Зимни бабушки на мач


Сигурно изглежда доста мазохистично да се ходи за риба в студеното време, още повече, когато отиваш с ясното съзнание, че ще ловиш риби с тегло не повече от 70-80г. А когато към това се добави и факта, че изхвърляш подхранка и стръв на стойност 25лв във водата, това вече си е диагноза. Заедно с моя съотборник от “Биг Фиш” Люси посещаваме “калното”, едно малко карстово водоемче край Безден. Езерото се намира съвсем близо до София и понеже Люси предния ден е ходил на разузнаване, решаваме да го посетим заедно. Пристигаме на водоема, който напълно оправдава името си “калното”. Тайничко се надявах, че ще можем да ловим на шека, но като видях мястото се отказах. В самата вода Т-образно има разположени едни дървени палети от които се лови. Отвсякъде е вода и е невъзможно да се разглобява с щека. Пристигаме на разсъмване и местата все още са свободни. Докато си нагласяме куфарите и кофите за подхранката пристигат една след друга коли, и само след половин час вече на мостика почти няма място. Решаваме да ловим на мач, като Люси избира да лови на ваглер, а аз на слайдер. Имам едни монтански слайдери, които ползвах много отдавна на ТЕЦ Гълъбово и решавам да монтирам един такъв. Люси започва да бърка подхранката, докато аз си правя такъма, тъй като неговия мач е готов предварително. Тъй като времето си е още зимно забъркваме 3 кг Van Den Eynde Supermatch, 1 кг Sekret и два килограма пръст. Храната става тъмна на цвят и с лек зимен аромат. Докато пресявам храната Люси вече е заметнал. Първата бабушка ме хвърля в тих ужас – 30г. Полупрозрачна, почти неподвижна. Люси е взел едър вердевас за кука, бял червей и пинки. Започваме да мерим дъълбочината и оставаме неприятно изненадани. На дистанция около 20 м от брега дълбочината е приблизително два метра. А по-навътре става още по-плитко. Това напълно обезсмисля ползването на подвижни плувки, но линиите ни вече са готови и на никой от нас не му се занимава да сменя такъми. Фиксираме плувките, за да не се губи време при изтеглянето на линията и започвам да подхранвам. Подавам няколко топки с ръка, но установявам, че дистанцията ми идва далечна и вкарвам останалите 10 топки с прашката. Люси започва да проверява по краищата на хранителното петно с надеждата да излъже някоя по-едра бабушка. Аз ловя точно върху храната и бабушките са строени отдолу. Едрият вердевас не играе почти никаква роля. Кълването е стабилно и постоянно, както на бял, така и на пинки и вердевас. Плувките ни са доста тежки и затова кълването не е отчетливо, но е постоянно. Освен това тъй като водоемът е карстов извор и водата е порядъчно топла рибата чудесно се влияе от подхранката. В момента в който храната намалее и кълванетата се разреждат осезателно. Веднага следва дохранване. Някои от риболовците хващат епизодични каракуди с тегло около 300 г и единични бабушки до 500 г, но при нас едри риби няма. За сметка на това риболовът си е гол след гол. Времето се скапва постепенно и кълването също става значително по-каарпизно. Налага се да ловим на едно пинки и едии едър вердевас. Когато пристигнахме и разбъркахме храната бях убеден, че ще остане. Но при това интензивно хранене около обед храната вече беше на привършване. Малко преди да си тръгнем дойдоха няколко души, които започнаха да ловят съвсем на близо, на дистанция около 6-7м от брега. Интересното е, че без никаква подхранка извадиха по няколко риби, но всички бяха над 300г. Започваме да събираме такъмите и пред смаяните погледи на другите риболовци връщаме рибата обратно. Двамата с Люси имаме около 5 кг риба. Лично аз съм изключително доволен от риболова, независимо, че бабушките бяха много дребни. Все пак това си е първи пролетен риболов, независимо, че предпочитах да ловя на щека все пак ми беше изключително приятно. Докато се връщаме към София коментираме с Люси и стигаме до извода, че ако не бяхме ловили с подвижни плувки кълването щеше да е определено по-активно и резултатът щеше да е по-добър.

 

Add Comment