Ян Ван Шендъл : От практиката към теорията


Една изповед на легендарния Ян ван Шендъл пред френския фоторепортер от Declic Peshe Никола Беру

Възраст – 45 години

Семейно положение – женен, с две деца – Милена и Робин. Жена му – Росица, е българка.

Състезателна дейност – продължава вече 30 години. През това време е участвал в около 1500 мача. Спечелил е 140 – 150 от тях в осем различни страни. Бил е национален шампион както индивидуално, така и отборно. Досега е участвал в 5 световни първенства, като най-добрите му класирания са 3-ти и 4-ти. Най-доброто постижение обаче – това, което свидетелства за изключително високата му класа, е, че средният му резултат от десетте състезателни дни на световните първенства е 4.6 наказателни точки на мач. Бил е мениджър на националния отбор за една година, през която стават 2-ри на европейското първенство. Най-големият му улов на състезание е 80 кг червеноперка за 5 часа. Друго запомнящо се постижение са 4-те поредни победи за една седмица в състезание с над 100 участници в Северна Ирландия, включващо и северноирландския шампионат за риболов с щека, с над 200 кг червеноперка и платика. Постижение, което никой друг досега не е изравнил.

Много е трудно да се каже в коя техника на риболова Ян ван Шендъл е по-добър, тъй като той е примерът за риболовец като цяло. Но и той, разбира се, си има своите слабости, като например риболовът на фидер. Тази техника Ян владее до съвършенство, но също така владее и щеката, късата пръчка whip и мача.

Веднъж по телефона Ян ван Шендъл коментираше, че френските рибари трудно излизат извън традиционния начин за риболов на ваглер на голяма дистанция и понякога заради това пропускат едрите риби, които са близо до брега. Тъй като аз бях доста  скептично настроен, той се закани да ми докаже на практика своята теория.

Получени идеи

След 350 км по хубавия път след границата с Белгия ето ме отново пред вратата на Ван Шендъл. Признавам си, че всеки път доста се вълнувам от възможността да прекарам деня в неговата компания. Той не само е перфектен риболовец, но е и един истински бърборко като мен и умее отлично да предава своите познания.

Често пред чаша кафе ние коментираме въображаеми излети, подхващайки една идея, която разнищваме от игла до конец. В тези диалози аз играя ролята на Тома Неверни, като подлагам всяко негово твърдение на съмнение, ако то не е обосновано с точни обяснения.

Днес дискутираме дали наистина е вярно, че колкото по-навътре се лови, толкова по-големи риби се хващат, но Шендъл е противник на това схващане. Аз по принцип съм привърженик на тази теория, но играя ролята на адвокат на дявола. Затова помолих Ян ван Шендъл да ми докаже твърдението си на теория и после на практика.

Започнахме с посещение на неговия прословут гараж, където той с педантична грижливост съхранява своите риболовни принадлежности.

Там той приготви една от своите любими смеси, с която по-късно овлажни подхранката на брега на водоема.Той отваря един пакет Van Den Eynde и добавя една супена лъжица някаква много сладка подхранка. След това овлажнява сместа, така че да се получи една много рядка супа, която прилича на шоколадов крем. С удоволствие бих си хапнал от него.

Взехме част от оборудването му, червеи, кастери и няколко пакета торен червей и се отправихме към каналите.

На около 30 км от неговата къща спряхме на едно място с малко пристанище и лодки за разходка на отсрещния бряг. Брегът бе стръмен и равномерен. Имаше само един проблем – право в лицето духаше силен вятър, а слънцето лежеше много ниско и видимостта бе отвратителна.

За щастие Ян ван Шендъл извади от своя куфар два чифта поляризиращи очила. Това ни позволи да ловим спокойно, без да се налага да монтираме по-дебели антени, за да се виждат при лошите атмосферни условия.

Ян премери усърдно дълбочината вътре – на 11 м, и пред краката си. През това време той сподели: “За 40 състезания, в които съм участвал, съм печелил поне 30 пъти в моя сектор. В ?  от случаите това е благодарение на риболова с хубави риби до брега. Навътре има всички видове риби, които можем да си представим, но никога не хванах риба, по-едра от 200 г. В такава ситуация до брега можеш да се надяваш да хванеш платики до кило или големи костури”, ми каза той.

