Теория на риболова с фидер

Фидер пръчките с техния тънък и ярко оцветени върхове продължават да удивляват със своята изящност и уловистост не само начинаещите, но и опитните риболовци. Но не всички риболовци знаят, че тази деликатна линия е предназначена за риболов не само на малки, но и на едри риби. По външен вид фидерът наподобява на спинингова пръчка. Затова  начинаещите риболовци нерядко правят грешка, използвайки пръчката не по предназначение, което често води до счупването й. Индикатор на кълването се явява тънкият и жилав ярко оцветен връх. Обикновено в комплект с пръчката се предлагат 2-3 различни върха с различна твърдост. Фидерите, както и спининговите пръчки, се делят на класове. Пръчки от лек клас – Light, съответстват на акция от 20-60 г и са предназначени за риболов в стоящи води. Фидери от среден клас –  Medium, са с акция от 30-90 г и може да се използват както на стоящи води, така и на реки с умерено течение. Пръчките от тежък клас – Heavy, са тези, които имат акция от 60-120 г и се използват на големи реки със силно течение.

Оборудване на фидера

Класическо оборудване на фидер линията може да видите на предложената схема. Основното влакно минава през противоусукваща тръбичка, към която се закрепя специална хранилка посредством вирбел или закачалка. Долният край на основното влакно завършва с вирбел, за който монтираме куката с повода. Над него има буфер, който да предпазва възела при засичане. Поводът в зависимост от различни фактори може да е с дължина от 25 см до 1 м. В посочения случай дължината на повода има голямо значение. Когато след замятане хранилката падне на дъното, трябва след малка пауза – от 30-60 секунди, да се направи леко и не особено рязко засичане, а образуваният корем да се обере от макарата. При това върхът на фидера трябва леко да се огъне. Тъй като хранилката е подвижна, цялото й съдържание ще се окаже на дъното, а куката със стръвта ще е в захранения участък. Този метод е оправдан при риболов на водоеми без забележимо течение. На реки захранката трябва да се отделя по естествен начин – чрез размиване от течението, а дългият повод увисва, клатушкайки се над дъното с голяма амплитуда, привличайки рибата от захранката. Макарата, която се използва, е безинерционна, мощна и с равномерно навиване на влакното и прецизен аванс. Ако ловите на фидер през зимата, е добре да използвате специална смазка. Тези, които ловят на спининг през студено време, добре знаят че ако макарата е дълго време на студ в неработно състояние, движението й е по-тежко, а на по-евтините модели дори се губи контрата на задния ход поради сгъстената смазка в макарата. Да се замята линията бързо и рязко, не е необходимо. Дори когато се изисква подаване на линията над 60-80 м от брега, по-добрият вариант е да увеличите теглото на хранилката и да изберете по-твърд връх, отколкото да се опитвате да компенсирате със сила. Големият брой дребни водачи на върха на пръчката позволяват равномерно да се разпредели натоварването по време на замятане на тежка линия. В същото време трябва да следим за това влакното да не образува клуп около някои от водачите – в такъв случай често се чупи върхът. Подобни повреди на линията и оборудването може да се случат и при използването на некачествено влакно – ето защо трябва да го избирате особено внимателно. Използването на плетени влакна е оправдано, когато ловите на водоем със силно обрасло дъно. В болшинството от случаите може да се справите, използвайки монофилно влакно с диаметър от 0,20-0,25 мм. Фидерът е много чувствителна линия, гъвкавият връх на която моментално реагира и на най-лекото съприкосновение на рибата със стръвта. Важен момент за успеха ви при риболов на фидер е точното подаване на примамката в захраненото място. Използват се няколко начина, за да достигнете този резултат. Като най-популярен и предпочитан ще спомена следният. След замятане на нужната дистанция между шпулата на макарата и първия водач на фидера с помощта на маркер оцветявам участък от влакното с дължина 2-3 см. Желателно е да се използва бяло влакно или флуоресцентно, за да е добре забележима отметката. Благодарение на това рискът от замятане и съответно захранване на друго място се свежда но нула. След всяко следващо замятане вие просто обирате влакното до белега. Много риболовци използват за тази цел възел от конци или пък закачат влакното на специалния клипс на макарата. Но според мен при замятане възниква ефект на застопоряване и натоварване, което може да доведе до късане на тънко влакно. След края на риболова белегът се измива с парцалче, потопено в одеколон или спирт. Фидерът е всесезонна тактика и на водоеми, които не замръзват, като право може да се номинира като най-успешната тактика за риболов на всякакви риби. В студеното време, както всички знаят, рибите се намират на дълбоки и отдалечени от брега места. За такива условия са необходими фидери от среден или тежък клас. С помощта на пръчка с дължина 3,60-4,20 м може спокойно да извършвате замятания на дистанции от до 80 м, че и повече. Хранилката трябва да тежи от 30 до 60 г. Ако се налага да се лови при минусова температура, ви препоръчвам да не използвате карбонови върхове, които на такива температури са доста по-крехки, а да използвате стъклопластови. Стойката на пръчката е от две части – предна с широка основа, подходяща за подпиране и оставяне на пръчката и стъбло с дължина от 0,5-1 м. Стойката ни позволява да монтираме на брега фидера по такъв начин и ъгъл, че да има най-малко съпротивление върху върха и влакното особено при риболов на течащи води. Освен това фидерът трябва винаги да ни е удобен и подръка, за да реагираме своевременно на най-слабото кълване. При риболов на течение се препоръчва пръчката да се поставя под ъгъл от 45-60 градуса.

