За скобари на р. Златарица

Мариян Димитров, известен още като Марчо, е от гр. Велико Търново. Той е дългогодишен състезател с много индивидуални и отборни титли. В момента се състезава за клуб “Маяк Бургас”. Във Велико Търново е известен като най-добрия риболовец, собственик на магазин “Майсторски риболов”. Мариян е добродушен веселяк, който почти винаги е усмихнат. Ходил съм му неведнъж на гости и всеки риболов с него е истинско удоволствие, понеже, освен че лови риба, постоянно обяснява и разсъждава на глас.

Риболовите с Мариян Димитров са истинско удоволствие. Всъщност Търновският край е може би най-богатият в цялата страна на рибни запаси. Около Търново има десетки реки, а в радиус от сто километра се намират и доста язовири. Тази година малко закъснях и изпуснах риболова на белите мрени, но Мариян ме успокои по телефона: “Спокойно, братчед, ще ловим скобари и кефали…” В интерес на истината случихме и на хубав ден. След поредицата снеговито-дъждовни дни съботата беше топла и слънчева. Два дни по-рано Мариян беше посетил вира на Стара речка и беше хванал доста кефали и няколко скобара. Всъщност той ходи за риба средно 4-5 пъти седмично. Именно поради тази причина през магазина му се изреждат всички запалени риболовци от Търново. Единственият нещастен човек, пряко засегнат от риболовните му излети, е съпругата, която трябва да работи в магазина, когато Мариян отсъства. Оформяме стабилна група за излета, като освен Мариян идва и един наш общ приятел – Венци, който има рожден ден и се е подготвил подобаващо с пържоли и вино. В другата кола заедно с нас пътуват шефът на “Евробанк” във Велико Търново заедно с още един мъж. Докато стигнем вира, на който ще ловим, пресичаме поне 4 моста, а водата в реките е като боза. Плахо изказвам съмнение, че днес май няма да хванем риба, но Мариян е оптимистично настроен, което всъщност е постоянното му състояние. Стара речка изобщо не прави изключение. Реката се е разляла, и макар че е спаднала от предишния излет на Мариян, пак е голяма и кална. Тъй като този път аз не си нося въдиците, Мариян ми връчва една болонезе 7 м и ме оставя да си троша главата. Риболовът с болонезе далеч не е моята сила, но като няма щека…. А на всичкото отгоре в тая кална река периодично скачат и риби. Избирам си едно място и започвам да си правя линията. Правя едно стандартно утежнение, подходящо по-скоро за риболов на щека, отколкото с болонезе. Монтирам плувка 2 г, един дропер и основното утежнение на 22-24 см от дропера. С един малък вирбел свързвам повода за основното влакно и съм готов. Куката е №12. С Мариян имахме малък спор за размера на куката, но след като ми обясни, че ще ловим на торен червей, се съгласих, че номерът е подходящ. Монтирал съм Kamasan B520, чудесна кука, здрава, с дълга дръжка, перфектна за риболов на торен червей. Малко ми е странно, че трябва да ловя без подхранване, но Мариян е категоричен, че в тази мътна вода и през този сезон храненето е излишно. В интерес на истината първоначално имахме идея да храним. Храната трябваше да бъде от пръст, кълцани торни червеи и един ароматизатор Bloedmeal. На реката обаче се изясни, че Мариян си е забравил ножицата за кълцане на червеи вкъщи и подхранването се отложи за следващия път. Все пак той ароматизира малко варено жито и обясни, че залага по-скоро на аромата, отколкото на самото жито. И така аз си разпънах болонезето, а Мариян се отдалечи на около 50 м от мен и разпъна щеката. Първото нещо, което ми направи впечатление, бе дълбочината, която под върхът на болонезето бе 3 м, а в средата на реката – около 4 м. Такива дълбочини като цяло са рядкост за мен, още повече че тази дълбочина бе по протежение на целия вир. Настроих дълбочината така, че дроперът ми да се влачи по дъното. По този начин при задържане стръвта ще се отлепя плавно от дъното. Тъй като скобарът има долна уста и при поемането на стръвта се завърта настрани, е нужно стръвта да бъде над дъното. Именно това се получава при задържане на плувката. Само няколко минути след първото замятане извадих първия скобар. Рибата не бе голяма, около 250-300 г, но ми вдигна адреналина. Отдавна не бях ловил с болонезе и бях забравил удоволствието