Моментални резултати

Ян започна да приготвя своята подхранка за риболова на ваглер – половин пакет Van Den Eynde TURBO, която овлажни с шоколадова есенция, предварително разтворена във вода. След това започна да оборудва своята мачова пръчка.

“По принцип е добре да се лови максимално леко, плувка 0.10-0.20 г е в рамките на допустимото. Но днес има силен вятър и това ме задължава да ловя с по-тежка плувка. Като се има предвид, че ще ловим на кастер, който трябва да лежи на дъното неподвижно (има се предвид вятърът и лекото течение), това категорично ме задължава да монтирам “тежката” плувка. И той наистина я монтира – 0.30 г. Куката му има една особена извивка и Ян настоя да ми обясни защо използва такъв модел кука при риболова си на кастер.

Много риболовци изпускат риби именно заради формата на куката при риболов на кастер. При тази ситуация повечето от тях започват да променят разположението на съчмите, размера на плувката или начина на задържането. Решението е просто: размерът и формата на куката.

Всъщност един кастер се закачва, закривайки тотално куката отвътре. Ако разстоянието между върха и ръба на кастера е много малко, правим геле. Необходимо е да се използва един размер на куките, който е в пълно съответствие с диаметъра на кастера. Това може да бъде №18 за ситните кастери и №16 за нормалните. За едрите кастери е подходяща кука №14, но те са наистина рядкост.

Докато Ян ми обяснява, подхранката вече е бухнала и е време да подготвим червеите. За риболова на 11-ия метър Ван Шендъл реже доза торни червеи със специални двойни ножици, след което добави към сместа една шепа кастери. Той оформи 8 топки, които буквално подреди една върху друга под върха на щеката

С купинг-кита Ян подхрани късата дистанция на 4 м от брега.

Последва първото замятане на голямата дистанция, като през това време Ян пося по няколко кастера с прашката на близката дистанция през няколко минути. Мина половин час, а вътре Ян бе хванал само 2 червеноперки от по 10 грама, но все още смяташе, че е рано да опита шанса си на брега. В края на 40-ата минута в живарника му имаше още три червеноперки и едва тогава той реши да мине на късата дистанция.

Още при първото замятане и изтичане той закачи… едно клонче. При второто подаване на пръчката, още преди да се е успокоила плувката, последва мълниеносно кълване и той подаде кепчето, за да извади една 200-грамова червеноперка. И тогава започна един истински фестивал на риболова. Признавам си, че въобще не го очаквах. Ян не подаде повече от първоначалните 4 купички подхранка на късата дистанция и не стреля повече от 10 какавиди с прашката за 3 минути. Рибите кълвяха стръвно, те не само че бяха с добри размери, но и различни видове. Освен регулярните бабушки той удари един добър костур, после една платика 800 г и накрая за капак една красива змиорка.

Тогава аз настоях той отново да опита на 11-ия метър, тъй като според мен рибата просто се бе активизирала и би трябвало да кълве навсякъде еднакво. Резултатът бе, че за 15 минути на голямата дистанция нямаше нито едно кълване.

Така Ян ван Шендъл успя да ми покаже как е възможно да успееш да хващаш по-удачно на самия бряг, отколкото навътре. По този начин той опроверга общоприетото схващане на повечето английски риболовци да се храни на няколко точки едновременно. Но Ян поясни, че всичко зависи от конкретната ситуация.

Преди да си тръгнем, помолих Ян ван Шендъл да ми даде логично обяснение на феномена, който ми демонстрира – защо всъщност риболовът на къса дистанция бе по-резултатен от риболова на голяма дистанция. Той обаче не успя да ми даде смислен отговор. За първи път ми се случи риболовец от такъв ранг да направи нещо уникално на практика, а да не може да го обясни на теория.

 

2 thoughts on “Ян Ван Шендъл : От практиката към теорията

  1. Какви са тия ваглери при риболов на щека ???
    Папарак само с копи пейст не става , добре е преди да ги публикуваш да си преглеждаш преводите.

    1. Благодаря ти за съвета. Статията е за риболов на две дистанции – мач и щека. Добре е като четеш да мислиш, а после да даваш акъли.

Add Comment