Търсете на пазара от 21.06 до 19.07.2011

ХИДРОПАРК „ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ” – НОВИЯТ РИБОЛОВЕН РАЙ КРАЙ СОФИЯ

С невероятна рекламна кампания по билбордове и телевизии на 17 май отвори врати хидропарк Вятърните мелници. Комплексът се намира в с. Горна Малина, на 20 минути път с кола от столицата. След трагичното за мен състезание на Цонево решавам да направя един излет, тъй като приятели ми казаха, че мястото е хубаво, а има и доста риба.

Още с пристигането оставам приятно изненадан. Вижда се, че собственикът е решил да заложи не само на риболова, но и на всякакъв вид забавления. Като се започне от конна езда, разходка с хеликоптер, крос с АТВ-та и много други. За най-малките има направени детски площадки.

Избирам си едно място по препоръка на приятел и разпъвам щеката, нетърпелив да си оправя самочувствието. Според първоначалната информация се ловят основно шарани и по някоя епизодична каракуда. Естествено аз съм дошъл за шараните и започвам подготовката пред камерата на Хоби ТВ.

Времето е вече достатъчно топло и по моите сметки шаранът тук би трябвало да си е хвърлил вече хайвера. Дълбочината на езерото е около 2-2.5м. Затова преценявам, че шараните ще се хранят активно и забърквам 5 кг подхранка.

2.5кг Active 12х3 шаран на FilStar и 2.5кг Baza на Respeсt. Новата храна Active 12х3 шаран на FilStar е доста хранителна, затова добавям базата на Респект. Освен това базата прави цялата смес значително по-тъмна. След като овлажнявам подхранката добавям около 300 г изпънят бял червей. Количеството е напълно достатъчно да направи топките „рошави” и апетитни за шараните. Освен храната съм се подготвил с около килограм пелети и няколко консерви царевица.

Докато храната поеме вода се заемам с такъма. Предните дни са се ловили два вида риби – около 2 кила и около 6-7кила. Не искам да рискувам и вадя една линия от тежката артилерия с основно влакно 0.20мм Bravo. Решавам да стартирам с повод 0.16мм и кука Kamasan B611 № 12. Плувката на линията е 0.5г. На около метър от мен в дясно се влива едно поточе, което вкарва чист кислород във водата. Би трябвало това да помогне за риболова, особено по обед, когато температурата стигне 30 градуса.

И така храната вече е готова, премерил съм дълбочината и точно преди да започна да храня пристига Жоро Търнев, който би трябвало да ми е гост в предаването, но се замотал нещо и зякъсня.

 

Целия текст четете в новия брой на стр 7-10

 

 

ЛЕПЕН БЯЛ ЧЕРВЕЙ

Неоспорим факт е, че лепеният бял червей е изключително полезна приумица в някои ситуации. Все още мнозина от българските риболовци изпитват затруднения при приготвянето им. В тази статия ще прочетете някои тънкости за лепенето на червеи.

В магазините за риболовни принадлежности можете да намерите голямо разнообразие от лепила за бели червеи, за съжаление, те не са сред най-търсените продукти на пазара и предлаганите лепила са не винаги са от най-ефикасните. Несъмнено, най-добрите са тези на основата на гума арабика, лепилата на Sarfix и напоследък лепилото от марката Respect. Повечето от вас вероятно се питат каква е тая гума арабика ? Тя се добива от втвърдения сок, извличан от два вида акация, по подобен начин на каучука от каучуковото дърво: сокът се събира от разрез в ствола на дървото. Изтеклият сок се втвърдява и кристализира при контакт с въздуха. Гума арабика се продава на прах и на кристали. Получава се сивкав продукт, който почти няма миризма и се разтваря добре във вода.

Тази гума арабика се използва в Азия и Африка от поне 5 хилядолетия. Има най-различни видове употреба – лепилото за марки, например. В някои държави я използват за колосване на дрехи. В Източна Турция с нея правят особен вид прясно овче сирене, което е с приятен вкус и висока масленост.  В Судан пък се използва за строителна замазка на покривите.