от огъването на дългата пръчка. След като постоях около половин час на мястото, където улових рибата, реших да се преместя. Още повече че не хранех и очевидно трябваше да потърся рибата по протежение на вира. Късно вечерта, когато се прибирахме, Мариян разви една теория, с която нямаше начин да не се съглася. Според него в студените дни рибата е била групирана, а топлият ден просто беше пръснал пасажа. И така аз се спуснах към края на вира, точно преди бързея, а Мариян продължаваше да настоява с щеката, заедно с Венци, който основно го дразнеше. Рибите продължаваха да играят, но без да кълват. В края на вира дълбочината леко намаляваше, а рибите се бяха изтеглили преди самия бързей, където дълбочината бе не повече от 20 см. Опитах на няколко пъти да им поднеса стръвта, но безуспешно. Около 11 ч успях да излъжа още едно малко скобарче, което ми клъвна до самия бряг, където течението едва се усещаше. Малко след това пристигна Мариян и предложи да се преместим на  Златаришката река. По принцип не съм фен на местенията, но тъй като сега не носех щека, събрах болонезето за отрицателно време и тръгнахме. По пътя се обади още един наш общ приятел – Дидко, който дойде малко по-късно. Когато пристигнахме на Златаришката река, първоначално доста се разочаровах. Тя бе много по-тясна от Стара речка и освен това –  значително по-плитка. Дълбочината не надхвърляше два метра, а самият вир, където щяхме да ловим, бе съвсем къс. Посрещнаха ни няколко местни риболовци, които казаха, че рибата не кълве. Разпънах набързо болонезето и направих няколко пробни изтичания, но ентусиазмът ми се изпари много бързо. Дъното бе доста неравно, не играеше никаква риба. Не ми оставаше нищо друго, освен да хапна. През това време Мариян разпъна щеката си. Седнах край него и така започна същинската част от риболова. Мариян ловеше на дистанция 9 м. По този начин щеката му стигаше точно до ръба на бързото течение. Периодично добавяше едно коляно, за да провери дали рибата я няма вътре, след което се връщаше на първоначалната дистанция. Линията, която ползва Мариян, е близалка Cralusso 2 г с два дропера. При меренето на дълбочината той захваща жабката на първия дропер. Продължаваме да ловим на торен червей. Аз отново на няколко пъти опитвам да ловя на бял, но резултатът бе нулев. Мина около половин час и Дидко пристигна. Той извади една болонеза 6 м. Набързо я оборудвахме с правилната плувка от 2 г и аз я взех, за да половя. Застанах под Мариян по течението, така че да не му преча. Шестметровата пръчка определено бе по-удобна на тази река, тъй като е по-къса, а рибата бе само на няколко метра от брега. Това наложи да се отдалеча от брега на около два метра и оттам да подавам линията. Мариян направи няколко фитки, както и аз, което ни наведе на мисълта, че пред нас все пак имаше някаква риба, която обаче отказваше да се храни. Реших да подхраня малко с бял червей нагоре по течението, като се надявах по този начин да активизирам поне малко рибата. Двамата с Мариян извадихме по една риба, а пържолите вече бяха готови и седнахме да хапнем. Това ни отне около половин час, през което време водата в реката започна да се избистря. Този факт веднага се отрази положително на кълването. Докато другите си допиваха виното, аз взех болонезето и започнах да ловя. Рибата определено се активизира, защото извадих два скобара само за няколко минути. Мариян пристигна минута след като видя, че вадя риба и двамата започнахме един красив методичен риболов. С Дидко се редувахме на болонезето – той също извади някоя риба. За съжаление скобарите далеч не бяха трофейни, но затова пък бяха гъсти. С избистрянето на водата скобарите започнаха да играят. Рибите бяха навсякъде както в течението, така и на границата, а също така и до самия бряг. Около 15 ч започна същинският риболов. Рибите следваха буквално на всяко изтичане. Останахме почти до смрачаване, докато плувките вече не можеха да се виждат. Едва тогава се ориентирахме съм приключване на риболовния ни ден. В крайна сметка имахме около трийсетина скобара с тегло около 250-300 г, което си бе един страхотен риболов при зимни условия.

 

Божидар Тодоров – Папарака

 

 

Add Comment