Sensas Gand Final 2005г – шампионът с 39 кг риба

Легендарният Жан Деске покани Уил Рейсън да участва през 2005г година в грандиозния турнир Spanish Sensas GandFinal като член на неговия отбор. Състезанието се проведе на езерото

 

Викарио, което се намира на 150 км южно от испанската столица Мадрид. Независимо от зимните условия, езерото бе пълно с дребни шарани, които кълвяха като обезумели. Разбира се, имаше и бонуси, но те бяха рядкост. От тренировките стана ясно, че ситната риба е навсякъде и ще победи най-добрата тактика и най-организираният състезател. Рибата прилича на хибриден шаран, независимо че моите френски колеги я наричат каракуда.

Жребият бе изтеглен още по тъмно, в 6 ч. сутринта.
Това, което ще ви опиша, бе третият ден от състезанието. Вчера аз станах първи в моя сектор с 33 кг ситни шарани (248 риби). Лових много концентрирано и максимално бързо. Нашият отбор Sensas 28 беше втори след местните, за сметка на това във временното индивидуално класиране ние водехме убедително.
Днешното състезание също е 3.5 ч. Аз дълго организирам своята работна площадка, защото това е скоростен риболов и всичко трябва да ми бъде подръка и да ми е удобно. Езерото е достатъчно дълбоко, но по време на тренировките установихме, че рибата е най-активна на дълбочина около 3 м. Затова търсехме тази дълбочина независимо от дистанцията, като ловяхме така, че стръвта едва-едва да докосва дъното. Издължените плувки най-добре подхождат за такъв риболов. Когато се лови гъста риба и постоянно се засича, придърпва и пр., капкообразната плувка може да се премести и да промени дълбочината.
Такъмите, които използвах аз, бяха от основно влакно 0.20 мм и повод 0.18 мм. Аз използвах куки, които ми препоръча Жан Деске – Sensas 3314, №14. Това са здрави куки и много подходящи за гъсти риби. Извивката позволява да нанижете няколко бели червея. Те имат добра контра, но аз предпочитам да ловя без контра и я махам с пиличка.
Аз подготвих няколко 2-грамови такъма с групирано олово. Единствената разлика между тях бе в разстоянието от куката до тежестите.
Започнах с утежнение, разположено на разстояние 17 см от куката, за да може стръвта да потъва максимално бързо. На другите ми такъми това разстояние бе по-голямо, ако евентуално моят първи вариант се окаже прекалено самоуверен. Имах също подготвени няколко 1.5-грамови такъма. Всичките ми топсети бяха оборудвани с черен hydrolasic за максимално бързо вадене на рибата.
Основната разлика между нашата подхранка и тази, която използваха местните състезатели, беше в използването на ситен вердевас. Всички бяхме съгласни, че използването на подхранка е необходимо, но бяхме убедени, че именно ситният вердевас по-сигурно задържа рибата на хранителното петно. Нашата подхранка беше от Sensas Carp 3000, Carassio и малко Liant Allonger binder (лепило). Така сместа се получи тежка и потъваше като камък. Към храната добавих около 0.5 л мъртви бели червеи и малко консервирана царевица.
Подготвих 15 големи топки за основна подхранка, които стегнах силно, за да не се разпадат бързо. Знаех, че топките ми няма да се търкулнат към дълбокото, понеже дъното, както и целият бряг, бе покрито с чакъл и ситни камъчета.
С изстрел беше даден стартът на състезанието. Хранех на дистанция 9 м, тъй като смятах да ловя на 10 м. Малцина знаят, но на този водоем рибата кълве по-добре зад хранителното петно. Изглеждаше сякаш моите съседи не знаеха това и хранеха по традиционния начин на върха на щеката.
Състезанието започна и първата риба ми взе моментално, щом плувката се изправи. За стръв използвах 1 бял и 2 боядисани червея. След няколко риби навлязох в ритъм, подхранвайки след всяка риба с по една топчица, като подавах храната отново по същия начин – на метър преди точката за риболов.
Първите ми риби наистина бяха ситни шаранчета, но от каракудите нямаше и помен. Всеки път щом стръвта ми стигнеше до дъното, следваше кълване. Понякога кълвеше на повдигане, но в повечето случаи това бяха натискания. По този начин за първите 10 минути имах 10 риби, но не бях доволен как ми работи линията. Смених такъма, като започнах да ловя с линия, на която основното утежнение беше на 32 см от куката.
Този такъм работеше по-добре и кълването стана доста по-отчетливо и съответно ловях и по-добре.
Рибите, които вадех, имат остри плавници и откачането при скоростен риболов ми създаваше доста проблеми. Преди старта си намазах пръстите с лепило Super Glue, за да не усещам убожданията, и това се оказа хитър ход от моя страна.
Времето беше добро, нямаше течение и линията стоеше неподвижна, независимо от това, че повърхността беше леко накъдрена от вятъра. Аз действително се наслаждавах на този фантастичен риболов, а и започнах да ловя значително по-бързо. Единственото ми разочарование беше размерът на рибите. Определено очаквах, че ще бъдат по-едри.
Независимо че бяхме в Испания, не беше много топло. Облаците бяха сиви и преръмяваше хладен дъжд, сякаш сме си в Англия през зимата. Но рибата се хранеше като през лятото.
В края на първия час в живарника ми имаше 50 шаранчета. Скоростта на улов стана стабилна – по риба на всяка минута. Но аз трябваше да уловя много риба, тъй като днешният улов бе по-дребен от вчера, а аз трябваше да прехвърля 30-те килограма от предния ден. Не сменях такъма и все така ловях едва докосвайки дъното. Все така два бели и един червен червей бяха оптималната стръв, заедно с монотонното дохранване. Минаха 90 минути, започна отново да ръми, но скоростта на риболов остана същата – 84 риби за последния час. По-голямата част от кълванетата бяха натискане, но понякога рибите повдигаха като платики. Затова засичах при всяко потрепване на плувката. Това бе чудесен риболов и щеше да е хубаво, ако всички състезания бяха такива. Днес три бели червея дават по-добър резултат. Вчера се ловеше по-добре на 2 червея. През последния час и половина скоростта ми намаля, но въпреки това имаше много риби, повече от 250 бр. Но за победа ми трябваха 2-3 шарана с тегло над 1 кг.
Когато състезанието завърши, мислех, че имам около 25 кг риба, но бях приятно изненадан, когато видях на кантара 31.850 кг. Когато свърши тегленето в моя сектор, където се състезавахме 41 души, се оказа, че съм първи с повече от 5 кг преднина. Въпреки това успях да се класирам едва трети, изпреварен от Ерик Люблин (Eric Lublin) и Филипп Вейерс (Phelippe Veyres), които станаха първи и втори – с 39 кг и 32.750 кг. Това ми даде пълно удовлетворение. Мисля, че размерът на рибите ми изяде първото място.
Това беше състезание от висок ранг и много такъми бяха раздадени като награди.

Add Comment