За шарани на р. Ербо

В края на годината за болшинството от риболовците има планувана новогодишна вечер. Но не и за Бен Боден и Торстен Леу. Вместо на новогодишен прием те са на шарански риболов в Испания.

Нощ, часът е 23.50. Още само няколко минути остават до настъпването на Нова година. Вече доста часове се движим по магистралата. Нашата цел е река Ебро в Испания. Засега се намираме все още някъде във Франция на път към водохранилището Мекиненса. В колата е топло, а навън – само +3 градуса. Пътят е пуст, единствената кола, която сме срещнали за последните два часа, е товарен камион, чийто шофьор ни поздрави с присветване на фаровете. Още преди няколко месеца решихме да открием шаранския сезон през новата година рано. Чрез туристически агенции наехме за нашите жени и децата на Бен бунгало, разположено до река Сегре, само на неколкостотин метра от мястото, където се влива в Ебро. Тъй като тук е забранен нощният риболов, можем да ловим само през деня, а вечерта да прекараме със семействата си. В ранното новогодишно утро след близо 1450-километрово пътуване стигаме до водоема и се отправяме към територията на риболовната база. Не се вижда нито един човек. След кратък телефонен разговор и търсене на екскурзионно бюро, съвсем уморени, стоим в малък риболовен магазин и купуваме риболовни билети. По време на пътуването към бунгалото се надяваме бегло да разгледаме водоема, но това не ни се отдава – тъмнината е толкова гъста, а има и мъгла, че видимостта е ограничена до няколко метра. Към това може да прибавим и духащия пронизващ студен вятър. Едва следобед ни се отдава да направим познавателна обиколка на езерото с кола. Показаха ни няколко перспективни места. С времето мъглата се разсейва и пред нас се открива гледката на размера на водоема. След това се спускаме с лодка по река Сегре назад към бунгалото. След известно време ние отново стоим в лодката, възнамерявайки по-точно да проучим бъдещите места, на които ще ловим. С помощта на ехелот в близката прибрежна зона откриваме два пада в дълбочината от 8 на 10 м. Именно тук и ще ловим утре. С приповдигнато настроение се връщаме в бунгалото.

Нищо освен мъгла

На следващото утро в 6.00 часа ни буди звънът на будилника. Поглеждайки през прозореца, виждаме само плътна стена от мъгла. След закуска поставяме риболовните си принадлежности в лодката, пускаме електромотора и бавно отплуваме. За щастие бяхме фиксирали мястото на GPS-а, в противен случай търсенето му би било безсмислено и опасно. След десет минути пред нас от мъглата изскочи брегът и ние бързо заехме мястото за ловене. Аз възнамерявах да обловя ръба на дълбочина 8 м, който бе на около 20 м от брега. Бен се готвеше да лови на същото разстояние, но на дълбочина от 10 м. От някои английски риболовци бяхме слушали, че шаранът на това място се лови най-добре на пелети, но все пак се доверихме на бойлите. С нетърпение очаквахме събитието, което, както се надявахме, трябваше да стане. Наложи се да чакаме твърде дълго. Накрая около 13.00 часа имаше очакваното кълване и след кратка борба извадих първия си шаран от река Ебро. Той бе всичко на всичко 2,5 кг – съвсем не великан, но началото бе сложено. Скоро Бен закачи още една риба, но я загуби поради късане на влакното. Тогава монтирахме към основното влакно мотофилен шок-лидер с дебелина 0,50 мм. В езерото явно имаше остри камъни тук-таме, които можеха лесно да претрият влакното. Още една риба я откачи във втората половина на деня. През остатъка денят ни премина спокойно. След вечеря решихме още веднъж да ловим на същото място.