Във Франция гума арабика е една от основните съставки на известните „гумени“бонбони с конусообразна форма (cuberdon), известни също и като « шапката на кюрето », в белгийската национална сладкарска кухня и за най-различни бонбони. Така че, може да се намери в професионалната търговска мрежа за сладкари на прилични цени и във вид, удобен за нуждите на риболова. Използването на гума арабика буквално издърпва на заден план всякакви други лепила за бял червей. Продуктът е относително скъп, което обяснява и разликата в качеството. При всички случаи можем да кажем, че гума арабика е истинска революция в лепилата за бял червей. Арабиката действа по-бързо, по-добре и с нея топките бял червей се обработват много по-лесно, Да не говорим, че когато е влажно,другите лепила губят своята ефикасност – белият червей почва да се разхожда насам-натам и е трудно ситуацията да бъде овладяна.

И сега вече като знаем какво е гума арабика, нека да разберем повече за начина й на употреба, която ни интересува днес: слепването на бели червеи.

 

Целия текст четете в новия брой – стр 20-23

 

КАСТЕРИТЕ – ВЪПРОС НА ДОВЕРИЕ

 

Дълго време смятан за мъртва стръв, кастерът най-накрая започна скромно да се появява в кутиите за стръв на риболовците, дори и в България. Ако му имахме малко повече доверие и го използвахме по правилен начин, това наистина е несъмнена примамка, абсолютното оръжие на италианци и англичани в доста международни шампионати.

Нещо, което в определена мярка е вярно за белия червей, а и най-вече за кастера: в Белгия и Франция ние ги използваме малко, а и често неправилно. Това се вижда и от предлагането в търговската мрежа. Е, ситуацията малко се променя и вече е възможно, макар и по поръчка, да си доставиш кастери. Но продуктът често се доставя в незадоволително, да не кажем ужасно състояние: пакетите са херметично затворени или съдържат азот, виждат се нещо като подправки, което всъщност е някакъв убийствен консервант, от което кастерите бързо почерняват и отделят някаква напомняща химикали миризма. Или казано накратко, не са толкова привлекателни за нашите платики и бабушки ! Но ако говорим за пресни кастери те са с качеството на бял червей или вердевас . За да се подобри ситуацията, има едно единствено решение – увеличаване на търсенето. В Белгия кастерът се използва на север, във фламандската част на страната, такка че при търговците на дребно могат да се намерят хубави пресни кастери, домашно производство и на разумни цени (10 евро за литър). Може би някой ден ще сме също толкова добре, колкото риболовците в Италия, където производството на кастери е станало занаят от висок клас.  Разбира се, класическият кастер, какавидата на белия червей си остава основната и най-използваната форма. Той е по-плътен от водата, така че се спуска на дъното. Може да се използва както за стръв, така и за захранка, като влиза в състава на дънните захранки.  Хубавите и пресни кастери потъват бързо, като дребни камъчета. Кастерът може да се комбинира с коноп за подхранка, като така е ефикасен за кефал голяма бабушка.  Някои слепват катерите, подобно на белия червей, за да могат да мятат топките лесно и надалеч. Има специални лепила за кастери, но Milo не препоръчва тази практика, тъй като съвсем не е убеден в ефикасността на слепения кастер.

Освен това италианците използват и нещо, което наруичат « casteroni » (кастерони) тоест кастери от « arsetto » ( „муха с шахматна окраска“, иначе сива муха месарка или Sarcophaga carnaria). То очевидно са по-едри, но и по-меки и се използват предимно за стръв. Но оттатък Алпите използването на кастера не се ограничава само до класическите форми. За някои видове риболов на повърхността италианците захранват също и  с плаващи кастери – най-вече за кефали и мъздруга

Но най-учудващото тепърва предстои. Както ни обяснява Mllo, при някои условия, трансалпийските състезатели прибягват до « galleggiante », полуплаващи какавиди. За да ги получат, производителитте спират развитието на пупата на среден етап – между плаващия кастер  и по-плътния му вариант.

