|

За платики на яз. Огоста


Повече от две години не се бях виждал с моя добър приятел Румен от Монтана. Когато разбрах, че се е върнал от Испания за нула време се организирах да му гостувам. Румен е един от най-изявените ни състезатели от старата монтанска школа и освен, че е един шумен веселяк винаги има какво да се научи от него.

Пристигнах у тях в петък късно вечерта и през нощта по закона на Мърфи небето се продъни. Валя цяла нощ и температурите паднаха. Това доста ограничи местата, където имахме възможност да ловим. В край сметка Румен ме заведе на язовир Огоста край с. Долно Церовене. На това място язовирът прави един плитък разлив, а асфалтовият път, който върви успоредно на водата буквални влиза в язовира заради високото му ниво в момента.

На язовира вече има повече от двадесет души и ние успяваме да си намерим място в самия край, където пътят е на около 20 см под водата. С удоволствие монтирам новия си валяк Preston Innovations, който е с доста по-високи крака от стария модел и изключиелно устойчив. Инсталираме си куфарите и докато аз започвам да разбърквам подхранката, Румен си оправя щеката. Времето е доста тежко и риболовът обещава да бъде труден. Аз съм изключително щастлив, тъй като най-после вече е лято, рибата е активна и мога да използвам подхранка. Водоемът не ми е непознат, тук преобладават бабушка, костур, шаран, каракуда и платика. Обект на днешния ни риболов е платиката. Забърквам 2 кг BRX и 3 кг Etang Joune, като добавям и половин пакет сух ароматизатор Карамел. Храната става доста светла, но пък ние сме се наточили на платики, а именно това е подходящият цвят.

Румен е идвал съвсем скоро на мястото и го познава до съвършенство. Заставаме един до друг, като аз ловя на 11 м, а той да 9, тъй като е малко по-напред от мен. Щеките ни са обърнати една към друга, за да храним на едно място и да не пръскаме рибата.

Дълбочината на 11м е пето коляно и двамата използваме плувки 1.5г. Докато пресявам подхранката и двамата сме готови, а аз благославям новия си валяк Preaton Innovations, заради високите му крака.

Оформям 12 топки подхранка, като в първите шест-седем запечатвам по малко бял червей, а последните две-три са съвсем рехави и образуват светъл облак, след като ги подавам между върховете на двете щеки.

От ляво на нас лови някакъв познат на Румен, който се оказва върл фен на списание “На плувка и дъно” и вестника “Къде кълве рибата”. Мъжът лови с телескопи без водачи, на дистанция 6-7 м, като храни само с жито и го използва и за стръв.

Първите кълванета са вяли. Независимо от това, че товарим куките с по 2-3 червея кълват дребни платички. Времето става все по-тежко и рибата очевидно го усеща.

Взимам две шепи жито от нашия фен и пет минути след като съм нанизал едно зърно вадя първата прилична бабушка. Румен също вади няколко риби и влиза в серия, докато при мен кълването е по-нарядко. При едно от подаванията обаче виждам, че е разпределил отежнението си така, че да лови на пропадане. След като коригирам и моя такъм риболовът потръгва криво – ляво. В момента в който подавам две топки храна и кълването секва. През това време колегата от дясно започва да обяснява, че тук не се хранело така, че сме ловяли много навътре и пр. Самият той лови също на директен телескоп, мощно полегнал на дъното на три зърна жито, като периодично сее с пълни шепи.

До обед риболовът е изключително крив. Имаме уловени по някоя друга бабушка и епизодични дребни каракудки. От хубавите платики няма и помен. Румен отива до града, за да докара дъщеря си Юлияна, а аз използвам възможноста докато го няма да преподхраня с 4-5 топки.

Докато се върнат успявам да извадя няколко риби, между които и 3 платики. Времето започва да се отпушва, небето се поизчиства и дори полъхва лек ветрец, което ни кара да се надяваме, че кълването ще се активизира. Пристига Румен, заедно с Юлияна. Дъщерята на Монтанеца също лови риба, при това много добре. Като истиска дъщеря на Монтанеца е печелила не едно и две състезания. Правия и един телескоп без водачи и тя започва да лови каракуди на близка дистанция.

Тук следва един дълъг дебат колко крив е язовир “Огоста” и как по-добри резултати се получават, ако се храни само с жито или хляб. На мен тази теория ми звучи доста абсурдно, но като се има предвид, че колегата от ляво, който храни само с жито лови доста по-активно от нас, в крайна сметка се убеждавам че е така. Тъй като обаче ние нямаме достатъчно жито, а и хляб аз периодично продължавам да повадам по една топка храна, като запечатвам по малко бял червей вътре. Това си оказва влияние защото в ранния следобед рибата вече кълве активно на бял червей. Юлияна сяда на куфара на баща си и започва лови риба с неговата щека. Винаги съм се възхищавал на жени, които умеят да ловят риба, а това дете лови перфектно. Подава щеката, придърпва, клати, засича и кепчосва съвсем професионално. Всъщност това не е случайно, Юлияна е състезателка и независимо от факта, че рядко участва на състезания винаги бие. Тя е истинска дъщеря на баща си.

Румен се връща на куфара си и продължаваме да ловим, като неговата уста не млъква. Някои неща не се променят. Колегата от ляво си тръгва и Юлияна минава на неговото място с един 6-м телескоп. Подхраненото само с жито място определено държи риба. Докато при нас всяко кълване е измъчено и придружено с подлъгване пред Юлияна рибите са строени и само чакат стръвта да падне на дъното.

Привечер се ориентираме към прибиране. Независимо от тежкото време се получи хубав риболов, още повече, че успях да “открадна” това-онова от Румен. Прибираме се с намерението на следващия ден да ходим някъде за големи шарани.

За съжаление следващия ден вали дъжд из ведро и си оставаме само с намеренията, които просто отлагам за следващия път.

 

Божидар Тодоров – Папарака

 

 

 

Добавете коментар