За морунажи на Диканите


Един излет на отбора по спортен риболов „Биг Фиш“

Най-после успяваме да се съберем целият отбор и да осъществим един съвместен излет, нещо, което планираме отдавна. Първоначално имахме идея да посетим някакъв водоем до София, където трябваше да ловим бабушки и каракудки, но в крайна сметка разумът надделя и успях да убедя съотборниците си да отидем на Диканите. Водоемът е известен, преобладава основно морунаж, бабушка, епизодични каракуди и съвсем редки шарани.

Пристигаме около 8 часа и се настаняваме на левия бряг малко след трафопоста. Преди нас вече има десетина души, които безучастно са вперили погледи в плувките си. Избирам си едно място, където брегът ми се струва доста стръмен и се надявам да има дълбочина. Отдясно на мен сяда Ники, отляво Риконото, а най-вляво Люси.

Аз съм си забъркал подхранката вкъщи и на водоема ми остава само да я доовлажня и да добавя пръст. Рецептата, която ще използвам, е 2 пакета Super Match Van Den Eynde и един FilStar Платика. Оказа се обаче, че нямаме пръст, и се наложи да добавя още един пакет Super Match, тъй като мислех, че храната няма да ми стигне.

Ники лови с 2 пакета Gold Pro Breem, 1 галета и 1 Super lake. Риконото е твърд фен на българската подхранка и акцентира върху Filstar. Люси пробва 1 Gold Pro Breem, 2 Suoer roah и 1 super lake.

Започваме да мерим дълбочината и установяваме, че пред мен е най-дълбоко, около 3 м, а пред Люси е с цял метър по-плитко. Двамата с Риконото решаваме да храним с купинг, докато Люси и Ники залагат на подхранване с топки. Четиримата имаме по около 200 г бял червей. Монтирал съм един такъм с плувка 0.7 г, тъй като от предишни излети на този водоем знам, че рибата пипа изключително внимателно.

След като вкарвам 10 малки топки с купинга, подавам две чашки с бял червей и вкарвам щеката на 13 м. Четиримата започваме да ловим почти едновременно, за да не плашим впоследствие рибата с топките храна.

Вадя няколко ситни морунажа, но като цяло рибата я няма. Минава повече от половин час, а кълването е отвратително и вече се чудим какво да правим. Междувременно дохранваме периодично, като стреляме и по малко бял червей.

Тогава ми хрумна идеята да вляза на 14.5 м. Разлика в дълбочината няма никаква, затова само сложих удължителя и бръкнах по-навътре. Веднага последва кълване. И влязох в стабилна серия. И тук направих една груба грешка – реших да захраня на 14.5. В момента, в който подадох 4 топки храна, и кълването спря. Това е изключително странно, тъй като храната бе слабо питателна, а рибите на Диканите по принцип ядат много. Отново отиде половин час. През това време Ники, който няма удължител, направи един такъм на голия си телескоп и бръкна на същата дистанция като мен, започвайки да лови и той.

Риконото и Люси имат удължители и също бръкнаха на 14.5. Рики започна да лови, но при Люси заради малката дълбочина риба нямаше изобщо. В крайна сметка се оказа, че рибата не иска тежка подхранка, а само по малко червеи с прашката. След като установих това, реших да експериментирам. На 14.5 вече бях подхранил и кълването беше спряло, затова влязох на 16 м. Както и предполагах, кълването се възобнови. Добре че времето беше тихо, та не ми създаваше трудности. Аз ловя с щека Preston Innovation, но все пак 16 м си е голямо рамо и във вятър е изключително неудобно да се лови. Подавах по малко бели червеи и марунажите кълвяха стабилно. Всички престанахме да храним с тежка подхранка.

Маалко преди обед след дълги увещания Люси се съгласи да се премести между мен и Риконото, тъй като пред него просто нямаше риба. Той на няколко пъти извъртя щеката си към Рики и успя да открадне някоя риба, което доказа, че на плиткото рибата я няма. По-голямата част от уловените риби все още не бяха започнали да си хвърлят хайвера, но въпреки това отказваха да се хранят.

Ники също се премести с около метър по-близо до мен и така тримата започнахме да си ловим плувка до плувка.

Диканите не изневериха на себе си и около обед се появи един гаден вятър, който наложи да скъсим дистанцията. Аз отново преминах на 14.5, а по-късно и на 13 м. От последното подхранване на тази дистанция бяха минали повече от 4 часа и рибата се беше успокоила. Риболовът продължи активно на 13- ия метър, като дохранвахме отново само с бели червеи.

Около 14 часа буквално за секунди се изви един зверски вятър, който ни накара да съберем щеките за минути и да се изнесем от водоема в посока София. Аз имах уловена най-много риба, почти пълна кофа, след мен беше Рики, после Ники и накрая Люси, който се премести много късно и не успя да навакса.

Докато пиехме кафе и правехме разбор на излета, стигнахме до единодушие по няколко основни въпроса. Моето място се оказа най-добро от всички. Беше най-дълбоко и пред мен бе изключително равно. Храната не само че не оказваше влияние, но и пречеше на този излет. Рибите кълвяха по-активно на плувка 0.7 г, отколкото на 1г, независимо че Ники ловеше с директния телескоп с плувка 2.5 г.

Получи се един интересен излет с много емоции, което е характерно за Диканите.

2006г

 

Божидар Тодоров

 

 

 

 

 

 

 

Add Comment