Начало

Утрото на следващия ден отново е мъгливо. Около 11.00 часа ни се удаде да извадим първата си риба с тегло от 9,5 кг. До обед уловихме още три шарана от по около 7,5 кг. Като че ли работите потръгнаха, но бяхме малко обезкуражени, че не уловихме много едри риби. Може би трябва да сменим мястото? В главата ми проблесна – а не може ли просто да заметнем по-навътре? Стръвта на една от пръчките ми заметнах на около 120 м от брега. Само след 20 минути имаше удар и извадихме един 7,5-килограмов люспест шаран. Дали това е случайно, или просто шараните са далеч от брега? Бързо презаредих и отново заметнах на същото място. Още не бях оставил пръчката и извиках – пръчката се огъна и бързо засякох. Но възможно ли е това? Та стръвта е стояла на дъното само някакви си броени минути. След продължителна и трудна борба обаче успях да извадя прекрасен люспест шаран с тегло от 16 кг. Бяхме щастливи – само за 15 часа риболов и ето че вече имаме първия трофеен шаран в кепчето. Въпросът за смяната на мястото отпадна напълно. След такъв успешен риболовен ден можем да си позволим да отворим бутилка шампанско. Междувременно открихме тайната на успеха – стръвта замятахме на около 120 м и освен бойл на куката монтирахме PVA торбичка с по около 10-15 бойла за захранка. Подчертавам това, защото постоянно ни говориха за необходимостта от обилно захранване и използването на гранули като стръв. В същото време ние с нашата тактика през този ден ловихме най-успешно в сравнение с другите риболовци. Настъпи утрото на 4 януари. Загрял от хващането на трофейни риби преди, се бях настроил за сериозен риболов. Денят започна, както и предишните, с мъгла и студ. Тъй като по време на риболовните пътувания в отдалечени места ние винаги се сменяме при ваденето на риба, настана ред на Бен, който ще ви разкаже как преминаха нещата нататък.

Часът е 11.30

Кълванетата започнаха рано, като до обяд бяхме уловили три шарана, когато настъпи моят ред да вадя. Никога няма да забравя това – беше 11.30 часа, когато пропищя първият сигнализатор. Още при засичането почувствах мощна съпротива. По време на дългото изваждане понякога ми се струваше, че на куката има сом, защото постоянно чувствах мощни тласъци на върха на пръчката. В същото време бойла, който използвахме, бе Red Birdy – на основата на храна за птици, което ме караше да се съмнявам в това. Но ето, че рибата се показа за първи път на повърхността близо до брега. Ние видяхме само едър люспест шаран, от тези, които понякога само сме мечтали да ловим. Коленете ми затрепераха. Тази риба за нищо не бих искал да загубя. Накрая борбата свърши и рибата е на брега. Шаранът се оказа дълъг 1м и с тегло от 21 кг. За мен това бе най-хубавият новогодишен подарък. Повече не променяхме тактиката и продължихме успешно да ловим. Риби, по-големи от тази, не успяхме да хванем но всеки ден вадихме риба от по над 15 кг. При това се случи така, че всички едри екземпляри се разпределиха поравно между двамата и Торнстен.

Още малко статистика

Макар и да не станахме първенци в статистиката, все пак направихме прецедент. За 44 часа ние уловихме 33 люспести шарана – от тях най-големият беше над 20 кг, три над 15 кг и седем над 10 кг. За нас това бе най-успешният старт на сезона за всички времена. Болшинството от рибите уловихме на бойли Garlic Fish на основата на рибно брашно и пресен чесън като атрактант. Най-едрите, с изключение на едни, бяха уловени на споменатия вече Red Birdy. Мястото на риболов бе водохранилището Риба – Роха, а именно там където се сливат реките Сегре и Ебро. Тъй като водата в Сегре е много студена, а на Ебро – доволно топла, става смесването им. Това без съмнение е положителен фактор. Времето, вярно, за това време на годината обикновено е по-добро в сравнение с това, на което случихме. И действително през следващата седмица имаше слънце, а термометърът показваше до +15 градуса. Без съмнение ние ще направим още едно пътуване до езерото Мекинеса, за да продължим сезона, и може би следващия път също ще уловим трофеен зимен шаран.

Информация

Река Ебро е отличен шарански водоем, в който и през зимата уловът на трофейни шарани е почти гарантиран. Авторите са планирали испанското си пътешествие на адрес – Bavarian Guiding Service, Buro Deutchland, Weinbergstr.13, 89349 Burtenbach, тер 08285-475. Други организатори на риболовни пътувания в Испания може да откриете в Интернет

Add Comment