За испански шарани на р. Тахо

С моя колега и много добър приятел и риболовец Густаво решихме да ме заведе на река Тахо – най-дългата река в Испания, и да се запозная на живо с нейните шарани. Подготовката ни се състоеше главно в закупуване на бира и храна, защото риболовът е на бойли, които имахме в изобилие от наши предишни риболови. В събота на обяд бяхме готови за път и тръгнахме към мястото на битката. По предварителни сведения там ни очакваха едри и борбени шрани. Мястото, на което щяхме да ловим, се намира на около 230 км от Толедо – нагоре по течението на реката по посока град Куенка. Маршрутът е Толедо, Оканя, Тарантикон и след него се отбиваме от магистралата за село Албалате де Зорита. Наближавайки го, Тахо блесна под нас в цялото си величие в приказно небесносин цвят. Настанихме се в близост до самия бряг под едни тополи. Направихме бивака, разхлаждайки се приятно със студена бира, и към 20 часа започнахме да захранваме с бойли. За замятане на бойлите използвахме старо коляно от щека – тази импровизирана, но много ефикасна „кобра” работи така безупречно, че с лекота замятахме миксовете от бойли след средата на реката, което ще рече на около 40-45 метра от брега. Както установихме, дълбочината там е от порядъка на 3,50-4 метра. Монтажът на линиите ни е стандартен – противоусукваща тръбичка с тежест с вирбел, повод и кука с монтаж на косъм. Поводът е с дължина от около 20 см, куките – №2 – №4, черни, от шаранската серия на Sensas. Заради течението, след като
заметнем всяка пръчка, закачаме на влакното по една тежест от 25 г, чиято цел е да свали цялата линия на дъното и да не се влачи от течението. По такъв начин избягваме корема и водораслите, които реката носи и се закачат на линията ни. Денят в Испания през лятото е доста дълъг и е светло до около 23 часа. Първите удари обаче регистрираме още малко след 22 часа. Оборудването ни включва шест специализирани пръчки – три на 3lb и три на 21/2lb, оборудвани като по учебник с байтрънър макари и сигнализатори. За мой късмет първото кълване бе на моя пръчка и още щом индикаторът пронизително започна да пищи, плавно засякох. В първия момент не усетих никакво напрежение и съпротива – явно рибата вървеше към мен към брега, но още в следващия момент, в който си помислих това, авансът внезапно пропищя и пръчката се огъна под силен натиск. След кратка петнайсетминутна борба в кепчето лежеше уморен първият шаран. Безспорно красавец, с тегло от 9,870 кг, както установяваме надлежно по-късно. Рибите тук трябва да се откачат задължително в специално гумено платно, за да не се наранят. Аз съм особено щастлив – това е първият ми шаран над 5кг, който вадя, и за жалост не в родината си. След като търпеливо понесе процедурата по откачане, мерене и фотографиране, рибата се връща обратно в реката. Към един часа след полунощ имаме още три успешни удара и битки, като две от тях са пак на моя въдица, а една на Густаво. Рибите са с тегло 5 кг, 6,700 кг и 7,900 кг. До сутринта имаме още три удара, но за жалост неуспешни. Всяка една от рибите бе поставяна в отделни торби, за да не се нараняват и след сутрешното си кафе направихме снимки с улова заедно с нашите приятели и компания. След това рибите бяха пуснати обратно в реката с тайната надежда догодина да ги уловим пак, но вече поотраснали. Доволни от успешния излет, потегляме обратно, като правим и същевременно разбор на ситуацията. В резултат на това се оказва, че всички удари са били на червени бойли тути фрути и ягода. Това е нещо, което изрично искам да подчертая, като смело мога да твърдя, че за една година активен риболов в Испания най-успешните ми риболови са били именно на червена захранка или стръв – бойлета или царевица. По принцип не може да се направи чак генерален извод, както и да се обясни защо това е така – може би заради цвета на почвата, но определено това си е загадка, която остава без някакво логично обяснение. На този риболов нямахме слука с бяла мряна, каквато обитава Тахо в изобилие, и предвид успеха на този първи излет бяхме решили след около месец да повторим този маршрут. За жаласт поради жегите гората точно на нашето място се беше запалила, затова се наложи да направим промяна в плана и заложихме на слуката в риболова на сом на Макиненза, но това е вече друг излет, за който скоро също ще споделя с вас на страниците на любимото списание. Надявам се, че така ще ви направя поне малко съпричастни, за да усетите магията на тази голяма река.

 

Христо Бутников

 

1 коментар по “За испански шарани на р. Тахо

  1. Какво да ви кажем освен да ви поздравим за невероятни от улов,който сте направили, с тези рибки ще има доста хора да се нахранят, но все пак рибарят си е рибар и трябва да хване поне веднъж в живота си огромна риба,която да помни. Хубаво впечатление ми направи и това, че всяка една от рибите сте били поставили в отделни торби, за да не се нараняват , това е много мило и показвате все пак уважение към тях и към живота им.Тази година плануваме да идем до Испания и може да метнем по някоя въдица там защо не.

Add Comment