За и против флуорокарбона – 2 част

Eсенната мъгла с наченки за разсейване обвиваше езерото, когато топките вече бяха слепени и се скриха в мрака на единадесетия метър. Сега имах достатъчно време, за да се съсредоточа върху задачата на деня – поводите.

Флуорокарбонът и възлите

Връзвах двата типа поводи – от флуорокарбон и монофилно влакно, ползвайки куковръзвачка. Всеки възел овлажнявах предварително и с монофилното влакно нямах проблеми, но с флуорокарбона не беше точно така. Разгледах внимателно влакното, за да видя няма ли някакви повреди, но за моя изненада всичко беше нормално. Възелът беше идеален. Добро начало. Връзвах куки Kamasan B611 №16, които ми позволяваха спокойно да използвам за стръв както червеи, така и кастери. Куката стоеше чудесно на повода без следи от триене или повреда по влакното над възела. До този момент флуорокарбонът се държи чудесно.

Заключение 1

Избраните от мен флуорокарбонови поводи не бяха повредени. Влакното се оказа перфектно – нито много меко, нито много твърдо. Това беше първокласен резултат. Нямаше абсолютно никаква разлика между възлите на флуорокарбона и монофила.

Началото на риболова

От момента на тежката подхранка изминаха 15 минути, време беше да започна риболова. Първо подадох щеката с монофилен повод и стръв 2 кастера. Бавно отпуснах линията върху хранителното петно, докато плувката не се изправи и зачаках. Секунди по-късно последва първото кълване. Това беше шаранче около 500 г, едно добро начало. Преминавам на флуорокарбоновия повод, отново на два кастера. Чаках повече от 15 секунди, докато плувката плавно потъваше и… геле. Извадих линията, а кастерите не бяха пипнати. Това се повтори още два пъти, докато най-накрая успях да закача наглото шаранче. Върнах се към моноповода и почаках няколко минути, докато последва кълване и поредната риба. Отново флуоро, плувката се изправя, потъва и отново – геле, а кастерите непипнати. Това се повтаряше отново, и отново през цялата първа част на риболова. Беше очевидно, че с моновлакното трябваше да изчакам няколко минути, преди да последва кълване, но уверено засичах рибата, а на флуороповода следваше моментално кълване и геле. Започвайки да разсъждавам, стигнах до единствения извод – очевидно рибата просто закачаше с тяло невидимия флуорокарбон във водата.

Заключение 2

Ако пред вас има много риба, вероятно ще имате много докосвания по влакното. Това наистина не е преимущество, защото е доста изнервящо, но е съществено. Ако рибата не вижда вашето влакно, те неминуемо ще клъвне.

Развитието на риболова

С течение на времето мястото ми се успокои. Според мен основното подхранване събра доста риба, която беше причина за лъжливите пипания. Постепенно на храната се събраха едри риби, които избутаха дребосъка. Започнах да ловя хубави едри каракуди, примесени с единични линове и едри шарани. Всички каракуди бяха доста борбени, проверявайки флуорокарбоновия повод и надеждността на възлите, тъй като при тази линия здравината е доста по-малка, отколкото при обикновената. Усещах, че възелът, с който беше завързана куката, може да се окаже слабо място, тъй като много съм чел за склонността на това влакно да “пълзи” на възел. Използвах Kamasan B611, една мощна кука с гладка повърхност и относително малка лопатка. Затова аз постоянно очаквах, че възелът ще се развърже, но това не се случи. Аз дори имах няколко затърмъчени риби, но поводът издържа перфектно. Още един плюс за флуорокарбона.

Заключение 3

В деня на теста нямах никакви проблеми нито с флуорокарбона, нито с обикновеното монофилно влакно. Не изпуснах нито една риба и не скъсах нито един повод. Наистина аз не закачих през този ден нито една едра риба, но в крайна сметка не тези риби бяха моята цел, иначе бих поставил повод 0.14 мм, а не както в случая –  0.10 мм. Независимо от това, рибите бяха прилични, а поводите се държаха чудесно.

На коя линия кълвеше по-бързо?

