Щека на дъно

Описавали сме не веднъж начини за риболов на щека. Днес ще се спрем на нещо принципно различно. Риболов на щека, но не с плувка, а на дъно. На пръв поглед това изглежда кощунствено, но само на пръв поглед. Представете си река със средно или силно течение и неравно дъно. Знаем, че неравното дъно пречи на правилното изтичане и създава проблеми. Освен това, ако се налага да се лови с голяма близалка, това често оказва негативно влияние на кълването. Използването на щека за риболов на дъно има доста преимущества.

Нови възможности

Представете си река, където течението и силно, и се лови с близалка 10-15г. Освен това дъното е неравно, и изтичането не се получава качествено. Тежката линия оказва влияние на прецизното кълване и напръв поглед няма изход от ситуацията. Тук на помощ идва дънната щека. Този начин на риболов позволява да се подаде стръвта изключително точно върху самото хранително петно, независимо от силата на течението. При празни засичания няма нужда от презамятане, а просто такъма се пуска отново на дъното и се очаква повторно кълване. С къпинг кит може да се дохранва изключително прецизно, там, където се лови. На гъста риба риболовът е лесен дори и със стандартна линия и близалка. Интересно е да се види обаче как работи щеката на дъно при рядка и капризна риба, която отказва да кълве на тежката близалка.

Решавам да изпробвам риболова на канала в Москва. Мястото е всеизвестно с капризната си риба и постоянно променящото се течение. Независимо, че мястото, където заставам ми е добре известно все пак внимателно измервам дълбочината. Тъй като ще се лови на една точка, е особено важно тя да бъде определена правилно. При риболова на телескоп без водачи са необходими поне 3-4 м с равно дъно, за изтичане, при щеката трябват поне два метра, а при дънната щека е достатъчен и половин метър. За премерването на дълбочината е по-добре да се използва стандартна линия с плувка, но със сонда 30-40г. Тя ще покаже всяка неравност на дъното. Премерването на дълбочината ми показа една напречна бразда, от брега към центъра с ширина половин метър. Много переспективно място за риболов, но съвършенно безполезно при риболов с телескоп без водачи, а с щека може да се задържа там само с тежка близалка.

След премерването на дълбочината следват стандартните процедури по приготвянето на подхранката, монтирането на куфара и оборудването на мястото за риболов. Тъй като се предполага да ловя на една точка храната трябва да е плътна и тежка. Лично аз съм фен на Milo River, но на свободен риболов аз винаги добавям и родна подхранка за баластра. За добър резултат на Московския канал храната трябва да е тъмна и ситна. За да направя сместа по-тежка добавям около 30% глина в сместа. Храната се получама точно такава каквато трябва да бъде. Топките във водата се разпадат след 5-7 минути. Ако сместа се разпада бързо трябва да се добави малко вода и да се разбърка допълнително. По-лошо е, когато храната е преовлажнена. Такава храна се разпада бавно и бързо засища рибата. В такива случай се добавя суха пръст или някаква суха подхранка за пълнеж. Задължително е, след разбъркването храната да се пресее през сито, за да се премахнат влажните частици.

Решавам да направя основното подхранване с половината от сместа, която имам, и както се оказа в последствие това е бил правилният подход. От самото начало всичко вървеше перфектно. След около половин час рибата се събра на хранителното петно. Първо хванах няколко дребни платички, а после извадих една добра платика, около килограм. След това обаче минаха четири кораба и всичката подхранка, заедно с рибата изчезна. След известно време се завъртя някоя дребна бабушка и костурче. Дохранването беше необходима в този момент като въздух и останалата половина от храната беше подадена на върха на щеката.

Винаги когато ходя за риба нося със себе си повече подхранка от необходимото. Сега тя ми влезе в работа за последващото хранене. Явно ятото платики не бяха успели да отидат много далеч понеже след около 20 минути последвата първите платики. За това допринесе и факта, че по-голямата част от храната подавах с купинга изключително точно. Следващите действия вече влязоха в ритъм. През 20 минути подавах по 2-3 малки топки храна с купинга, а рибите се бяха строили под върха на щеката.

Най-интересно разбира се беше използването на дънната линия за щеката. Линията е изключително удобна и удачна. При дълбочина 5м и основно влакно 0.15мм за течението на канала бе достатъчна тежест 15-20г. Макар че гежеста в случая не играе никаква роля. Единствено при празно кълване малката тежест плаши по-малко рибата, когато пада на дъното. В крайна сметка се изясни, че колкото е по-силно течението толкова по-ефикасна е дънната линия за щеката. На слабото течение риболовът на плувка дава определено по-добри резултати. Кълването е различно. Понякога рибити кълват леко и се усещат трудно, но често поемат стръвта и директно изваждат ластика от върха на щеката. Някои кълванета изобщо не се усещат и се разчита повече на интуицията. Плувкарите разбира се едва ли ще останат очаровани от тази идея, а на някои тя дори ще се окаже кощунствена, но фактите са си факти. На силно течение резуултатите от дъннатаа щека са по-добри от плувката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Add Comment