Скобари на Марица, край Свиленград


Марица край Свиленград е орисано от бога място и това е абсолютен факт. Не мога да коментирам причините за това, но там целогодишно се лови риба. В средата на ноември се наканих да направя един излет след подробна информация, че риболовът върви с пълна пара. Основната риба, която се лови по това време на годината, са скобари, морунажи и кефали. Не съм ходил там за риба повече от година и затова трябваше да намеря някой, който да дойде с мен. Обадих се на Дидо Хрътката, състезател от бившия клуб по спортен риболов „Ести“. Не беше нужно дълго да го убеждавам.

В 4,30 сутринта го взех от тях и тръгнахме. На разсъмване бяхме в Свиленград. Тази година интересните места за риболов са над Железния мост. Там реката тече бавно, като засилва течението си едва пред самия мост. Предни години съм ходил на това място, но нямаше никакви резултати.

С пристигането аз си избрах едно място близо до самия мост, като заложих на това, че има дълбочина, а Дидо се качи около 20 м нагоре по течението. Бях решил да пробвам новата подхранка на Наско Боянов и Карфицата – “Промикс” за река. Разбърках три пакета, като добавих един пакет печена галета, един пакет Van Den Eynde BRX и около 2 кг пръст. От опит знам, че морунажите и скобарът обичат платишкия аромат, а пръстта си накопахме до самата река, където някой предвидливо беше струпал една камара.

Дидо също забърка своята подхранка – той отдавна е фен на “Промикс”-река. Както стана ясно по-късно, храната е перфектна – достатъчно лепкава, без остър аромат и тежка. Към подхранката двамата добавихме по 500 г умрял червей и по 500 г трохи, които Хрътката предвидливо беше взел със себе си.

Започнахме да се подготвяме. Аз приготвих три топсета – един с плувка буре 1,5 г, една близалка Buble 5 г и една близалка Torpedo 8 г. По този начин имах възможност да реагирам на настроенията на рибата. С бурето изтичах нормално, с малката близалка изтичах по-бавно, а с торпедото задържах на място.

Докато си оправя топсетите, Дидо започна да лови. При него дълбочината беше около 70 см и той ловеше с обикновена плувка 1 г. При мен течението беше доста силно и може би това бе основната причина рибите да са редки. Хванах няколко морунажа и няколко скобара, но риболовът беше доста слаб. През това време Хрътката ловеше регулярно. Около обяд двамата решихме, че не си струва да стоя повече на мястото, и се преместих до него. Застанахме двамата плътно един до друг, монтирах и аз една плувка 1 г и започнахме да изтичаме едновременно. Отпред беше истински килим от риба. За съжаление скобарите бяха доста капризни и плувките ни буквално полудяваха. На изтичане имаше по няколко празни взимания. След преместването ми събрахме подхранката на едно място и започнахме да храним интензивно. Рибата беше пред нас и от време на време се хващаше по някой скобар и морунаж. Често при изтичането кълването приличаше на закачка в дъното. Когато обаче рибите изчезнеха за десетина минути, ставаше ясно, че дъното е абсолютно равно. Плувките изтичаха, без да помръднат. Удоволствието беше невероятно. Първоначално рибите кълвяха на изтичане, без да искат задържане. Най-добре взимаха, когато стръвта едва докосваше дъното. Като цяло на троха риболовът беше по-успешен, обаче ние и двамата имахме много малко от френското хлебче и наблягахме на пинкито. В късния следобед скобарите буквално полудяха. Настана истинска сеч. Рибите започнаха да кълват по-добре над дъното и при задържане – щом трохата се вдигне нагоре, следваше кълване. Риболовът беше изключителен. Предния ден на същите места бяха приятели от Пловдив, които казаха, че е кълвяло доста слабо. Навярно това се дължеше на времето. Само преди ден беше слънчево и топло. А по време на нашия риболов температурите паднаха и цял ден бе облачно, което е хубаво за скобара.

Рибите на Свиленград не са големи. Те варират от 250 до 350 г, но понякога има и изненадващи включвания на скобари по 500 г и морунажи над кило. Дидко успя да закачи един от хубавите морунажи, около 700 г, който вкара допълнителен адреналин. “Промикс Река” се оказа перфектна подхранка, която лично аз смятам и за в бъдеще да използвам.

Тръгнахме си от реката на смрачаване, нещо, което не ми се беше случвало от месеци. В крайна сметка Дидо имаше 90 риби, които върна обратно в реката, а аз имах 50 риби, от които си отделих няколко по-едри, а останалите също върнах във водата. Това предизвика бурно възмущение от страна на няколко местни индивида, които в последния час стояха зад нас и само цъкаха с език.

 

Божидар Тодоров- Папарака

 

 

Add Comment