Уместен ли е патриотизмът при избор на подхранка?


Колкото повече риболовни подхранки се появяват на българския пазар, хората, които се вълнуват от това, си задават все повече въпроси относно коя марка да изберат – вносна или българска? По какво се различават, различават ли се те изобщо? Как да се използват и има ли нужда от тях?

Първоначално моето отношение към вносните подхранки също беше доста скептично. Според мен вносните храни бяха също като самоделно приготвените, но опаковани в красиви пакети и значително престояли по складовете. Отчасти за това бяха виновни първите пакети вносна храна, които опитах. Те нямаха никакъв аромат, тъй като бяха престояли с месеци в един склад. Две години след това отказвах да ползвам тази марка храна, докато си променя мнението.

Първите сигнали дойдоха, когато отидох да наблюдавам състезанията по спортен риболов. Отборът, който пръв използва вносна подхранка, беше пловдивският “Хеброс 94”. Те ловяха с храна MILO и печелеха убедително. По онова време у нас се продаваше само подхранка SENSAS, която беше именно от онези, престоялите с месеци храни, понеже бе извадена на рафтовете от спонсорството на националния отбор. Освен това в онези години цена от 8 лв. за пакет изглеждаше направо умопомрачителна. Впоследствие отборите един по един започнаха да използват вносни подхранки, но повечето състезатели все още нямаха необходимата им техника. Затова се получаваше парадокс: монтанската школа вършееше по турнирите с храни собствено производство, но имаше зад гърба си огромен опит. Мнозина състезатели се опитваха да откриват топлата вода и впоследствие добавяха към вносните подхранки свои подобрения, като се надяваха това да им донесе дългоочакваната победа.

Преди самият аз да започна да ловя с вносна подхранка, дълго умувах и разглеждах съдържанието на различните смеси. В крайна сметка се оказа, че вносните храни се правят от същите основни компоненти:  сол, захар, орехи, коноп, лен, галета и други „обикновени“ добавки. Но някои свойства на храната говореха и за наличието на още нещо, което го няма в българските храни. На първо място това са ароматизаторите и начините им на вкарване в подхранката. Българската смес от обикновени компоненти няма такъв аромат както по сила, така и по качество. И което е по-интересно, ароматът  се съхранява в сипкавата смес в нехерметически пакет много дълго време. Дълги години на пазара нямаше български храни с подобно качество, но напоследък нещата започнаха да се променят.

Второто отличително качество е достатъчно дългият срок на съхраняване при наличието на естествени компоненти в храната, които в българските храни губят своето качество. Например такива добавки като коноп и други маслосъдържащи се вещества в нашите храни се развалят с времето. Губи се и се разваля техният аромат. Това става заради разлагането на тези вещества от микроорганизмите. За предотвратяването на този процес е необходима специална обработка и използването на консерванти, които липсват у нас и не могат да се използват заради оскъпяването на продукта. По мое мнение подхранките могат грубо да бъдат разделени на три основни групи:

 

Първа група – напълно готова за употреба подхранка. Тези смеси вече имат или трябва да имат определен аромат и вкус. Качеството им в голяма степен се определя от грамотността и отговорността на фирмата производител. Такива са подхранките FilStar, Promix,  Pelikan, Rekord и още няколко марки. Техен недостатък е единствено срокът на годност. Повечето фирми производители започват с малка гама по-евтини храни, като постепенно разширяват гамата за различни видове риби и условия.

 

Втора група – това е комплекс от компоненти за приготвяне на собствена подхранка с необходимите качества.За целта има базови смеси, ароматизатори, добавки и свързващи компоненти. При добро качество това решение е удачно особено за риболовци, които знаят какво точно искат от подхранката си. Това ви позволява като при конструктора да си сглобите собствена рецепта, но изисква някои познания, които разширяват възможностите на клиента. У нас се предлагат отделно галета, бисквита, аромати, конопено семе, кориандър, както и голяма част от необходимите компоненти за създаване на една успешно работеща рецепта.

 

Трета група – това са най-елементарните готови подхранки от рода на “Ести”. Според мен появата на тези храни се обуславя от нежеланието или невъзможността на производителя да влага пари в производството. Продажбата на такива храни е „вредно“ за риболовците, особено за начинаещите, защото често търпят разочарования, които впоследствие се прехвърлят към всички подхранки.

Що се отнася до вносните подхранки “Сенсас”, “Ван ден Ейнде” и “Мосела”, те се отнасят определено към първа и втора група. Те имат както готови храни, така и компоненти за сглобяване на собствени рецепти. Това дава възможност за различни експерименти и създаване на „собствени“ смеси.

Какви изводи могат да се направят от казаното дотук?

Според мен финансово стабилният риболовец еднозначно трябва да използва фирмени храни, независимо дали са готови смеси или сглобяване на собствена рецепта. Информация за смесване на различни компоненти в момента в риболовната литература не липсва, а и на самите пакети на вносните подхранки има указани достатъчно рецепти.

Тези, които не могат да си позволят лукса да ползват постоянно вносни подхранки, ще трябва да използват родните, но с някои уговорки. Помнете, че много от компонентите имат ограничен срок на годност. Наличието на кисел аромат е показател за старост на храната. Това неминуемо ще се отрази зле на вашия риболовен излет. Така че гледайте какво купувате.

А тези, които съвсем са я закъсали, могат да си произвеждат и собствена подхранка с български материали. Ще ви трябва малко информация и време, но пък това ще ви позволи да съкратите разходите си до минимум.

 

Божидар Тодоров – Папарака

 

 

 

 

 

Add Comment