 

Целия текст четете в новия брой – стр 24-29

 

КОГАТО КАРБОНЪТ НАПРАВИ „ПРАС“

 

Когато уикенд след уикенд атмосферните условия, повтарящото се триене и ударите износват все повече и повече нашите щеки, се появява добро решение за привеждане в изправно състояние. Жюлиен Тюрпен отиде при Клод Блино, гениален майстор, който отвори за нас вратите на своето ателие, за да ни покаже как да поправим колената на щеката с минимум материали и ноу-хау.

Всичко започна от един репортаж, който направих през февруари 2010 с Клод на брега на канала Сисе (Cic?).  Окато гледах как бибаните едва ли не сами се закачаха на куката, която им представяше Клод, той ми прошушна на ухото, че има един « трик », с който да оправи трите кита, които са направо съсипани от дъжда, стичал се по улука на съседа миналия уикенд. Няколко дни по-късно, когато ми се отвори един свободен час – минималния срок за разговор на риболовна тема между двама запалени риболовци, реших да ударя една жица на Клод, за да обсъдим темата в детайли. За моя голяма изненада, Клод ми разказа, че всичко е започнало когато веднъж се разхождал с жена си в Сен Мало (Saint-Malo). Като плъзга поглед в мътната вода с надежда да види някаква активна риба,  вижда как един от летовниците ремонтира външната долна част на лодката си. Клод разпознава от пръв поглед черната материя, приличаща на размесени карбонови нишки. На пръв поглед нищо особено – летовникът щеше да поправи карбоновия кил на лодката си с кръпка от същата материя.Той се спира за малко, за да разбере каква е материята и да разбере дали евентуално може да свърши работа при залепване на две части на щека ! След петнайсетина минути, прекарани в разговор с летовника – за огромно разочарование на съпругата му – Клод си тръгва с глава пълни с идеи и нетърпение да пробва да поправи своите счупени или износени щеки. След множество месеци, прекарани в търсене на сериозни доставчици и продукти от интернет, той започва да експериментира върху стари парчета щека в ателието си, за да разработи накрая проста и ефикасна техника.

За целта той прекарва голяма част от свободното си време в търсене на смола, която няма нужда от топлина за втвърдяване. Всъщност, както и повечето от нас, не разполага с достатъчно голяма фурна, за да може да вкара в нея цяла секция  ! След като прави опити с множество смоли и втвърдители, най-накрая той намира подходяща смес, с която да получи надежден и добър резултат. Техниката му позволява да прави три различни ремонта: слепване на счупени на две части (секции) , уплътнявана на опората (основата) на повредения кит и увеличаване на диаметъра на неправилно използван удължител. Всеки от нас вече е изпитвал неприятното усещане от натиска на палеца върху износената опора на кита – все едно натискаш топка за тенис. Да не говорим за разочарованието при отчупване на цяло парче от щеката. Някои пък все още носят в сака си удължение с повредена „мъжка“ част, която влиза в най-горното коляно на щеката. Във всеки от тези случаи техниката на« кръпката », описана от Клод, е отлично решение, което е едновременно просто, надеждно и ефикасно. Разбира се, при условие, че педантично се следва начинът на работа. Така можете да поправите всяко парче от щеката и да си спестите доста разходи

 

Целия текст четете в новия брой – стр 32-37

 

 

ГЛАД ЗА НОВОСТИ – БЛИЗАЛКИТЕ

 

Всички речни риболовци познават, а и вече са използвали известната плувка Torpedo, която разнася славата  на Cralusso по цяла Европа. Но унгарската марка не спира дотук : тя продължава с иновациите, особено при плувките Bubble  и Shark . Само че някак си останаха в сянката на Torpedo и според Давид това наистина е жалко.

