази ракета не се нуждае от отвори в корпуса, нито от задни капаци – бойлите добре се задържат в нея по време на полет и свободно се изсипват при приводняване. Друга тема са потъващите ракети. Те обикновено се използват на течение. Направени са по такъв начин, че да могат да спуснат захранката на всякакво ниво, дори и на дъното. В момента на докосване на повърхността задната тапа се отделя от ракетата. Ако в този момент не придържате влакното, може да дадете възможност на ракетата свободно да падне на дъното дотогава, докато не опънете влакното с пръчката. Има ситуации, в които може да използвате потъващи ракети и в стоящи води – например, ако е необходимо да захранвате с лека готова захранка, в която има много частици, които, излизайки, образуват облак. Ако заметнете такава кипяща захранка с плуваща хранилка, тя така и няма да достигне до дъното и ще стане прекрасна прелюдия за риболов на… уклей, но не и на шарани. Има още един вариант за използване на тази хранилка в обрасли водоеми – т. нар. английски метод с хранилка–тежест. Нека си представим как ще изглежда на дъното такава линия – парче захранка и близо до него кука със стръв. Потъващата ракета позволява да разпръснем наоколо още прилични парченца захранка, които не само привличат шарана, но и приспиват предпазливостта му. Разбираемо е, че захранката, която използваме за хранилката с тежест, и тази в ракетата трябва да са близки по състав. Така, както виждате, всяка хранилка си има своето предназначение. Този начин на захранване е измислен от англичаните, така че никак не е чудно, че и най-качествените ракети се произвеждат именно от английски фирми. Разбираемо е, че ракета за всякакъв случай няма. Изборът на модела зависи от конкретния водоем и от сезона. През есента и пролетта, а също така и когато рибата е по-малко активна, от първостепенно значение е да я привлечете към мястото на ловене. Тогава аз често използвам до 50% готови захранки. Благодарение на присъствието в готовата захранка на малки компоненти, се създава апетитен хранителен облак на дъното, който привлича рибите. При това не е задължително веднага да се съберат едри риби, но както показва практиката (необяснимо по какви причини), съм забелязал, че на места, на които има събрани дребни рибки, рано или късно се приближават и привличат и по-едри екземпляри. Чистите зърна, и особено бойлите, имат смисъл за захранка, ако рибата активно се движи и храни. В този случай главната задача е да я спрете и задържите по-дълго в зоната около куките и стръвта. Зърната и особено бойлите може да се използват и на свръхдалечни дистанции, където тежката хранилка за лепкава захранка – Spod, не може да достигне. Да си набавите зърна от пазара, не е проблем, но е особено важно да не са обработени с химикали против гризачи. Приготвянето им е доволно просто – слагат се в съд с вода, след което се варят, докато не омекнат. Така може да приготвяте царевица, фасул, грах и други. Конопа трябва да свалите от огъня, щом започне да се пука. Ако имате желание да придадете на зърната някакъв допълнителен аромат, не трябва да го добавяте към кипящата вода, подлагайки го на термично въздействие. По-добрият начин е да капнете от него в найлонов пакет, в който ще съхранявате захранката. Дозировката е 5 мл на 1 кг захранка, като не забравяйте внимателно да разбъркате. Най-добре е да я съхранявате в замразен вид. Преди риболов, когато извадените от хладилника зърна се размразят, те още по-добре ще поемат аромата. Добър пълнител за ракета може да бъде и готовата храна за птици. В нея има различно съдържание на зърнени семена, които, както показва практиката, са по вкуса не само на пернатите, но и за шарана. Почти винаги към захранката добавям и пелети. Ако нямате възможност да си набавите фирмени продукти, може да прибегнете и до помощта на родни комбинирани храни във вид на гранули. Фирменият пелет е по-подходящ с това, че бързо се разпада на дъното, без да насища шарана. Това може да се случи, когато храните с чиста царевица. По този начин принуждавате рибите да се въртят на мястото в търсене на нещо по-съществено, като например моя бойл на куката. Любима смес ми е 50% Richworth Carp XL Plus, варен коноп – 40%, царевица – 10-15%. Понякога добавям към нея цели или натрошени бойли и пелети. Леко овлажнявам сместа, като предварително съм добавил към водата около 5 мл от моя любим ароматизатор слива – Plum. За захранване с ракети най-подходящи са 