Търсете на пазара от 21 септември до 19 октомври

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТРОФЕЙНИ РИБИ НА ЧЕТВЪРТФИНАЛИТЕ НА „ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ“

На 10 и 11 септември се проведоха първите два четвъртфинала от най-престижния турнир „Вятърните мелници” с колосалния награден фонд от 15500лв.

Всеки един четвъртфинал бе в два манша – сутринта и следобяд. Състезанията преминаха доста оспорвано и изключително напрегнато.

В събота сутринта първите 30 души заеха местата си. Както винаги жребият игра съществена роля. Риболовът бе специфичен и мнозина от участниците объркаха тактиката. Заради големите жеги рибите не бяха особено активни. Най-активно кълвеше първия час след старта и последния час преди финала.

Моя милост изтегли жребий в средата между два сектора. Нямах време да направя тренировка предварително и това си оказа влияние. По регламент имахме право на по една кутия бял червей, пелети и царевица и не повече от три кила храна.

Рецептата която използвах беше Hi Pro Bob Nudd на Van Den Eynde и Dynamic Feeder. Добавих вътре малко едри частици на Carp Zoom и около 200 г изпънат бял червей. От приятели, които бяха ходили да тренират знаех, че има много дребни рибки, които осмукват стръвта и създават проблеми. Затова овлажних храната от предната вечер, за да е максимално пасивна.

Оформих около 20 топки, които първоначално смятах да къпирам. Къпирането обаче не ми е силата и на петата топка не издържах и ги подадох от ръка. После си дадох сметка, че това е била груба грешка, но….

45 КИЛА КЕФАЛИ НА ЩЕКА

Когато ме предизвикаха да уловя 45кг риба в неподвижна вода, дори и не помислих, че би било толкова трудно, докато репортерите не изтърсиха, че всъщност става дума за 45 кила кефали. Тогава осъзнах, че ще ми трябва специално място, на което да мога да посрещна това предизвикателство, а Mill Road в слънчевия (Skegness) е именно такова. Преди около 10 години собственикът на рибарника Греъм Уин (Graham Wynn) беше зарибил езерата с „досадния“ кефал , като по онова време едва ли на някой му е хрумвало, че тази риба ще расте и ще се размножава и мястото ще се превърне в един от най-зарибените с кефали водоеми в страната.

В определени дни на това място може да се направи истински разстрел, но  трудната част е как да ги накараш да кълват. Кефалът  може да е доста темпераментен и никога не можеш да си сигурен, че ще се храни, а дори и да започне, да ги задържиш също е предизвикателство.  И едва ли има друг вид, който така да те държи на нокти като кефала. След като хванеш няколко от тях те бързо схващат какво става и трябва непрекъснато да правиш промени, за да можеш да натрупаш тегло.

Червеите и кастерите са най-добрата стръв за кефал както на реката така и в неподвижна вода. Макар и да са видели тонове пелети през годината, предпочитат естествената стръв. Като имам предвид това, смятам да използвам именно такава стръв и да ловя само на една линия…..

 

ОТ А ДО Я ЗА РИБОЛОВА НА УКЛЕЙ

На състезания, риболовът на уклей е познал своя звезден час още преди тридесетина години . Трябва да кажем, че по онова време голяма част от състезанията са траели не повече от час и половина и риболовците на дъно едва ли са били доволни.  По онова време имаше доста специалисти по скоростен риболов и резултатите бяха наистина впечатляващи. Най-добрите експерти бяха от района на Дижон (Dijon), като Фернан Маниер (Fernand Mani?re) отбеляза първия рекорд с 515 уловени риби за един час (оттук и името на захранката « Record 515 », която се продава в наши дни), бит по-късно от Patrice Burckenstock с 590 риби (благодарение най-вече на техниката на откачване на рибата с една ръка и „щракване“ с пръсти). Но с течение на годините продължителността на състезанията се увеличи, вече не се дават точки-риби, щеките… риболовът на уклейка вече не е толкова рентабилен. Днес, с изключение на някои специфични места и то през определени периоди на годината, рядко се срещат състезатели, които да залагат на уклейка – обикновено предпочитанията са към големите риби. Чувал съм даже и да казват, че риболовът на уклейка е за „слабаци“.  Направо съм учуден от този вид поведение, тъй като смятам, че всеки вид риболов си има своите предимства, а да не говорим, че един истински състезател е длъжен да ги владее добре, независимо от личните си предпочитания. Така че не бях разочарован, когато на последния шампионат на Франция се представи случай да се оценят владеещите скоростен риболов състезатели.  През втората половина на зимата уклейките обикновено се събират на такива места като пристанища, слепи речни ръкави или притоци…

 

ИТАЛИЯ СВЕТОВЕН ШАМПИОН

Отмина и това Световно първенство, а аз все още се опитвам да си отговоря на въпроса къде сгрешихме и защо за пореден път катастрофирахме челно. Уж успяхме да схванем риболова, уж бяхме добре подготвени, уж имахме всичко необходимо и тренирахме достатъчно, но…..