Направо не е за вярване, че марката Cralusso дебютира едва през 2002 г. Вече дотолкова сме свикнали с широкоизвестните плоски сини плувки, че ни се струва, че ги е имало вечно!  Известната Torpedo, която създаде репутацията на марката, систематично е сред петте най-предпочитани модели плувки, споменавани от големите шампиони, които съм срещал. Лично аз съм посветил доста статии на тези специални плувки. Особено добре си спомням един риболовен излет на река Оаза при Compi?gne, в компанията на Диего Да Силва през 2005 г. Беше в края на месец октомври и вече имаше  нощни замръзвания. Въпреки всичко успяхме да уловим няколко големи риби и разсъждавахме надълго и нашироко над сравнителните предимства на Torpedo спрямо другите плоски плувки. Именно през 2005 г. Karoly Kralik пусна нов модел : Bubble, приспособена за не толкова силни течения и поведение на линията, различно от Torpedo. Всъщност Кароли е започнал да работи по този модел още през 2002 г., така че да може да предложи на риболовците технически характеристики, които да са  нещо средно от тези на плоската плувка и на класическото буре. След 2008 г. вече имаше напреднал проект за нова плувка: появи се Shark. Идеята е дошла на Кралик по време на дискусия с Диего след един световен шампионат. Френският шампион и унгарският изобретател са постигнали съгласие за това, че позицията на антената влияе значително на поведението на плувката като цяло. Кралик продължава да прави опити в изкуствен басейн, така че да получи увереност  в това отношение. Той се възползва от това, за да оцени сам и корпуса на плувката. Първата иновация е да се добави нещо от типа на издатина, която да придава стабилност на плувката дори и при много силно течение. След това той определя две възможни позиции на антената : при първата тя образува малък ъгъл спрямо кила и е идеална за риболов на „изтичане”,  при втората има по-ясно изразен ъгъл между антената и кила, така че плувката да се задържа при по-силно течение. Както винаги при замислените от Кралик продукти Cralusso, прототипите се подлагат на многобройни експерименти – както теоретични, така и практични. При всичко това, Shark изглежда не успя да произведе революция в риболова на плоска плувка, за  разлика от Torpedo, която все още е предпочитаната плувка за много от шампионите. Нетолкова отдавна имах възможността да работя с младия риболовец Ли Кери. Несъмнено, това е един от най-обещаващите английски риболовци от младото поколение. Трябва да спомена, че той е имал възможността да бъде ежедневно рамо до рамо не с кого да е, а със самия Алън Скоторн. Няма как да не му е било от помощ! Така че попитах Ли дали е използвал някоя Shark или Bubble. Той си призна, че се е снабдил с тях, за да може евентуално да ги използва на близкия клубен шампионат в Сърбия, но все още не ги е пробвал. Като се замислиш, това е малко учудващо : защо големите шампиони упорито си остават верни на един и същи модел плувка, при условие че изобретателят й е внесъл доста нови изменения? Скромно ще призная, че пръст за това имат и многобройните риболовни списания.  Лично аз съм посветил много статии на това как най-добре да се използва Torpedo-то, но много малко за Bubble, а още по-малко за Shark. В Англия, въпреки големия брой риболовни списания, аз съм единственият, който е посветил някой и друг ред на Shark ! Аз ще продължа моята информационна работа, като ви обяснявам какви са предимствата на тези оригинални плувки и най-вече за това какъв е най-добрият начин да ги използвате. За целта около мен отново са Диего Да Силва, Пиер-Франсоа Десшепе и Тиери Гусан, които използват Bubble по време на същия риболовен излет, като този, който ни помогна да илюстрираме за риболова на река миналия месец . Миналото лято едно английско списание ми поръча статия за  най-добрите плоски плувки за риболов на малка река. Направих множество опити и изводът ми беше, че Shark несъмнено е най-добрата. Но преди да се пренесем на брега на реката, нека разгледаме по-отблизо морфологичните характеристики на тези две плувки.

 

Целия текст четете в новия брой – стр 40-51

На ДВД в новия брой можете да гледате

МОРУНАЖИ НА ЩЕКА

Add Comment