Турнир на маниаците в Москва

Тази година за първи път в Русия се проведе “Турнир на маниаците”. Единадесет луди глави си направиха състезание на Москва река в средата на зимата с щеки. За българина да лови зимно време на открита вода, не е нещо особено, но за руснаците си е равносилно на подвиг. Организатор на мероприятието е Юрий Радугин, собственик на най-популярният сайт за спортен риболов  matchfishing.ru Специално за “На плувка и дъно” Юра помоли победителя в състезанието да направи един кратък репортаж от събитието.

Как се менят времената! От година на година студовете стават все по-малко, а това ни дава възможност да практикуваме любимия си спорт. Топлото време ни позволи да проведем първото в историята на руския риболовен спорт състезание по риболов през зимата с летни такъми. Състезанието беше кръстено “Турнир на маниаците”, тъй като да ловиш с щека при температура -15 градуса, си е чиста маниащина.Регламентът заради зимните условия бе леко изменен от стандартния. Един час за подготовка и два тура по час и половина с 15 минути почивка между тях. Класирането бе само индивидуално. Всеки състезател имаше право на не повече от десет литра подхранка и до половин килограм вердевас. Състезанието се проведе в центъра на града на Москва река, в района на квартал „Марино“.По думите на Юри Радугин, който вече беше ходил да тренира на мястото, очакваше се скоростен риболов. Риба имало доста и била достатъчно активна. Основно се очакваше да ловим бабушки и уклеи. Течението в този участък на реката е слабо, оптимална плувка за използване 2-4 г. Изхождайки от получената информация, решавам да направя следната смес: 1 кг Sensas Etang + 1 кг Sensas Gross Gardons. Овлажнявам подхранката у дома час преди да изляза. Все пак да бъркаш подхранка през зимата на водоема и да добавяш ледена вода, си е удоволствие доста под средното. Отделно нося със себе си 2 кг пръст Sensas Terre de Somme.На жребия тегля №2. Опитът ми в състезания е показал, че едва след финала може да се говори дали изтегленият жребий е бил късметлийски. Неведнъж състезатели с добър жребий се се оказвали на опашката в крайното класиране. Разбира се, случвало се е и обратното, но аз нямам никакво време да мисля за жребия. Вече съм се концентрирал и очаквам с нетърпение сигнала за тежка подхранка. Толкова се бях замаял, че си разтоварих багажа на друго място. И едва когато видях втрещения поглед на моя “съсед” Сергей Силченков, разбрах, че съм сбъркал мястото. Добре че не бях започнал да си разпъвам топсетите и куфара. Започвам меренето на дълбочината на дистанция 13 м. Първоначално имах намерение да ловя на 11м, тъй като се очакваше бърз риболов, но трябваше все пак да разузная релефа на дъното. На този етап всичко мина без изненади – релефът представляваше равен склон. Изненадата, по-точно подаръкът от съдбата, получих при детайлното изследване на релефа на дъното на дистанция 11м. Точно срещу мен открих малка вдлъбнатина, където дълбочината бе с около 25-30 см по-голяма. Така дистанцията за риболов се самоопредели. Подготвих три топсета с такъми 2,3 и 4 г. Обмисляйки модела на плувките, се спрях на SERIE C от FAPS. Линията, която използвах, бе следната: повод с дължина 15 см от влакно 0.08 мм, кука Colmic B2000 №20. Използвам два дропера от съчми №10, на 15 см – грозд от три съчми №8, на 20 см – останалите съчми и оливетка. Дълбочината на мястото за риболов е около 3 м и на мен ми се наложи да скъся малко такъмите, за да мога да ловя така, че 5 см от повода да лежат на дъното, точно на склона на ямата. Завършвайки премерването на дълбочината, започнах да си дооправям подхранката. И сега ще ви разкажа за експеримента, който реших да си направя на този турнир. Преглеждайки преди време риболовната преса, попаднах на интересна статия за използването на пръст в подхранката. Идеята беше, че пръстта е естествената среда на вердеваса и най-добре е той да се подава именно с пръст. По този начин той по-дълго остава жив и на активността му няма да влияят солта и ароматите, които се съдържат в подхранката. Вердевасът с пръст трябваше да бъде онова специално блюдо, което трябваше да задържи рибата пред мен през цялото време. А подхранката трябваше да изиграе ролята на привлекател към основното блюдо. За основно подхранване аз приготвих 6 топки пръст с вердевас и 6 топки с подхранка. Най-после звучи дългоочакваният старт. Вкарвам линията с плувка 3 г. При първото изтичане плувката ми нервно потрепва, докато накрая не виждам отчетливо кълване, и вадя първата риба – уклей. Отбелязвайки за себе си историческия момент за улова на риба на щека през зимата, продължавам да ловя. След известно време на подхранката ми плътно се установява бабушка и на мен не ми остава нищо друго, освен да я ловя скоростно. Точно в този момент разбирам колко ми е домъчняло за риболова на щека през дългите зимни месеци. Не мисля нито за интервалите между дохранването, нито за броя уловени риби. Иска ми се просто да ловя, ловя… което всъщност и правя до края на първия тур. На състезание голяма роля играе увереността – увереността в своите сили, увереност, че храната лежи именно там, където трябва, и работи точно по този начин, по който трябва, увереност, че такъмът няма да ти изневери точно в най-неподходящия момент. В този ден аз нямах проблеми с увереността. Топките за дохранване сякаш сами летяха в нужния момент в нужната точка. Темпото на риболов не спадна до края на първия тур. Работата с такъма вървеше гладко и ми доставяше удоволствие. И така, финиш на първия тур. Имаме 15 минути почивка, за да си стоплим пръстите, да поговорим със съперниците и просто да отдъхнем. През почивката аз си направих два извода. Активната риба, и в частност активното хранене доведоха до това, че храната ми намаля. С общо решение продължителността на втория тур бе удължена на два часа. Сега ще трябва строго да следя да ми стигне храната до края на състезанието. Налага се да намаля темпото на хранене, а от това вероятно ще падне и скоростта на ловене. Дали ще ми стигне преднината от първия тур? Ще видим. Нямам намерение да се предавам без бой. Звучи командата старт за втория тур. Паузата от почивката се налага да се компенсира и подавам три малки топчици. Значи в баката остава още по-малко храна… Началото като че ли е ободряващо, темпото се запазва същото. Но предчувствието ми започва да се оправдава. Паузите между кълването стават все по-дълги и по-дълги. Най-обидното в тази ситуация е моята безпомощност. Знам много добре какво да направя, за да върна предишното темпо, но не мога да го осъществя, тъй като за последния час няма да ми остане никаква храна. Остава ми само да изтичам и да ловя останалата риба, която е все по-предпазлива. Край. Първи теглят рибата на Сергей Силченко – 2710 г, като че ли лових повече от него. Моята риба теглиха на два пъти заради кантара – 4235 г. Първи улов до момента, но следват още седем души. На Юра рибата също я теглят на два пъти, но неговият улов е 3630 г. Това е моята първа победа в кариерата ми. Юра е втори, трети остава Сергей. Благодаря на Юрий за организираното мероприятие и за възможността да се насладим на хобито си дори в студената зима.

 

 

 

 

 

 

1 коментар по “Турнир на маниаците в Москва

Add Comment