Защо всяка година, независимо от това кой е в Националния отбор не успяваме да изкласим и се нареждаме на опашката? Късмет ли беше бронзовият медал на Румен Монтанеца миналата година в Испания? А деветото място на Юли Цирка в Италия през 2008г?

Защо цяла година никой нищо не прави, а когато наближи времето за Световно първенство се появяват дузина съветници, които се надпреварват да дават акъл относно организацията и финансирането.

Защо най-добрите риболовци в България живеят с мисълта, че някой е длъжен да ги финансира? И още много въпроси ЗАЩО си задавам, като на повечето от тях за съжаление нямам отговор.

Ще се опитам да ви разкажа Световното първенство, така, както го видях аз. Със сигурност едва ли на всички ще им хареса, но това е моята лична гледна точка.

Групата която тръгна за Италия тази година беше от 10 души – Валентин Колев, Румен Монтанеца, Валентин Тотев, Заприн Николов, Николай Терзийски и резерва Евгени Милев. Водач на групата беше Ивайло Христов, капитан Калоян Белополски, а помощници бяхме моя милост и Людмил Кирилов. Първоначално с групата трябваше да пътува и Марио Ненов, но се отказа в последния момент по лични причини.

След дълги сметки стана ясно, че за пътуването ще са необходими по 800 евро на състезател, като резервата и придружаващите лица дадохме по 700 евро. Тези пари трябваше да стигнат за фуил, вердевас и ако е необходимо нещо допълнително.

Филиста ООД – спонсорираха Националния отбор като дадоха подхранка Van den Eynde и глина. Ивайло Христов отново финансира цялостното пътуване на Румен Монтанеца, а Иво Пасков му даде 250 евро. Спонсорът на Сенсас България даде 200 евро на Валентин Колев, а Калоян Белополски даде по 100 евро на титулярите от направения турнир за набиране на средства. Ивайло Христов уреди два буса – един товарен и един пътнически от Пежо България, като платихме наем само за единия. С това се изчерпа спонсорството. Всички останали средства бяха доплатени от самите участници…..

 

БЯЛ ЧЕРВЕЙ – ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ

Една или две мъртви червени ларви (бели червеи) могат да се класират като най-добрата стръв за кука при риболов на шаран за всеки сезон.  Традиционно тази стръв се свързва с риболова на фидер.

През последните години обаче мъртвите бели червеи станаха популярна стръв и при щековия риболов, както в комбинация с дънна захранка, така и самостоятелно, а някои риболовци направо изсипват масивни количества в крайбрежната линия само и само, за да задържат шарана в своя участък.

Но за да направим нещата по-трудни, решихме да не позволяваме на Ант този лукс и го ограничихме само до 0.5кг стръв. Независимо от това, той беше уверен в добрия улов и ни покани на популярния рибарник Woodland View Fishery в Уорчестършир, където беше сигурен, че ще може да ни покаже колко убийствени могат да бъдат мъртвите бели червеи. Но ред е на Ант…

 ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ?

Макар и сигурно да съм първият, който ще признае, че ако отида на риболовен излет за удоволствие, едва ли ще видите тази стръв на страничната ми поставка, смятам че това предизвикателство е постижимо, тъй като всички риби обичат бял червей, така че се надявам на смесен улов. Иначе определено бих ловил на мъртви бели червеи, а не на живи, тъй като живите биха привлекли и по-дребна риба. Друг голям плюс на мъртвите е, че остават неподвижни на дъното, за разлика от живите, които се юрват насам-натам в тинята.  Така че сте поне сигурни, че храната е там, където сте я изсипали.  Избрах езерото  Front Deans Pool , на което да се пробвам да се преборя с това предизвикателство, тъй като е обитавано от различни по вид риби. Надявам се да уловя де що мога от бабушка, костур, каракуда до голям шаран и F1.

 

И още много неща можете да прочетете само в новия брой на сп. На плувка и дъно, който излиза на пазара на 21 септември

 

Add Comment