Стратегия за подхранване в стоящи води

Успехът при риболова на мирни риби на плувка е свързан основно с методиката на подхранване. При това далеч не е толкова важно от какви компоненти е направена самата храна. Достатъчно е храната да съдържа основните необходими компоненти. По-важна е обаче консистенцията, как точно се прави самото подхранване – в какво количество, колко често и през какви интервали се подава. Факторите, които влияят съществено на начина за хранене, са няколко – преди всичко гъстотата и видът на рибата, активност на кълването, тип на водоема и сезон.

Има няколко основни правила, които сме повтаряли нееднократно, но ще ги повторим за онези, които не са ги чели.

– В изкуствени водоеми, където винаги има слабо подводно течение, тенденцията е да се храни по-обилно, отколкото в естествени езера, където няма абсолютно никакво течение.

– Зимно време по правило се подхранва най-малко.

– Но и в разгара на лятото не следва във водата да се хвърлят тонове подхранка.

– Пролетта храната не бива да е питателна.

– Есента можете да храните смело, това е сезонът на храненето.

Подхраненото място, или хранителната следа

Платиката и мряната винаги изяждат повече храна, отколкото бабушката или кефалът. И докато първите предпочитат относително концентрирано подхранване на едно място, бабушката и кефалът охотно се местят върху хранителното петно. Ако обаче рибите кълват предпазливо, масираното подхранване ще ги направи още по-предпазливи. Във водоеми, бедни на хранителни вещества, като кариерите например, концентрацията на риба никога не е голяма. На такива места трябва да се избягва пренасищането и трябва да се храни внимателно и икономично.

Всичко това пряко влияе върху темпото на подхранване, което е основният фактор за успешния риболов на плувка. На практика съществуват три основни тактики за хранене:

1. Вкарване на всичката подхранка в самото начало на риболова.

2. Основно подхранване в началото и дохранване с малки количества храна през големи интервали от време.

3. Слабо основно подхранване и регулярно дохранване с малки топки по време на целия риболов.

Да разгледаме всяка тактика поотделно и кога и защо се прилага.

Първата тактика е подходяща за бистри води, където рибата е капризна и внимателна. На такива места по правило рибата се събира бавно на хранителното петно. Но дори когато се събере, тя е внимателна, така че избягвайте бомбардирането с подхранка. Вместо това заложете на концентрирано подхранване в една точка и изчакайте известно време. Когато кълването стане стабилно, можете напълно да се откажете от дохранване. Ако интензивността на кълването намалява, следва да дохраните дозирано, но не с подхранка, а например с коноп или бели червеи, за да поддържате активността на рибата по-дълго време.

Вторият метод е подходящ за водоеми с платика, богати на храна, при условие, че рибата не е особено внимателна. Първоначално рибата се събира с масирано подхранване. Когато хванете няколко платики, е важно да обезпечите останалата риба с достатъчно количество храна. Ако приемем, че имаме средна концентрация на риба с тегло между 0.5 и 1.5 кг, нормалното подаване е по 2-3 топки през десет минути. Важно е топките да са стегнати, защото в противен случай рибата ще се пръсне по цялата дълбочина, а ние искаме тя да си остане на дъното. Освен това на рехавата подхранка ще се съберат ситни риби, а ние не искаме да ловим тях, когато има големи платики.

Третият начин е за предпазливи риби, като бабушката и линовете, които не обичат бомбардировката над главите си. Регулярното дохранване става с малки топчици с големината на орех по време на целия риболов.

Тактическа смяна

Понякога се налага да преминаваме от единия начин към другия в зависимост от условията. Така например през лятото често се наблюдава голяма активност на рибата в средните слоеве или на повърхността. В този случай е по-добре да използваме стръв за дохранване (червеи или коноп), тъй като не е нужно да събираме рибата, тя си е там, а когато храним по малко, конкуренцията между рибите ще е по-голяма, отколкото при активно хранене. Около обед кълването обикновено намалява, понеже рибата слиза на дъното и се отдалечава от брега. С какво количество да храним, зависи от изброените по-горе правила, но е важно да не се прекалява. Сдържайте се, особено ако основната риба е ситна. Разбира се, това до голяма степен зависи и от това колко е активна рибата. Повярвайте ми, че овладяването на правилното подхранване е по-важното от това да знаете рецептата на някоя шампионска храна.

 

Вижте как работи топка галета във водата!

Add Comment