Когато рибата се успокои и докосванията по влакното отминаха, аз засякох време – за колко време рибата атакува стръвта. Рибите бяха смесица от бабушки, каракуди и дребни шаранчета. През това време аз се убедих, че на флуорокарбоновия повод кълването става по-бързо. Аз често сменях стръвта от един на два кастера, ту на едната, ту на другата линия, но флуорокарбоновият повод се държеше малко по-добре от монофилния. Разликата не беше осезателна, тъй като и с двата такъма хващах риба. И все пак на флуорокарбоновия повод кълването ставаше по-бързо. Около 12 ч. на обед пипането намаля. И на двата такъма се налагаше да чакам по 5-6 минути за кълване. След като реших да поекспериментирам със стръвта, започнах да нанизвам парченце торен червей, варирайки от малко парченце до цял червей. На червей успях да хвана няколко костура, основно придърпвайки стръвта по дъното към хранителното петно. При новата тактика на практика нямаше особена разлика в двете линии. Следобед кълването отново се активизира и започнах да ловя добри каракуди на сандвич от торен червей с кастер. При риболова на едра стръв отново се оказа, че между двата повода няма особена разлика. Постепенно започнах дори да си мисля, че по-раншното ми впечатление за по-бързо кълване на флуороповода е било по-скоро внушение. Аз опитах да се върна на комбинацията от два кастера и веднага хванах малка бабушка. В този случай именно голямата стръв, а не поводът пресяваха едрата риба. Това беше единствената област, където аз бях сигурен в превъзходствата на флуорокарбона, но резултатите се оказаха неубедителни. Рибата в този водоем е много хитра и внимателна. Стараех се да подавам стръвта в долните слоеве колкото може по-естествено. Цял ден подавах двете линии, като ловях на пропадане. По идея флуорокарбонът трябваше да има предимство, но това не се оказа така. Имах няколко кълванета на двете линии, но повечето риби кълвяха от дъното.

Заключение 4

Докато риболовът вървеше на малка неподвижна стръв, флуорокарбоновият повод се държеше по-добре. При голяма стръв и влачене по дъното различията се изпариха. Това не е изненада, тъй като невидимото влакно има ефект, когато стръвта е неподвижна и рибата внимателно изследва стръвта. При придърпване тя е по-непредпазлива и атакува по-смело.

В края на риболова установих, че съм научил много нови неща за флуорокарбона.

Плюсовете

Основно се отнасят до това, че се оказа много лесно да се работи с флуорокарбоновите поводи. Независимо от слуховете за твърдостта на това влакно, неговата ненадеждност на възел и слабина на опън, кордата премина теста отлично. Аз хванах на невидимия повод много риба през целия ден и не забелязах нито един намек за ненадеждност или проблем с възлите. Тръгвах си с твърдата увереност, че флуорокарбонът е способен да стане доминиращо влакно за поводи особено при сложни условия за риболов и през зимата.

Минусите

От друга страна, лъжливите кълванета, предизвиквани от докосванията на влакното, дразнят и могат да бъдат сериозен проблем през лятото, особено при риболов на арендаторски водоеми. Доказателствата за това, че на флуорокарбон се хваща повече риба, са неубедителни. Мисля, че ако цял ден бях ловил на два кастера, флуорокарбоновата линия щеше да ми даде някакво преимущество, но незначително. Този път не мога да кажа, че благодарение на този повод хванах повече риба.

Ключовият въпрос след този опит е дали за в бъдеще ще използвам флуорокарбон. Отговорът е категорично да, но не във всички ситуации. Бих го използвал зимно време и при редки риби, когато съм убеден, че ще ми даде определено преимущество. Бих го използвал също така в бистри води, а също така при риболов на уклей.

Със сигурност няма да се откажа от използването на монофилно влакно за повечето свои риболови. Често аз ловя едри риби, особено на състезание. И ако трябва да изчакам малко повече за кълване на едра риба, бих го направил, защото монофилното влакно има два пъти по-високи показатели на здравина.

И все пак аз съм настроен положително към флуорокарбона след този тест. Най-важният урок е, че ако човек не опита нещо ново, никога няма да разбере работи ли то, или не.

 

 

 

Add Comment