Теория на риболова на бабушка

Всеизвестно е, че бабушката е топлолюбива риба. Най-активно се храни през летния период, но в началото на есента, а понякога и до началото на зимата, тя може да бъде уловена успешно, стига да знаем малко тънкости. През есента, когато температурата на водата започва да пада, ятата бабушки се разпадат, а най-едрите избират дълбоките ями във водоемите, където зимуват. Те престават да се хранят до пролетта, когато температурата на водата се повиши над 12 градуса. Бабушката е една от най-красивите риби. Тя има издължено тяло в златист цвят, очите й са оранжеви, с червени петна в горната си част, а перките й са от яркочервено до малиново. Бабушката достига до 40 см дължина и маса до килограм. През есента има по-големи шансове да уловите трофейна бабушка, което е основната причина голяма част от риболовците да я търсят целенасочено именно през този сезон. У нас бабушката много често се бърка с червеноперката, макар че двете риби имат доста осезателни различия. Бабушката има горна уста,  устните й са обагрени в оранжево, а гръбната перка е издължена назад. Двете риби се различават и по местата, които обитават. Бабушката обича водоеми с гъста растителност – водорасли, камъш, папур и ирище. От пролетта до есента бабушката обитава именно тези участъци на водоемите, като се крие във водораслите. И едва през септември-октомври тя напуска водната растителност и мигрира към чистите участъци, за да намери къде да презимува. Във водоемите, където има голяма популация на бабушки, тя се превръща в хищник и атакува малки жабки, пиявички, паячета и ракообразни. Това се отнася особено за едрите екземпляри над 500 г. В Русия на Азовските езера много често състезанията се печелят именно с бабушки, които се ловят на изкуствени примамки. У нас тази риба обитава повечето водоеми, но най-едрите екземпляри са на ТЕЦ “Марица-изток”,
“Антонивановци”, “Доспат”, “Тракиец”, “Батак”  и др. Трофейните риби обаче се ловят само на добре познати водоеми, където трябва да познавате местообитанията на бабушките.

Търсене на място и избор на начина за риболов

От това, къде се намира през есента бабушката, зависи с какъв такъм ще ловим. Ако тя се намира близо до шаварите, трудно ще я ловите с телескоп без водачи. Затам ще е по-подходящо да ползвате риболов на щека. Отдалечените туфи с водорасли е по-добре да облавяте с мачова пръчка. Интересно е, че бабушката и костурът обитават едни и същи участъци, а това се дължи на факта, че и двата вида риба ползват една и съща храна. Но всеки вид ревностно пази своята територия. Затова, ако при замятане сте извадили костур, бабушка там няма да откриете. Поначало на непознат водоем, за да откриете ятото с бабушки, понякога е необходимо доста да се пообиколи. Есента, както и през лятото, бабушката обитава средните слоеве на водата, като се придържа в сянката на крайбрежната и водна растителност. Ако напече слънцето, тя се качва до самата повърхност с надеждата да улови някое есенно насекомо. През есента, когато има устойчиво топло време, бабушката излиза на плитчовете както през пролетта, когато си хвърля хайвера.

Риболов край шавара

Често през есента бабушката се крие в дълбоките участъци край шаварите. Известно е, че шаварите растат на дълбочина до 10 м, но у нас те рядко надхвърлят 2-3 м. Трябва да намерите прозорец в шавара и да ловите с утежнена плувка, която ще ви позволи да подавате точно в прозореца. През есента водата е прозрачна и е необходимо да намерите баланс между дебелината и здравината на такъма. Влакното трябва да е достатъчно здраво, за да успеете да издърпате рибата, но достатъчно тънко, за да не го забелязва. Когато ловите в по-големи прозорци, можете да не използвате утежнение на линията. В слънчеви дни бабушката обикаля във водните слоеве и реагира по-добре на естествено пропадащата стръв. Във ветровито време е сложно да се лови без олово на линията. Затова между две съчми олово можете да поставите две топчета стиропор. По този начин стръвта ще пропада изключително плавно към дъното. Ако ловите с лодка в шавара, дължината на пръчката не бива да надвишава 5 м. Лодката трябва да е тясна, за да се провира лесно между шаварите. Когато говорим за едри бабушки, най-добрата стръв безспорно е консервираната царевица. На куката се нанизват по 2-3 зърна, като по възможност е добре да бъдат малко по-твърди. Риболовът се прави стъпалообразно, като се започва от горните слоеве на водата и дълбочината постепенно се увеличава, докато бъде открито ятото. Руснаците ловят удачно бабушка и на мормишка през лятото.

Риболов на дистанция

През есента със захлаждането на водата едрите бабушки майки се отдалечават от брега, като любимото им местообитание са туфите водна растителност навътре от брега. В такива моменти най-подходящ е английският риболов с ваглер. Тук няма нещо специфично, но тъй като дълбочината в тези участъци не е голяма, за предпочитане е да използвате утежнени ваглери от типа 3+1, 4+1, 6+1 или 12+1 в зависимост от дистанцията. Идеята е на самата линия да има възможно най-малко тежест, за да пропада стръвта максимално естествено. Тъй като, както казахме, рибата трябва да се търси, се лови с придърпване след замятането, докато откриете ятото. Стръвта може да бъде всякаква и определено трябва да се експериментира – бял, торен червей, консервирана царевица, жито…

Риболов до брега

Както вече казахме, през есента трофейните риби се държат на дистанция от брега, но сутрин и привечер идват близо до брега, където над водата надвисват клони на дървета. Там те дебнат падащите от водата насекоми и ларвите им. Понякога бабушката се крие в листата на ирището, до самия бряг, където се чувства защитена от очите на хищниците. Освен това листакът е пълен с мравки, които са доста апетитни за бабушката. От кората на дърветата често падат и корояди, които са истински специалитет за рибите. За такива места най-добрата стръв естествено е личинката на някое насекомо или самото насекомо. Стандартната стръв – червей, на такива места дава по-слаби резултати. На подобни места по принцип се крият основно едри бабушки, така че няма да имате проблеми с дребосъка. Под листата на ирището по принцип няма много храна, а през есента – още по-малко. Когато има доста риба, тя буквално обезумява от глад и атакува всяка подадена стръв. За да пропада такъмът, оловото се групира на едно място. Въпреки това кълването в такива места не е уверено. Затова при най-лекото потрепване риболовецът трябва да реагира и да засече.

 

Add Comment