3,60-метровите пръчки с акция от 4,5-6 lb, дори и повече. С обикновена шаранска пръчка с мощност от 3,6 lb може да рискувате да замятате единствено ракета за бойли, теглото на която в натоварено състояние е не повече от 120-150 г. За останалите хранилки е необходимо да прибегнете до специализирана пръчка, която – трябва да призная, е твърде дървена, за да може да се използва за риболов. Макар че и сред захранващите пръчки да си има класове – от леките 4,5 до супер тежките 7 lb-ви пръчки. Разбира се, може да се оборудвате с различни по мощност пръчки, но лично аз използвам една от среден клас. Към макарата за захранващата пръчка особени изисквания няма, стига тя да е с достатъчно широка дълбока шпула за далечни замятания. Количеството на лагерите и предавателното число нямат значение, но къде-къде по-важен е изборът на влакно. Както и при оборудването на стандартна шаранска линия, е необходимо използването на шок-водач, който да предпазва влакното от късане при замятане. Ето защо към този елемент на линията трябва да предявим повишени изисквания. Това е напълно разбираемо – та нали натоварването на влакното при замятане се увеличава два, та дори и три пъти. Ако използваме шок-водач от монофил, той трябва да е не по-тънък от 0,70 мм. Но как да го съединим с основното влакно, което е с диаметър само 0,27 мм? Възелът в мястото на връзка, преминавайки през водачите, ще е сериозна пречка. Частично може да решим проблема, използвайки шок-водач от плетено влакно. От едната страна – тази откъм хранилката, неговият диаметър ще остане 0,70 мм, а от противоположния, на мястото на връзка – 0,35  мм. Съединяването на влакна с подобни диаметри може да извършим със следния възел (следва схема на възела). Той е подходящ и за съединяване на основното влакно с шок-водач от плетено влакно. Обикновено дължината на шок-водача е два пъти дължината на пръчката. Преди всяко замятане трябва да се убедим, че възелът е в шпулата на макарата, и то най-отгоре. Ако това не е така, да оберем или отпуснем малко влакно. В противен случай първите намотки може да се закачат при замятане, което намалява не само далечината, но може да доведе и до сериозни неприятности. Основните движения при замятане са същите, както и при стандартна линия, но поради по-сериозното тегло на ракетата, има някои нюанси. На първо място, замятайки ракетата, използвам по-косо влакно от върха до хранилката – максимум 30-40 см. Така може по-лесно да зададете желаната посока и траектория на движение.. На второ място е необходимо да се погрижите за защита на палеца си, който придържа влакното преди замятане, намотавайки на него парче лейкопласт. Движенията при замятане трябва да са по-плавни, тъй като всеки един елемент на линията изпитва повишено натоварване. Захранвайки мястото си за ловене, аз обикновено се ориентирам по поставен във водата маркер. Може да използвате и други начини – завършвайки точно замятане, фиксирайте влакното с клипса на шпулата и следващите замятания ще са точно на желаната дистанция. За разлика от другите шарански пръчки използването на клипса работи, но при условие че риболовецът притежава прилична техника на замятане. Ако имаме прехвърляне, може да скъсаме влакното и да се лишим от ракетата. Стартовото захранване е със споменатата по-горе смес. Във всяка точка на риболов, открита с помощта на плувка-маркер, насочвам десет ракети с вместимост от около 250 г всяка. Готовата захранка в сместа използвам, когато няма явни признаци за активност на шарана. Ако рибата се вижда или играе, няма нужда от добавяне на мека храна – на това място трябва да използвам захранка от чисти зърна или бойли. При риболов в хладна вода обемът на стартовата захранка е добре да се намали. По-нататък аз хвърлям на всеки час по една–две ракети зърна или пелети. Ако сигнализаторът ми е регистрирал пипане, т.е. шаранът е проявил интерес към стръвта на куката, но все още не се решава да я налапа, не е необходимо, според мен, за пореден път да устройваме ракетен обстрел. А ако уловим риба, то веднага може да захраним с количество, равно до половината от стартовата захранка. Възобновяване на масирано захранване може да правите през 4-6 часа при непрекъснат риболов. Методичното захранване винаги се отблагодарява. Абсолютно съм убеден, че шараните навсякъде обичат сито да си похапват – ето защо грамотната подготовка преди сражението може да реши успеха на целия риболов.

 

Едуард Сидоров

 

Add Comment