Теория на риболова – пролетната каракуда


Ловът на дребни каракуди в изкуствените водоеми едва ли е провокация за сериозните рибари. Хващането на 300-грамов и отгоре екземпляр прави риболова просто интересен, докато бурно съпротивляващата се каракуда малко над килограм, стремяща се да се скрие в тревата, е достоен противник. Когато в началото на май водата на пличовете загрее до +14-15 градуса по Целзий и младата водна растителност започне да расте, настъпва времето на каракудата.Тя намира убежище в обширните храсталаци на тръстиката. През пролетта и в прохладните летни утрини на плитка вода с дълбочина четвърт метър излизат да се греят прилично едри екземпляри. Ако забележат движение на брега, е възможно да се отдалечат, но каракудата е тромава и мързелива риба, пословично издръжлива и непретенциозна към водите, които обитава – би могла да оцелее във вода с минимални количества разтворен кислород (0.6-0.5 см2/л). Добре е да притихнете за известно време, замаскирани сред бреговата растителност, и да ги следите, като не забравяте да замятате периодично. След известно време каракудите се успокояват и отново се връщат към плитчините. Някои от тях са толкова едри, че не им стига дълбочина и от водата стърчат гърбовете им. Понякога е достатъчно само да помръднете леко торния червей, и веднага следва кълване. 600-грамовата каракуда ще вдигне силен шум, опитвайки се преди всичко да се спаси в тревата, но в края на краищата не след дълго ще се закачи на куката ви. Останалите ще се разпръснат, но все пак не задълго. В резултат на такъв “партизански” риболов е съвсем възможно да се върнете в града с добър улов.

Тактика на ловенето

За риболова по такъв начин трябва да се избере плитък участък в близост до брега с богата водна растителност.Желателно е денят да е топъл и слънчев.Ранното пристигане съвсем не е задължително.Оптималното време за лов е между 11 и 15 часа, когато плитчините се затоплят.

Приближаваме се тихо, избирайки малко „прозорче“ сред растителността. Каракудата често е на много плитки места, така че може да се види и с невъоръжено око. Ако рибата се намира малко по-надълбоко, то е необходимо внимателно да се следи за това, дали не се поклащат водораслите наоколо. На плиткото каракудата и червеноперката практически винаги се издават по един или друг начин. През лятото те често се вдигат от дъното, за да си хапнат водорасли почти на повърхността. Тогава ги търсим близо до границата на растителността в залива. В този кратък период преди оплождане и хвърляне на хайвера изобщо не е нужно подхранване, макар че във всяко друго време на годината то е абсолютно необходимо, желателно, а в моменти на труден риболов – и задължително. Кълването става в процеса на проучване на участъка за бъдещото оплождане и хвърляне на хайвера.Точно така постъпва и бабушката по време на изхвърляне на хайвера. Често тя се опложда в тревата, сред камъните, на дълбочина от 5 см до 1 метър. Пет-шест мъжки пазят района. Освен процеса на възпроизводство, в задълженията на „пазителите“ влиза „прибирането на всичко излишно“, в това число и на белите червеи. Очевидно именно по тази причина по време на оплождане и хвърляне на хайвера се хващат главно мъжки и рядко женски. А при каракудата територията, на която се случват тези процеси, я пазят както мъжките, така и женските. Затова и риболовът по време на размножаване е забранен.

Принадлежности и такъми

При лова на каракуда обикновено се използва лека карбонова пръчка с макара. Диаметърът на влакното, което се използва, трябва да бъде не по-малък от 0,18 мм, така че едрата каракуда след засичането сигурно и без проблеми да бъде извадена на сухо. Понякога за броени секунди рибата успява да прескочи няколко метра през тръстиката и се налага буквално да я откъсваш със сила от водните джунгли. Особена опасност за линията настъпва, когато каракудата я отвежда в някой воден храсталак. Затова, когато ловите сред прозорците на растителността, правете  засичането с малки движения или потапяйте влакното.

Плувката трябва да е с носимост около 1 г и е добре да бъде с не много ярка  разцветка. При замятане тя безшумно се приводнява на повърхността. Избягвайте да ползвате плувки с късо тяло. Дългата и внимателно подбрана плувка ще ви даде възможност да усетите всички етапи на кълването. Рибата много често повдига антената, но съвсем естествено след засичането се оказва, че няма никой на куката. Затова реакцията ви трябва да е почти мигновена, особено ако за стръв ползвате хляб или друга тестена смес. Ако правилно сте утежнили линията, то и чувствителността на плувката ще е по-голяма. Куките са от №8 до №18 с дълга дръжка, като изборът им зависи и от това каква стръв ще ползвате. Изобщо в старите речни корита, микроязовирите, баластриерите, долните бавни течения на реките и големите ни язовири торният червей при лова на каракуда е най-добрата стръв както през пролетта, така и през лятото.

Не толкова добре работи сандвичът от бял червей и кастер. Тази примамка създава значително по-малко колебание, тоест факторът „раздразнение“ на рибата намалява, а заедно с това и шансовете за кълване. Може би вече повечето от вас са се убедили в това, че ако лятото каракудата предпочита не толкова активен червей, то през пролетта  примамката, която ще нанижете на куката, трябва да е добре „мотивирана“ и жизнена.Ако използвате за риболов телескоп без водачи с дължина около шест метра, то линията трябва да бъде с 10-25 см по-къса от дължината на пръчката, а поводът е с дебелина от 0,10 до 0,12 мм.