Хранилки

Начинът на подаване на захранката е също много важен, особено при риболов на течение. Само правилно подбраната хранилка ще докара рибата към вашата стръв. В стоящи води формата на хранилката няма голямо значение. Главното е да бъде отворена и да съответства по тежест на използваната пръчка. Да се натъпква захранката в хранилката, не е необходимо. Хранилките за течение имат триъгълна или правоъгълна форма, с голямо тегло – 20-70 г, и трябва да се запълват със захранка по-плътно – понякога дори е полезно да запушите едната страна. Това е особено удачно в случаите, когато рибата е малко активна, а също така и на участъци с бързо течение. Ако във вашия риболовен куфар няма хранилка с необходимото тегло за дадените условия, но има по-лека, да я утежните допълнително не е трудно – достатъчно е да монтирате допълнително утежнение на мястото на закрепване на хранилката.

Захранка

В качеството на захранка обикновено се използват стандартни сухи смески, които трябва да се овлажнят с вода по възможност от водоема, на който ще ловим. Като правило към базовата смес добавям и жива стръв в съотношение 10:1. Готовата захранка трябва да се получи по-рехава в сравнение с тази при риболов на плувка. Това е необходимо в случай, че в хранилката не бива да остава захранка след засичането. За реки със силно течение се изисква плътна захранка, слабо отмиваща се. Тя се приготвя на два етапа. В началото се взима 200-300 г смес, използвана в рибните стопанства – гранули, и попарваме с вряла вода. Водата едва-едва трябва да покрива гранулите, за да може да се получи еднородна смес след 2-3 часа. После омесваме разтворените гранули с 1 кг овлажнена захранка и омесваме добре. От сместа трябва с лекота да се правят стегнати топки, които да не се разпукват. Ако лепкавостта ни се види недостатъчна, може да добавим малко пръст. Топките трябва да са лепкави, защото ще ловим на течение. Едно такова количество е напълно достатъчно за интензивен риболов на умерено течение за 5-6 часа.

Куки

Размерът и формата на куката, използвана при фидер риболова, зависи от големината на стръвта, размера на предполагаемата риба и условията на риболов. За червеи, ручейник, бял червей най-добре е да се използват куки с дълги дръжки. За растителни видове стърви оптимални са куките с големи овали и къси дръжки. При риболов на шаран нерядко се случват т.нар. изплювания – когато рибата взима стръвта, но почувствала съпротивление, тя я изплюва. В такива случаи препоръчвам да използвате по-меки върхове на фидера, но още по-добре е да монтирате супер остри куки със странична извивка. Това ще ви осигури минимум двойно повече резултатни кълванета.

Стръв

Видовете стърви за риболов на фидер са най-разнообразни. Животински – червеи, вердевас, бял червей и други, са препоръчителни при риболов в хладки води и на течение. Растителните – жито, грах, царевица, коноп и други, е по–добре да се използват само през лятото. Най-популярна стръв през лятото за риболов на платика, например, е вареното жито. Да се приготвят, никак не е сложно, като е добре след това да се поръсят с галета, за да се запазят свежи и неизсъхнали. Подбират се по-едри и цели зърна. Хубаво е да се съхраняват в стъклен или пластмасов съд. При риболов на стандартен дънен риболов изискванията към стръвта като цяло се изчерпват с това, че тя трябва да се държи здраво на куката. Фидерът ни позволява да използваме и по-нежни видове стърви,  благодарение на мекия край на линията, който прави замятането плавно. Основното преимущество при риболова на фидер се явява в това, че отпада необходимостта от допълнителни сигнализатори на кълването. Освен това неговата чувствителност и ясно подчертано усещане на всяко, дори и най-лекото кълване, го правят незаменим при деликатен и труден риболов, спестявайки ни всякакви грижи за това, дали линията е опъната, или дали има корем, особено при вятър.

2 thoughts on “Теория на риболова с фидер

Add Comment