 

Характер на кълването

При риболов в обрасъл участък кълването на каракудата е типично: отначало плувката бавно, а после все по-стремително се придвижва към тревата. Често в заливите се хващат и шарани до 2-3 кг, но те влачат стръвта в чистата вода или в дълбочината. Така че кълването по характер може да го определите по-рано, а именно с каква риба ще ви се наложи да си имате работа. Шаран дори 1.5-2 кг е толкова силен боец, че дългата схватка с него е неминуема.

През пролетта е възможно още един вид кълване: плувката стремително се гмурка настрани. Каракудата кълве изключително деликатно и при една неправилно построена линия няма как да го регистрира надеждно.

Реките

На южните брегове на заливите често се наблюдават пасажи от дребни рибки. Някои от тях са толкова малки, че дори нямат имена. При наличие на течение и водна растителност, най-често на тръстика, те представляват голям интерес за рибарите и не само за тези, които обичат да ловят каракуда. Тук за оплождане и изхвърляне на хайвера прииждат по-едри риби, като бабушка, щука и по-рядко платика.

Уловът на едра каракуда в малки реки далеч не е лесен. За кълването решаващо значение имат следните фактори: постоянен вятър, което определя нивото на водата в такава река, а също така и температурата на водата и въздуха. Могат да се разгледат два условни периода на активно кълване: при висока и ниска вода.

Висока вода

Каракудата бавно напуска любимите си местообитания с дълбочина 2-3 метра и се отправя към реките, където в залетите тръстики намира богата храна. Освен каракуда в реките се отбиват уклеи и шарани. Бабушката, костурът и щуката, макар и не така активно, но също така и те се оттеглят към плитчините или устията на реките. При навлизането в реките по време на оплождане и изхвърляне на хайвера каракудата доста добре реагира на захранката. Може да ползвате както фирмени готови смески, така и подхранки, собствено производство. Каракудата обича сладките добавки в храната, затова задоволително ще е да добавите в нея ванилия, две-три чаени лъжици мед, парче халва и други сладки лакомства.

Ако ловите на река и течението е много силно, то захранката се прави по-тежка, за да не се разпръсне бързо по течението. Впрочем каракудата рядко стои на течението и търси затишието. Правилният избор на мястото сред водната растителност е една от важните стъпки за успех.

На малка и бързо течаща река мястото за риболов на каракуда почти винаги се налага да се подготви по-рано. През пролетта, докато тръстиката не е израснала и подготвеното място е добре забележимо, някой може да го заеме. Но сред любителите на риболов на каракуда това не е прието. Много рибари се познават и самостоятелно подготвят участъците, като ги облавят постоянно, което е добре известно на всички останали, посещаващи водоема колеги.

В зависимост от температурата на водата и въздуха, периодът на активност на кълване на каракудата се променя.Ако нощта се е случила топла, а водата се е затоплила добре предния ден, то оптималните часове за кълване на каракуда са сутрин – от 4-5 до 8-10. При благоприятни температурни условия нивото на водата в реката и количеството каракуда имат пряка зависимост. Каракудата намира в залятата водна растителност обилна хранителна база: млади филизи от растения, дребни мекотели, червеи, личинки на комари.

Ниска вода

Щом водата спадне, едрата каракуда се спуска в заливите, което обикновено се случва при ветрове с източна и югоизточна посока. В реките остават само малките каракуди, които обикновено се държат сред растенията близо до брега. При ниската вода ловенето става не в реката вече, а в плитчините на заливите или в „прозорците“ сред водната растителност.

В разгара на лятото при риболов в бързо течащи води не може да разчитате само на късмета или случайността. Доброто подхранване ще ви гарантира положителни емоции и доста задоволителни резултати. Не е достатъчно да подхраните, докато приготвите такъмите си. Възможно е, докато вие се подготвяте, рибата да се нахрани и да си замине. В сместа на подхранката трябва да влизат голямо количество растителни компоненти, такива като варено жито, булгури и смлени бисквити. Добавете и малко количество бели червеи. Най-добрата примамка при лова на каракуда през лятото е торният червей в комбинация с бял червей. Най-напред на стъблото на куката се слага белият червей, след това торният с дължина 5-7 см. Ако използвате хляб, то нека бъде на троха, а не на топче. На куката бихте могли да сложите още царевица, пуканка или дори стиропор /при положение че ловите с пружина, а и стиропорът е по-скоро примамка от типа ”когато нищо друго не върви…”/ Жилото на куката винаги се маскира старателно, тъй като устната кухина при каракудата е изключително чувствителна и, убождайки се, тя веднага изплюва примамката. Добре е пръчката да стои на стойка, тъй като и най-лекото движение на влакното може да откаже каракудата от кълване. При риболов на каракуда са абсолютно необходими дълги ботуши или гащеризон или поне стабилни обувки, които да ви предпазят най-малко от лятната роса. Освен това обезателно е да има надежден кеп, който се монтира до водата на телескопична стойка, така че да ви е под ръка. Може след дълги и напразни усилия да изкарате рибата на брега и без него, но това неиминуемо ще амортизира линията ви. Още повече че е трудно да се хване с ръка едра каракуда: може лошо да се нараните на заострената й гръбначна перка.

 

Заключение

В повечето случаи риболовът на каракуда не е така предпочитан както този на шарана и това, че се е закачила на куката, се отчита по-скоро като случайност. Единствено едрите каракуди се определят като трофей, но поведението им, и най-вече характерното и предпазливо кълване, би могло да бъде предизвикателство, с което не е лесно да се справиш, ако не си добре и предварително подготвен.

 

 

 

Add Comment